Ириней Константинов: Публиката трудно прощава, ако веднъж я излъжеш

"Човек е така устроен, че се радва на всички успехи. Но когато е на върха на една пирамида, като че ли удоволствието от успехите на другите е по-голямо."

- Г-н Константинов, тези дни усилено репетирате. Каква роля ви е отредена в пиесата „Алонсо“ на австрийския драматург Щефан Фьогел, която режисьорът Марий Росен поставя в театър „София“?

- В пиесата се разказва за две семейства. Режисьорът реши ние, актьорите – Лилия Маравиля, Стефания Колева, Пламен Манасиев и аз, да изиграем по две роли. Тоест, ние се „разменяме“ по време на представлението. Да започнеш с един герой в първата картина, в следващите две картини да изиграеш другия и след това пак да се върнеш към своя първоначален герой. Много любопитно както за мен, така и за останалите колеги. Но това все пак не е безсмислена въртележка, а говори, че всеки може да бъде... всеки. И в живота е така. Всички сме склонни към… човешко. Би било възможно всеки да се окаже на мястото на другия, да участва в подобна история, да бъде едната или другата страна. Така че играя две роли.

- С какво тази пиеса се отличава от многото подобни текстове за семейни неразбории и изневери? Има ли в нея и друго прозрение освен това, че „всички сме грешни“?

- В нашата пиеса има особена гледна точка – цялата история се катализира и разплита от едно куче, което се появява в къщата и с поведението си поставя героите в глупавата ситуация да се издават, да си признават. Всъщност животното се оказва онова нещо, което ни кара да бъдем по-искрени, да се огледаме какви ги вършим. Кучето неслучайно е от много рядко срещана порода, символ на мъдростта, но то няма да е на сцената, ще се вижда само в 3D измерение, което още повече подчертава иронията на автора към вечните човешки грешки, без които животът не може.

- В момента къде се чувствате по-комфортно – на сцената или в шефския кабинет в театъра? Директорът длъжник ли е на актьора, или актьорът е длъжник на директора?

- Едното не пречи на другото и вече 9 години аз го правя. Мисля, че двете неща се допълват взаимно и не се ограбват. Дългогодишният опит на актьора помогна на директора в администрацията, опитът на директора пък направи актьора по-отговорен към колегите си и по-загрижен за тяхната творческа съдба, израстване и харесване от публиката.

- Знаете ли със сигурност какво иска публиката?

- Като актьор и като човек, който гледа много представления и определя репертоара на един театър, аз съм наясно кое би било най-лесното и кое би довело публиката в залата. Това е „лекото съпротивление“, което не ми доставя удоволствие. Аз искам публиката да иска да сме заедно, да сме си нужни един на друг, покрай красивото забавление да си споделим нещо умно, да сме интелигентно зависими. И да сме искрени и почтени един към друг. Такова доверие се печели само с добър театър. Веднъж спечелил доверието й, тя върви след теб, готова е да те следва и знае, че няма да я излъжеш. Което е голяма отговорност. Защото един път ако я излъжеш – много трудно прощава. Тези взаимоотношения бих ги изразил най-точно с цитат от едно Далчево стихотворение: „Изведи ме вън от всяка сложност, научи ме пак на простота“.

- Кога в последните години сте се чувствали най-доволен – когато си направите добре ролята или когато, да речем, осигурите допълнително финансиране на театъра за нова продукция?

- Човек е така устроен, че се радва на всички успехи. Но когато е на върха на една пирамида, като че ли удоволствието от успехите на другите е по-голямо и си казва: може би и аз имам някакъв принос в цялата тази работа. И това носи огромна радост. Да виждаш, че енергията на един театър в изминалите 50 години не е отишла напразно, а се е вселила в енергията на сегашния състав – това е велико.

- А какво планирате за начало на следващите 50?...

- Тази година не излъчихме победител в конкурса на нашия театър за нова българска пиеса, но ще осъществим отдавнашното си желание да направим уъркшоп върху няколко пиеси под ръководството на големия драматург Константин Илиев, който се съгласи да се занимава с шестима участници от конкурса. От преработените по негова препоръка пиеси ще бъдат показани откъси пред публиката, под режисурата на Мартин Киселов. За да се срещнат тези автори за първи път със своите зрители, в края на сезона ще отвори врати новата-стара открита сцена на театър „София“. Ще има четене на книги със „Сиела“, концерти на живо, дискусии на театрални теми, камерни спектакли, нещо в чаша и удоволствието от това да сме заедно.

