С какво ще влезем в европейския армейски строй?

Само думите не са достатъчни, за да не играем ролята на обслужващ батальон
 
 Бойко Борисов отново се хвана за спасителния пояс, наречен Европейска армия. Като не можем сами – покрай другите да се овъртим. 

Долу-горе така звучи за недостатъчно просветените призивът му по време на дискусията „Европа отново на път“, в която участваха и бившите премиери Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев.

Главният въпрос обаче за малко по-просветените е с какво ще се наредим в общия европейски армейски строй? И къде? Само по земята или по море и във въздуха? За Космоса не говорим. Защо са тези въпросителни?

Първо, в последно време съвсем объркахме представите на хората каква е и каква искаме да бъде войската ни. При влизането в ЕС минахме на професионална армия. Само десетилетие по-късно се огънахме пред трудностите да я осигурим и заговорихме за някаква армия, която е смесица от професионалисти, резервисти, наборници, включително в управленските си приоритети записахме странното понятие доброволна военна служба. Последното все още никой не може да обясни, в т. ч. тези, които го наредиха сред залозите за формирането и съществуването на коалицията „ГЕРБ-Обединени патриоти“.

Второ, коя е тази страна на нашия континент, която ще бъде солидарна с армия, която живурка с почти една трета некомплект. Или някой си прави сметка, че вечно ще бъдем в ролята на страна домакин, която осигурява терен за придвижването на съюзническите войски в определена посока от света.

Трето, с какви самолети и вертолети, зенитно-ракетни комплекси, кораби, бойни машини и танкове ще изпълняваме бойни задачи в Европейската армия при положение, че политиците ни поне от десетина години насам говорят на различни езици по тази тема. А и преди това. Приемат проекти за инвестиционни разходи за превъоръжаване, а по-късно искат да ги преначертаят, защото не могат да удовлетворят нуждите на собствената си армия.

Четвърто, без модерно мислене, на което и да е политическо ръководство на МО, т.е. без радикална промяна на собственото му разбиране за социален диалог, ще ни гледат с любопитство, което вече го правят от другите европейски армии. Има съвсем пресен пример в това отношение.

Само преди няколко дни Министерството на отбраната спази традицията и пусна поредната информация за среща със синдикалните лидери, от която не става ясно какво предстои. За сметка на това от военното ведомство обявиха, че е възстановен социалният диалог. Върнете се години назад и ще видите, че всеки нов министър прави или обявява подобно възстановяване и смята, че социалният диалог за тях е както при колегите му от другите ведомства. За министъра и неговите заместници партньорите в този процес са двете синдикални организации към КНСБ и „Подкрепа“. И толкова! Така, простирайки се само върху цивилните служители, социалният диалог в министерството, се стеснява максимално. Точно това разбиране води до сериозните проблеми в армията, които бяха посочени в изтегления само преди няколко дни от кабинета „Борисов“ Доклад за състоянието на отбраната и Въоръжените сили за 2016 г., внесен от служебното правителство. Предстои до месец да видим доколко новият анализ и неговите изводи ще бъдат обективни и полезни.

От години го няма най-важният социален партньор за министъра на отбраната. Кой защитава правата на професионалното съсловие, наречено военнослужещи, заради които съществуват и цивилните служители, остава въпрос без отговор. Вярно е, че хората с пагони нямат право на синдикална дейност, но законът дава определени възможности, които, по-скоро по обясними причини, не се използват. Той е разрешил сдружаването на военнослужещите за дейности от взаимен интерес. Това, разбира се, не е работа на министрите, но те, очевидно, нямат нищо против подобен социален комфорт. Така или иначе, обаче, губят най-важния си социален партньор – хората с пагони. Едва ли трябва да очакваме, че само Сдружението на жените военнослужещи може да попълни този вакум. А опит в Европа има.

С какво в европейския армейски строй? Този въпрос, разбира се, има и позитивен отговор. Българските военнослужещи има какво да покажат и го правят. Не работят, обаче, добре прибързаните изявления на политици, че войниците ни са герои, защото служат дори без необходимото оборудване и при ниско заплащане. Това е по-скоро оценка за стореното от политиците, които трябва да са наясно, че само думите не са достатъчни, за да заемем мястото си в европейския армейски строй. Нужни са много реални действия, за да не играем ролята на обслужващ батальон.

Бойко Борисов: Защо са ни изтребители?

Интересно мнение изрази българският премиер Бойко Борисов по време на правителственото заседание на 28 декември 2011 г. То бе свързано с това защо страната ни трябва да дава ненужни пари за модернизация на армията ни, като може да има обща европейска армия. 

Ето и точните думи: “Защо всяка държава да купува танкове, да купува фрегати, самолети и изтребители, като може да има обща европейска армия? Защо не? Знаете ли колко пари ще се спестят, Ангелов?”, пита премиерът военния министър и сам си отговаря: “Милиарди, милиарди евро, които ще отидат в друга сфера, ако се направи. И това един ден ще стане.”

Спиридон Спиридонов, "Труд"