Зима

Зима
Пролет

31 март 2017 г.

Защо им биха шута

Истината е, че цялата посткостовистка пасмина отдавна трябваше да си ходи...

Загробилите старата десница костовисти продължават да затъват. Христо Иванов, Радан Кънев (родствено и роднински свързани с бившия тоталитарен режим) и техните шамани Евгений Дайнов и Огнян Минчев (рожби на комунистическите идеологически школи) май не си дават сметка, че не могат да решават нищо, след като нямат политическо представителство. 

Още по-малко да твърдят, че 3,5 млн българи, гласували за парламентарно представените партии не са демократи. 

Очевидно дългогодишните храненици на НПО-та са в шок, не само заради провала си, но най-вече от страха, че може да им бъде спряно кранчето за финансиране. Затова стрелят напосоки. Уж Минчев бил недоволен от изборния резултат, но сме били извадили късмет, дори сме били заработили късмета, защото левицата нямало да управлява. На това са казва "с чужда пита помен прави". 

По-известният като Пинокио бивш правосъден министър пък едва ли не щял да определи бъдещия премиер. Когато го предупреждавахме, че ще гледа парламента през крив макарон, той не ни чу, сега му казваме същото по повод това му желание. И няма да го чакаме да си вземе думите назад, защото рецидивизмът води до Четвърти километър. Новите опорки на Дайнов изобщо няма четем, достатъчни ни бяха фантасмагоричните му прогнози за изборния резултат. А на това, че Радан нямало да се отказва от политиката, също ще погледнем като на клинично поведение.

Истината е, че цялата посткостовистка пасмина отдавна трябваше да си ходи. Още, когато тяхното управление в началото на века излъга и ограби избирателите им и затова се провали. Излишни бяха дългогодишните им опити за реванш. Провалиха се и тези, които щедро ги обсипваха с "дарения" и финансираха техните НПО-та.

Всъщност има и забавна страна - и тя е, че всички те се връщат при сенките от соца, когато се говореше от името и в името на всички. Само че, ако тогава под закрилата на Партията майка можеше, днес народът категорично им отказа те да говорят от негово име. Би им шута и ги превърна в лапацала*.

*Лапацало - Човек, който говори много, говори празни приказки

 

Иван Тропанкев, "Монитор"

Няма коментари:

Публикуване на коментар