Лято

Лято

7 юли 2017 г.

Висшата лига на 25 години: Великите моменти

Умопомрачителни статистики, най-забавните случки и незабравимите мачове

Висшата лига е на 25 години. През лятото на 1992-ра за първи път стартира сезон в английския футбол под новия брандинг, име и статут.

Днес това име е парола. Висшата лига се продава най-добре от всички спортни надпревари и тв правата за нея струват колкото брутния вътрешен продукт на малка държава в Африка.

За четвърт век първенството на Англия в луксозния му нов вид, даде толкова много велики мачове, истории, куриози и легендарни фигури, че трудно ще ги побере един материал.

Но Sportinglife.bg никога не се е страхувал от предизвикателства. Няма да го направи и сега.

Няколко българи са играли в първенството от 1992-ра насам. Първият бе Бончо Генчев (Ипсуич), но Димитър Бербатов, Стилиян Петров, Мартин Петров, Светослав Тодоров, Валери Божинов, Радостин Кишишев, Станислав Манолев и Александър Тонев също записаха мачове през годините.

Колко нации са дали свой представител на Висшата лига ли? Общо са 106!

През миналия сезон Армения стана №106 в списъка с Хенрик Мхитарян, който подписа с Манчестър Юнайтед.

Между 14 август 2004-а (стартът на сезона тогава) до 7 октомври 2012-а един вратар не пропусна мач във Висшата лига. Това са 8 години, хора! Казва се Брад Фридъл и за периода игра в Блекбърн, Астън Вила и Тотнъм, а поредните двубои, в които седя на вратата, станаха 310.

Любопитно, трансферът на Уейн Руни от Манчестър Юнайтед в Евертън е въпрос на часове и дни - така се пише в Англия. Ако напусне "Олд Трафорд", рекордьорът по голове за клуба и родината ще остави зад гърба си само едно недовършено дело.

Има три отбора, играли във Висшата лига за 25 години, на които Руни не е вкарвал с екипа на Юнайтед: Лестър, Дарби и Блекпул. Уейн е наказвал "лисиците" с екипа на Евертън в първите години на кариерата си, но не и в червеното с дявола на гърдите.

Статистиките са хубаво нещо. Но великите моменти в този четвърт век не са само числа и номера.

През ноември 1992-ра Лийдс се опита да купи Денис Ъруин, левия бранител на Манчестър Юнайтед. И докато фенове и медии се занимаваха с моралния аспект на такъв тип оферта между два непримирими съперника (врагове, ако питате хората в Йоркшър и Ланкашър), Алекс Фъргюсън отвърна с контраоферта.

1,2 милиона лири за Ерик Кантона.

Французинът вече се бе превърнал в герой на феновете в Лийдс, имаше сериозен принос и за титлата, спечелена през 1992-ра. Хауърд Уилкинсън, приел факта, че няма да вземе Ъруин, се изкуши от парите за Ерик и го продаде.

Първата легенда на Висшата лига, свързана с трансферен вулкан, се роди.

Кантона превърна Юнайтед в машина за титли. А край него Фъргюсън изпълни плана на живота си - да трансформира отбора на Хюз, Маклеър и Брус в този на младите и надъхани типове от Клас 1992, водени от блестящи таланти като Скоулс, Гигс и Бекъм.

През същата 1992-ра един израелец стана безсмъртен герой на английския футбол.

Рони Розентал, донесъл с головете си последната засега титла на Ливърпул от 1990-а, изпусна по необясним начин пред празната врата на Астън Вила в мач, завършил със загуба 2:4 на неговия тим. Ситуацията не бе трудна - Рони премина вратаря и стреля в напречната греда.

Кадрите обиколиха света, а "да пропуснеш като Розентал" стана нарицателно. И е такова и до днес.

Две години по-късно падна една от големите догми на английския футбол. Един германец (о, Господи) се появи в Северен Лондон, посрещнат с плакати и заглавия по вестници, връщащи го към Втората световна война. И обвиняващи го в симулации със саркастични сравнения с гмуркане и скокове във вода.


Юрген Клинсман не се трогна. Той вкара един вагон голове, отпразнува първите от тях с гмуркане по терена, бе усмихнат и обикновен, промени представите за германците в английската публика и си тръгна като всеобщ любимец.

Когато се върна в Тотнъм два сезона по-късно, аплодираха го на повечето стадиони и местните.

Хронологично, следващият голям момент в историята на Висшата лига би следвало да е триумфът на Джак Уокър и Блекбърн с титлата през 1995-а.

Романтика - да. Изненада - да. Но и усещането за нещо ново... Че с парите на един богат и амбициозен човек футболът може да бъде превзет.

Блекбърн имаше в редиците си Алън Шиърър и Крис Сътън, отборът бе сглобен с доста пари за селекция и се оказа еднодневка в глобалната картина на първенството. През есента след сензационната титла Роувърс се провали шумно в Европа, а само четири години по-късно клубът изпадна от елита.

И никога повече не бе фактор в него - постоянен и стабилен. Днес е в третото ниво на английския футбол, след като Уокър е покойник, а идеята, ентусиазмът и парите му отдавна не управляват Блекбърн.

Висшата лига днес чупи световни рекорди в трансферите, но през 90-те нещата не бяха точно такива.

За първи път най-скъпият футболист на планетата бе в английското първенство през лятото на 1996-а, когато Нюкасъл плати 15 милиона лири за Алън Шиърър. Представянето му бе колосален момент, 20-ина хиляди го чакаха в дъжда пред кметството, а Sky излъчи наживо сцените.

