Колкото повече, толкова повече! Тази „мъдрост“ на Мечо Пух като че ли може да опише набъбналия брой на титулованите учени у нас.
За близо седем години 14 111 души са придобили научна степен или академична длъжност... И това число нямаше да бъде проблем, ако от години в публичното пространство не се наложиха изразите, превърнали се вече в клишета като „професори на кило“, „пазар на професори“ и т.н.
За пореден път се появи и нов проект за поправки в Закона за академичния състав, който предлага затягане на режима около придобиването на научни степени и заемане на академични длъжности.
За професорите по „стандарт“ обаче също се говори от години. От колко време се организират какви ли не форуми, дискусии, обсъждания свързани с тези промени. И все се стига до едно положение. На хартия се разписват какви ли не добре звучащи и гръмки мерки, които целят да сложат ред в иначе добре подредения хаос в научните среди, свързан именно с научните степени и академични длъжности. И тези предложени промени така и остават неприети. Кучето си лае, керванът си върви.
Сега старата песен се пее на нов глас. И в крайна сметка, по-добре, че изобщо зазвуча, защото по-лошо би било, ако проблемите, свързани с учените на кило, беше заметен под килима и изобщо не беше поставен на дневен ред.
Но това е капка в морето. Нужни са реално приети и действащи закони, така че титлата, пардон вече академичната длъжност професор, да носи заслужения си престиж, а не да бъде пленник на съмнения в това доколко наистина е заслужена.
Защото наука не се кове така лесно. Съответно и съкращенията като доц., проф. и т.н. не трябва да се просто украшение във визитката, а емблема на знанието, зад която стои не просто едно изкуствено напомпано его, а заслужен авторитет. И все пак, всичко това не бива да звучи като носталгия или сантимент към Висшата атестационна комисия (ВАК). Просто трябва да се върне загубеното доверие в „новите учени“. Когато качеството спадне, какво значение има количеството. Как можем да бъдем сигурни, че нивото, изискванията, по които се присъждат научни степени и академични звания в различните университет е еднакво. Не можем. Докато няма праг, под който не може да се пада.
Другият голям проблем е плагиатството в научните среди, купените трудове, учените, които въртят бизнес, пишейки дисертации и научни разработки. Няма как да си затваряме очите за тези неща, само защото измами има навсякъде...
Дължим го на тези, които НЕ го правят, защото не е често черните овце да петнят цялото стадо.
Мила Мишева, "Монитор"
Няма коментари:
Публикуване на коментар