- Върху културната карта на столицата се оформи втори театрален квартал, в чийто център сте и вие. Голямата конкуренция притеснява ли ви, или вярвате, че за всеки влак си има пътници?

- В 2008 г., когато защитавах намеренията си (не обичам тая дума „концепция“) да стана директор на театър „София“, едно от нещата, които отчитах като плюс, е, че тук се създава театрален квартал с МГТ „Зад канала“, тогавашния Модерен театър (сега „Театро“), „Сфумато“, отскоро и с новия Сити Марк Арт Център в кино „Левски“... Не пречи всеки да привлича своята си публика, своите си почитатели, да има конкуренция. Какво удоволствие е, ако не намериш билети в единия театър, веднага да отидеш в съседния, а ако и там няма - да отидеш в третия. И това да се случи в рамките на десетина минути!

- Напоследък упорито се говори, че е крайно време да бъде създаден кодекс за поведението на театралния зрител. Вие какво най-напред бихте вписали в него?

- Бих написал: „Родители, възпитайте у децата си желание да ходят на театър и ги научете (наред с всичко останало), как да се държат, когато влязат в този храм на изкуството“. Бих се обърнал първо към тях. Ако и те не знаят – да ги научат в училище. Ако и в училище не го разберат, няма кога да го направят по-късно, освен ако не са достатъчно любопитни и умни и се учат от живота. Не ги упреквам, не ги наричам „невъзпитани“, това е силна дума... Много от децата не знаят, че не бива да изразяват възторга си от спектакъла със свиркане накрая и че ако си вземат пакет с пуканки като на кино, ще пречат на артистите. Но ако и след като всичко им се обясни, те си гледат често телефоните, помисли си какво правиш ти на сцената?! Успяваш ли да ги забавляваш добре и достатъчно активно да им задържиш вниманието, че да не си бъркат в джобовете, за да поглеждат колко още време е останало, кой ги е търсил и какво пише във „Фейсбук“... Преди да упрекваме другите, да бъдем добросъвестни към себе си.

- Вие самият имали ли сте проблеми със зрители, които не са наясно с неписаните засега правила на общуване с изкуството?

- Имал съм, разбира се, особено в камерна зала в първите години на мобилните телефони. Някой си изпъва краката почти до сцената, телефонът му звъни и той си провежда разговора, а ние играем лице в лице и аз трябва да го прескачам... Но ще дам за пример друг случай. Преди години на „Аполония“ имаше вечер на еротиката в поезията. Изведнъж от залата стана човек и каза: Ириней, хайде сега прочети ето този монолог от „Сексус“ на Хенри Милър. Аз погледнах, разбрах какво е написано на страницата, знаех какво представлява Хенри Милър. Бяха 90-те. И си казах за секунди: ако окото ти трепне, ако проявиш някакво колебание или неудобство, всичко отива по дяволите. Четеш така, както е написано и както трябва да бъде казано и в живота. Същото е и с публиката. Ако ти покажеш, че си смутен, ако започнеш да демонстрираш, че тя се държи лошо, ако чакаш да свърши представлението, за да излезеш да й говориш - ако тя разбере, че си се предал и те е надвила със своето безразличие да те гледа, то тогава всичко е загубено. Затова даваш нататък и се опитваш, ако може, изгубените да ги приобщиш към онези, които ти вярват.

- Новият министър на културата е също театрал. Като човек от съсловието какво бихте го посъветвали от позицията на своя опит?

- Г-н Боил Банов вече има достатъчно натрупан опит като администратор, така че няма нужда от съвети. Има нужда от колегиални диалози и колегиална подкрепа. У него, струва ми се, има нещо много важно за тази длъжност – желание за разбиране на проблема и решаването му. Пожелавам му успех.

ВИЗИТКА:

* Роден е на 23 март 1949 г. в София

* Завършва ВИТИЗ през 1972 г. в класа на проф. Гриша Островски

* Работил е в ДТ „Стоян Бъчваров“ - Варна, в „Сълза и смях“, а от 1984 г. е в екипа на театър „София“

* От 2008 г. е директор на театър „София“ след спечелен конкурс

* На общинската сцена този сезон участва в спектаклите „Антигона“ и „Анна Каренина“

Интервю на Ирина Гигова, "Монитор"