Това бе ден, в който отново все по-настъпващата визия за комерс, влияние на парите (Sky като цяло носи голяма отговорност за това) се смеси с романтиката.

Защото Шиърър се прибра у дома, пренебрегна оферти от Манчестър Юнайтед и Европа, за да играе в Нюкасъл. Нищо, че шансовете да спечели трофей там бяха значително по-пренебрежими.

Е, разбира се, това е Висшата лига и тук нищо не е само сериозно. В същия сезон, в който трансфер №1 на планетата тероризираше вратарите, на терените на Острова се появи един нападател, който... не правеше точно същото.

Днес, 20 години по-късно, няма спор - Али Диа е най-слабият играч, някога успял да влезе в официален мач от Висшата лига. Греъм Сунес го одобри в Саутхемптън, а дори го и пусна (и то на мястото на великия Мат льо Тисие!?) в мач срещу Лийдс. Само, за да го смени 50-ина минути по-късно и никога повече да не иска да чуе за странния тип, представял се в клуба като братовчед на Джордж Уеа.

Диа дори задигна екипировка от хотела, но не си беше платил сметката. Никой никога не разбра как Сунес - голям играч и мениджър с репутация, не бе видял какво умее този младеж.

1999-а. Требълът на Манчестър Юнайтед разтърси Англия и Европа - "червените дяволи" станаха първият английски тим с купата на шампион на континента след "вдигането на Желязната завеса", спусната над Острова заради трагедията на "Хейзел". Юнайтед стана европейски първенец и английската сила на сцената на Стария континент отново се усети.

Това бе първа поява на финал на отбор от родината на футбола от Ливърпул при споменатия трагичен мач в Брюксел 14 години по-рано.

А след 1999-а и незабравимата нощ на Юнайтед в Барселона срещу шокирания Байерн, английските отбори (разбирай в случая - продуктите, лицата на Висшата лига) стигнаха още 8 пъти до финал. Един такъв мач за трофея дори бе изцяло английски (Челси - Юнайтед през 2008-а).

Купата дойде още три пъти във Висшата лига - Ливърпул я вдигна през 2005-а, Юнайтед - през 2008-а, а Челси - през 2012-а.

Големите дуели в ерата, която вече навърши четвърт век, също остават като символни за първенството.

Арсенал и Юнайтед се биеха като за последно в края на 90-те и началото на новия век, а индивидуалният дуел Виейра - Кийн е вероятно най-свирепият, виждан по терените на Висшата лига.

Двамата се караха дори в тунела преди да излязат на терена, като един от епичните им скандали през 2005-а бе уловен от камерите (за съжаление и от микрофоните) на телевизията. Реферът Греъм Пол опитваше да седи на пътя им, за да не се сбият двамата всемогъщи капитани. А да си по средата между гневни и агресивни Кийн и Виейра май не е най-удобното място на планетата...

Друг култов случай от гладиаторските битки Арсенал - Юнайтед в онзи отрязък от Висшата лига, в който те постоянно бяха рамо до рамо в преследване на титлата, бе на "Олд Трафорд".

Тогава Рууд ван Нистелрой изпусна дузпа в последните секунди, а отборът на гостите се нахвърли върху него и се държа просташки в дивата си радост от пропуска.

Два пъти през тези 25 години "Златната топка" дойде във Висшата лига. През 2001-ва я показа Майкъл Оуен, вкарал над 50 гола в календарната година за триумфите на Ливърпул в пет турнира.

Седем лета по-късно Кристиано Роналдо, превърнал се в мъж и лидер в Юнайтед, взе приза след спечелената Шампионска лига. Това бе първата стъпка на КР7 към величието, днес облечено в над 600 гола, четири "Златни топки", още толкова купи в турнира на шампионите и статут на един от двамата най-силни на планетата.

Раждането на легендата за Кристиано също е от историческите мигове в тези 25 години.

Както и голът на Агуеро... Коментарът на Мартин Тайлър едва ли може да остави някого равнодушен, особено ако сте от Манчестър Сити или Юнайтед.

Четири минути преди изтичането на добавеното време след 90-те на мача Сити - Куинс Парк Рейнджърс, гостите водеха с 2:1 и Юнайтед бе шампион.

На "гражданите" трябваха два гола. Първо вкара Един Джеко, но пак не стигаше. Тогава Агуеро грабна топката в наказателното поле и простреля вратаря, а последвалите сцени никога няма да бъдат забравени.

Две години по-късно "Анфийлд" чакаше с подобна страст решителния мач Ливърпул - Челси, но едно подхлъзване на Стивън Джерард изтри цял сезон на изключителна битка за титлата от "червените", предвождани от Луис Суарес.

Уругваецът се превърна в символна фигура за Висшата лига не само с гениалните си голове, но и с двата огромни скандала, в които се забърка - ухапването на Бранислав Иванович и расистките обиди към Патрис Евра.

И за десерт - Лестър. Чудото, което опроверга граденото две десетилетия усещане, че Висшата лига е кула от банкноти.

Щом Лестър със състав, купен за около 27 милиона лири, може да пребори мастодонтите, изградени за половин милиард, всичко е възможно.

А това е връщане към основната идея, която направи през десетилетията английския футбол най-обичан по света. Непредвидимост. Страст. Лудост.

Да, не е както преди, когато кандидатите за титла преди сезона бяха поне 8. Но... какво около нас е "както преди"?

За 25 години Висшата лига създаде и написа своя история.

Изгради своя репутация. И роди легендите си.



Няма коментари:

Публикуване на коментар