Оставка за… шума?

Номера, ефектни – колкото ланшната шума...
 
Днес, в обедните си Новини, Би Ти Ви постави следния въпрос в традиционната си анкета:
 
„Одобрявате ли действията на Валери Симеонов в Слънчев бряг?“
 
Седем часа по-късно резултатите бяха следните:
 
48% - Да, трябва да има повече контрол в курортите;
 
25% - Няма нужда вицепремиер да прави среднощни проверки;
 
25% - Не, това е атака срещу българския бизнес;
 
1% - Нямам мнение.

Ако прочетем елегантно резултатите, излиза следното:
 
50% от анкетираните не одобряват акцията;
 
48% са още по-елегантни: трябвало да има контрол в курортите – но не уточняват, какъв точно контрол.

Можем да обобщим: много шум заради шума от нощните заведения, много шум за нищо.
 
Анкетата, разбира се, изобщо не е представителна – пък и от Би Ти Ви предвидливо не съобщават, колко души са участвали в нея.
 
Но телевизионният репортаж, повод за анкетата, може да отключи доста изводи.
 
Покрай акцията на Симеонов, толкова мощен призив „Оставка“ Властта не е получавала скоро.
 
Странно е: искат оставка заради шума, не заради друго.

Какво ли ще стане, ако някой ден – след хиляда години – някой направи толкова театрална акция срещу наркотиците?
 
Всички са наясно, че Слънчев бряг е тържището Илиянци за наркотици.
 
Обаче са се хванали с шума.
 
Номера, ефектни – колкото ланшната шума.

Самият Симеонов представи акцията така, сякаш партизани ще превземат някоя мандра: разделили се на две групи, по даден сигнал атакували…
 
Атакували шума.
 
Диджеите са по-важни от наркодилърите – очевидно.
 
Разбира се, някой от партизанския отряд може да възрази, че все отнякъде трябва да се започне.
 
Така е – тогава започнете от наркотиците.
 
Те ще се продават, дори в Слънчев бряг да стане тихо като в изоставена селска църквица.

И друго напомня за ланшната шума: все по-отчетливото имитиране на ранния Бойко.
 
Имитаторите нямат полза от това театро.
 
Имитираният пък - никак.
 
Най-много да шаржират спомена за неговите акции.

Преди няколко дни проглушиха ушите на публиката с тъпата история „такса за празен стол“.
 
Много мразят болшевишките номера – обаче това е един от най-ефектните: говори за малките недостатъци, за да не говориш за големите.

И няма, и няма пълно щастие: днес бил Денят на левичарите.

Кеворк Кеворкян