През последните години това понятие придоби малко извратени размери. Стана много голямо. Непонятно. Всеки си мисли, че когато е еко и се движи с колело, че другите трябва да се съобразяват с него. Но хората с плитки на главите и с потни подмишници така и не разбраха, че те не са изключение. Трябва да се съобразяват със закона.
Те искат да са природозащитници. Да не вредят на околната среда с изгорелите газове на автомобилите си. Да им правим евала. Но съобрази ли се масата от двуколесни с пешеходците? С шофьорите? Бяха ли толерантни? Не, не бяха. И нямат право да изискват толерантност, когато те самите не проявяват такава.
Те карат по тротоарите, в градинките, в парковете. Карат в насрещното. Между колите. Не слизат от велосипедите си на пешеходни пътеки. Спускат се по рампите за инвалиди. Те са едни от най-големите нарушители на Закона за движение по пътищата. И очакват толерантност, защото вместо изгорели газове, разнасят миризма на пот, пренебрегват останалите и създават предпоставки за много инциденти.
Може би процентно погледнато, шофьорите имат повече провинения, но поне се санкционират строго от КАТ. Плащат гражданска отговорност, застраховка, минават на преглед. Следят ги за алкохол. А колоездачите минават по тънката зелена линия. Където все се промъкват между капките. И искат толерантност, искат разбиране, а не проявяват такова. Това, че въртиш педали, а не ги натискаш, не значи, че не трябва да се съобразяваш с останалите.
Велосипедистите са малко като мотористите. И те искат толерантност, докато карат с 200 км/час по булевардите в градовете. И когато някой ги удари, другият е виновен.
Толерантността не означава компромис. И е време всеки да го разбере. Няма толерантност за пешеходците, които пресичат неправилно, за мотористите, които карат с 200, за велосипедистите, за които законът е просто нещо формално. Обществото ни не е толерантно. Не е и разбрано. Но спазва законите, за да може да си търси правата. А когато не спазваш закони, ти си обезправен.
Всеки иска нещо. Всеки иска да е разбран, без да полага усилия да разбира другите. Дори и таксиджиите искат разбиране. Те настояват да карат без колани, за да могат да реагират, когато някой ги нападне. Да се движат в бус лентите, за да избягват задръстванията, да имат камери в колите си. Но камери, които държавата ще им ги плати. Ами не става. Утре и продавачките на банички ще поискат камери, свързани с МВР.
Всеки иска нещо, а никой не дава. Всеки настоява за толерантност, а не може да направи един прост компромис. И се завъртаме в един порочен кръг между банички, колелета, мотористи, таксиджии. Всеки с претенциите си. Всеки с изискванията си. Всеки настояващ. Всеки искащ разбиране. Всеки неразбираемо прост.
Всеки искащ толерантност, без да знае какво означава тази дума.
Боян Димитров, "Монитор"
Няма коментари:
Публикуване на коментар