Зима

Зима
Пролет

6 юли 2017 г.

Украшение във визитката или марка на знанието

За близо седем години 14 111 души са придобили научна степен или академична длъжност...

Колкото повече, толкова повече! Тази „мъдрост“ на Мечо Пух като че ли може да опише набъбналия брой на титулованите учени у нас. 

За близо седем години 14 111 души са придобили научна степен или академична длъжност... И това число нямаше да бъде проблем, ако от години в публичното пространство не се наложиха изразите, превърнали се вече в клишета като „професори на кило“, „пазар на професори“ и т.н.

За пореден път се появи и нов проект за поправки в Закона за академичния състав, който предлага затягане на режима около придобиването на научни степени и заемане на академични длъжности.

За професорите по „стандарт“ обаче също се говори от години. От колко време се организират какви ли не форуми, дискусии, обсъждания свързани с тези промени. И все се стига до едно положение. На хартия се разписват какви ли не добре звучащи и гръмки мерки, които целят да сложат ред в иначе добре подредения хаос в научните среди, свързан именно с научните степени и академични длъжности. И тези предложени промени така и остават неприети. Кучето си лае, керванът си върви.

Сега старата песен се пее на нов глас. И в крайна сметка, по-добре, че изобщо зазвуча, защото по-лошо би било, ако проблемите, свързани с учените на кило, беше заметен под килима и изобщо не беше поставен на дневен ред.

Но това е капка в морето. Нужни са реално приети и действащи закони, така че титлата, пардон вече академичната длъжност професор, да носи заслужения си престиж, а не да бъде пленник на съмнения в това доколко наистина е заслужена.

Защото наука не се кове така лесно. Съответно и съкращенията като доц., проф. и т.н. не трябва да се просто украшение във визитката, а емблема на знанието, зад която стои не просто едно изкуствено напомпано его, а заслужен авторитет. И все пак, всичко това не бива да звучи като носталгия или сантимент към Висшата атестационна комисия (ВАК). Просто трябва да се върне загубеното доверие в „новите учени“. Когато качеството спадне, какво значение има количеството. Как можем да бъдем сигурни, че нивото, изискванията, по които се присъждат научни степени и академични звания в различните университет е еднакво. Не можем. Докато няма праг, под който не може да се пада.

Другият голям проблем е плагиатството в научните среди, купените трудове, учените, които въртят бизнес, пишейки дисертации и научни разработки. Няма как да си затваряме очите за тези неща, само защото измами има навсякъде... 


Дължим го на тези, които НЕ го правят, защото не е често черните овце да петнят цялото стадо.


Мила Мишева, "Монитор"

Няма коментари:

Публикуване на коментар