Зима

Зима
Пролет

1 юни 2017 г.

Когато партиите бяха забранени

На 19 май 1934 г. България осъмва с манифест за преврат.
 
Документът е разлепен по улици и площади, народът се тълпи и чете: 

„Българи! Досегашната партийна политическа система окончателно се провали. Пълното разложение на партиите дълбоко засегна обществото, държавата и народното стопанство. Последвалата от това морално-политическа криза рискуваше да се обърне в държавна. Последен изход от това състояние на днешната гавра на партийните хора с народ и държава. Това състояние не позволява да се създаде една стабилна и творческа власт. Партийните и лични разпри не дадоха възможност не само да се разрешат, но и да се поставят държавните и стопански въпроси. Всичко това наложи партийната власт да бъде заменена с непартийна – национална власт.“

 „Да живее България!“, завършва паметният документ. Извършеният държавен преврат е дело на политическия кръг „Звено“ и Военния съюз с помощта на армията. Съставено е правителство начело с Кимон Георгиев.

Новият кабинет предприема незабавни действия: Търновската конституция е отменена, Парламентът е разпуснат, общинското самоуправление е ликвидирано. На 13 юни 1934 г. е издадена Наредба-закон, с която всички политически партии и организации се забраняват, а имуществото им се конфискува. Наредбата влиза в сила на следващия ден. Изпълнителната власт ще се осъществява посредством правителствени декрети със законова сила.

В новата политическа история на страната се създава прецедент. Никога до този момент партийният живот в България не е бивал забранен. Княз Александър I Батенберг елиминира конституцията и парламента за известно време, но не посяга на съществуващите партии; управленията на Стефан Стамболов и Александър Стамболийски потискат политическите си противници, но не ги забраняват. С наредбата-закон правителството на Кимон Георгиев прави и тази крачка.

Наредба за разтурянето на партийно-политическите организации

Чл. 1. Образуването и съществуването на партийно-политически организации: партии, съюзи, движения и пр. се забранява. Съществуващите партийно-политически организации и техните подделения се разтурят. Надлежните съдилища служебно са длъжни веднага да заличат вписаните като юридически лица партийно-политически организации и техните подделения.

Чл. 2. Всички партийно-политически печатни издания: вестници, списания, брошури и др., както и частни такива, които преследват партийно-политически цели или са с обявена или подразбираема принадлежност, към каквато и да било партийно-политическа организация, се спират.

Чл. 3. Партийно-политическият характер на подлежащите на разтуряне организации или на техните подделения, при съмнение, се определя: за цели организации – от министъра на вътрешните работи и народното здраве, а за подделения на такива – от областните директори. За партийния характер и принадлежност на печатните издания, при съмнение, се произнася: за издаваните в столицата – министърът на вътрешните работи и народното здраве,а за издаваните в провинцията - областните директори. Административните актове, издавани по този член, не подлежат на никакво обжалване.

Чл. 4. Забраняват се всякакви партийно-политически събрания и агитации.

Чл. 5. Никой не може да се числи към партийно-политическа организация или да дава средства за образуването или поддържането на такива организации.

Чл. 6. Разтурените партийно-политически организации и техните подделения не могат да се превръщат в други организации, под каквато и да било форма, цел или наименование, а превърнатите такива след 19 май 1934 г. се разтурят. Връзката между новите и разтурените партийно-политически организации, при съмнение, се установява: за цели организации – от министъра на вътрешните работи и народното здраве, а за подделения на такива – от областните директори. Алинея 3 на чл.3 се прилага и в тия случаи.

Чл. 7. Който образува партийно-политическа организация или превръща разтурена такава в друга (чл. 1 и 6), наказва се със строг тъмничен затвор до 3 години и глоба до 100 хил. лв. Събраните от образуване на такива партийно-политически организации средства и суми се изземват.

Чл.8. Който продължава да се числи или се запише като член на разтурена или нова партийно-политическа организация, или на превърнатата такава, или дава средства, под каквато и да било форма, за нейното образуване и издържане, наказва се с тъмничен затвор от един до шест месеца и глоба от 1000 до 10 000 лева.

Чл. 9. Който свиква или съдействува да се свика партийно-политическо събрание, наказва се с тъмничен затвор и глоба до 30 хил. лева. Същото наказание се налага и на участвуващите в такива събрания.

Чл. 10. Кооперативни сдружения, акционерни или други дружества, които, по какъвто и да било начин, пряко или косвено, подпомагат партийно-политически организации или техните превръщания, се разтурят. Освен това, на същите се налага глоба от 5 хил. до 300 хил. лева, а членовете на управителните им съвети се подвеждат под отговорност съгласно чл. 9.

Чл. 11. Тази наредба отменява всички закони, които ѝ противоречат.

Вестник „Щурец“  също не пропуска да вземе отношение по злободневната тема, в своя типичен стил:



Разтурянето на партиите

Наредба

1. Всички партии се разтурят докато още не са разтурили държавата.

2. Разтурените партизани се въдворяват на местожителство в честните професии.

3. Имотите на разтурените партии се повръщат на държавата.

4. Оглозганият от партизаните кокал се изпраща в анатомическия музей,за изследване апетита на третото българско царство.

5. Никой няма право да образува партия. Изключение се прави само за безпартийните.

6. Всякакви движения са забранени. Изключение се прави само за женското движение, стига да се движи в установените от традицията семейни задължения.

Оказион

Партийни значки на килограм. На едро 25 на сто отстъпка. Емайлираните могат да се претопят за изкуствени зъби на ощърбените ченета на партийните кречетала, а металическите могат да се претопят за направа на кофари за заключване на партизанско-вестникарските уста.

Справка при събирателно дружество Врабча.

В. "Щурец", 15 юни 1934 г.


В крайна сметка, след редица предприети мерки и промени в политическия и обществен живот, режимът на деветнадесетомайци си създава много противници. На практика забранените партии нямат сили и организационни възможности да реагират, но за първи път ярко се откроява фигурата на цар Борис III.  


През януари 1935 г. Кимон Георгиев е принуден да подаде оставка.
Кимон Георгиев (1882 - 1969)

Илиана Иванова, Изгубената България

Няма коментари:

Публикуване на коментар