Кампания, предизборна – демек, всъщност няма. По вяла от тая, здраве му кажи. А е вяла, защото мачът е нареден.
„Кампанията“ върви по телевизора с пропагандни, манипулативни, лицемерни и фалшиви бляботения. На Скачените съдове.
Скачените съдове – „Моля другарката“ и „Бай Хуй“.
Две седмици слушахме тъпизми от сорта на това – що няма дебат, що няма да има дебат, що искам дебат, пък не искам, пък при тези условия или не. Другите две седмици продължават с накъртващия рефрен „аууу, бият свободата на словото“, Елена, Гарелов, и тинтири – минтири. Пак, естествено, по телевизора.
И „Моля другарката“ и тя се изходила по въпроса за „свободата на словото“. Защитила Елена, защитила Гарелов, да се готви още някой питекантроп „дойаен“ на „журналистиката“…
Бай Хуй и той в хора на Скачените съдове. Той пък, мръснишката, пинизчийската се обърна към журналяйките – дръжки на микрофони, щото им знае дребните душички, с апел – аааа, видяхте ли сега вие що не сте велики като Елена, щото си нямате Станишев да ви плаща журналистическите масрафи…
"Моля другарката" пък пищи за „Ало, Ваньо“ и смс-ите на Борисов, ти да видиш, и конницата без глава – боркиня за „свобода на словото“.
И гламавия народ изобщо не се усеща да пита – абе, дека беше ти, бре, моля другарката, точно по времето на скандала „Ало, Ваньо“? Що не ти чухме гласчето за защита на „свободата на словото“?
Къде беше „Моля другарката“, когато малцина – броят се на пръстите на едната ръка! – журналисти, водеха битки с Групировката Му? И бяха мачкани, съдени, подслушвани, гонени, притиснати до стената с всички начини и средства и прочие! През това време Елени, Гареловци, Томовци и така нататък си живееха необезпокоявано, и уверявам ви, добре си живееха. Да са живи и здрави.
За Бай Хуй не питаме къде беше. Тези, които водехме война с него, знаем къде беше и къде продължава да е.
Но ще кажа сега нещо, което знам, че няма да се хареса на никого – няма никакво съмнение и спор за това, че АФЕРА бе и е рупор на яростната критика на Бойко Борисов и Групировката Му от момента, в който бе създадена. Само че Бай Хуй на мен не си позволи да пише СМС-и, нито пък да пише СМС-и на някой друг, заради мен. И знаете ли защо? Защото очевидно уличния му инстинкт му показваше, че съм „враг“, който не е желе, а такива „врази“ се уважават и респектират, пък дори и да скърцаш със зъби срещу тях. Останалите ги върти на караминьол – произвеждайки ги ту в „жертви“, когато му отърва или в „парцали“, когато вече не му трябват.
Това отвратително лицемерие, което сега се вихри на тема „защита на свобода на словото“ ми трополи толкова в повече, че ми идва да извадя базуката.
Защото аз цял живот се занимавам с журналистика и знам лайняното и задкулисие.
И моля другарката да ми пищи сега „Бият Паниковски“ е отврат.
Защото същата тая „моля другарката“ е скачен съд с Бай Хуй. И утре – ах, утре! – ако си мислите, че ей тъй на ще се радва на „свободата на словото“, или сте ахмаци, или изобщо не знаете къде се намирате.
Питайте АФЕРА. Отсега пак сме „лоши“, щото ви казваме истината. Лоши бяхме и при Бай Хуй, лоши ще сме и при моля другарката.
И е чест за нас, че никой няма да ни защити. Защото да те защити политически „лидер“ е убийствено за истинската журналистика. Това е присъда за липса за независимост.
Анадънмо?!
Веселина Томова, Afera.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар