Пролет

Пролет

4 февруари 2017 г.

И футболистите имат семейства да хранят

В китайската футболна лудост все пак има логика

През последната година Китайската супер лига започна да привлича все повече и повече известни футболисти. 


Всичко това е прекрасно, но с привличането на тези играчи започна и да чупи трансферни рекорди. Това измести (отчасти) фокуса от случващото се в Европа към Азия и медиите гледат коя ще е следващата „жертва“ на богаташите от Китай. Много се изписа за тези трансферни удари (предимно критики) и как Китай доразваля футбола с тези харчове и космически заплати, който се дават на футболистите. Нека погледнем нещата малко по-обективно.

Да започнем с икономическата страна на нещата. Китай очевидно има пари за харчене - какъв по-добър вариант да похарчи няколко милиона за известен играч, за да може да увеличи посещаемостта на мачовете. Да, 60 милиона за Оскар от "Челси" са безбожно много пари, но икономиката покрай неговото пристигане ще се развърти бързо и клубът ще си избие парите, което само по себе си подпомага местната икономика и т.н. На тези 60 милиона, някой трябва да им плаща данъци, съответно и държавата (Англия в случая) печели някакви пари, самият играч също плаща данъци на високата си заплата (поне тези играчи, които са съвестни) и приемащата държава също е доволна. Като се включат и данъците на клуба, данъците на феновете и работниците замесени в целия процес, нещата изглеждат много добре.

Продължаваме със самите футболисти. С някои изключения, играчите заминали от Европа за Китай са били вече по-близо до 30 (и отгоре) отколкото до 20. Карлос Тевес, който премина в края на 2016-а година е на 32, Грациано Пеле на 31, Хълк на 29, Джаксън Мартинес също на 29, Езекиел Лавеци на 30, Алберто Джилардино на 32 и т.н. Тези хора вече не са първа младост, телата им вече започват по-трудно да се справят с интензитета на Европейските първенства, при което решават да отидат да играят в „по-леки“ първенства.

От лична гледна точка това е мъдро решение. Също така, те вече са близо до края на кариерата си и в Европа ще взимат все по-малко пари, а и законите са по-строги отколкото в Китай. Още едно логично решение – отиваш там където ти дават повече пари и работата е по-малко. Дори и обикновеният работник би направил такова нещо. 


Стигаме и до третия важен елемент – пенсионирането. Футболистите трябва да мислят и за годините след футбола и за това отиват там където им дават пари, с които могат да си подсигурят бъдещето след като окачат бутонките/ръкавиците. Не трябва да се забравя, че те имат и семейства, за чието бъдеще също трябва да се мисли.

По никакъв начин не искам да оправдая тази големи суми, които се разменят между клубове и играчи. За мен трябва да има лимит на заплатите, лимит на трансферните суми за играчи, както и по-сериозен данъчен контрол върху футболисти, клубове и агенти. Както и заради самата игра не трябва да се случват такива неща защото всичко рано или късно ще отиде на кино. 


Но ако погледнем на нещата по-отдалече ще видим, че нещата не са по-различни от тези при феновете – работник търсещ работа (футболист) при работодател (отбора), който дава по-добра заплата за същото или по-малко количество работа. 

Единственото по-различно са сумите, за които се говори – при феновете за 1 500 на месец, а при футболистите за 150 000 на седмица.


Асен Филипов, Gol.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар