Зима

Зима
Пролет

11 септември 2017 г.

Явно урокът „Брекзит“ не е научен

Решението на Съда на Европейския съюз да отхвърли жалбите на Словакия и Унгария срещу временния механизъм за задължително преместване на търсещи убежище лица е меко казано разочароващо.
 
Това е пореден опит за диктат от страна на бюрократите. 

Чрез това решение, следващо неразумната политика на господата Юнкер, Верхофщад и прочее федералисти, се засилва позицията на тези, които искат да покажат, че националните държави са заложници на Европейската комисия и тя ще продължи да се опитва да предрешава съдбите на техните народи.

Осезаема е линията на прехвърляне на тежестта на вземането на политическите решения от Съвета на Европейския съюз към Европейската комисия. На превръщането ѝ в европейско правителство. На „политизирането“ ѝ. Политическият орган на ЕС е и трябва да си остане Съветът. Там, в различни формати, участват държавни и правителствени ръководители или ресорни министри, които носят пряка политическа отговорност пред избирателите си. Неслучайно в работата на СЕС е предвиден инструмента „блокиращи малцинства“. Именно за да се избегне диктат от страна на „големите“ държави в ЕС.

Източно-европейските народи и държави нямат колониално минало и не носят нито вина, нито отговорност за страдания и насилие, причинени на други народи на други континенти. Източно-европейските народи и държави не са ползвали ресурсите на други народи на други континенти и няма никаква причина, нито логика да плащат чужди сметки. На нашата „сметка“ и съвест не тежи вината за изстъпления, геноциди и престъпления, извършвани в Конго, Руанда, Индия, ЮАР, Магреб и на други места по света.

Източно-европейските народи и държави са в голямата си част еднонационални и унитарни. Национално и религиозно. Мулти-културният модел, характерен за бившите колониални империи, е неприложим, ненужен и неприемлив в източната част на Съюза.

В Съвета на Европейския съюз Унгария и Словакия, както и  Чешката република и Румъния са гласували „против“ решението за преразпределение на мигранти, но сега то ще им бъде наложено. Според мен, това е недопустимо. Това е причината да бъда част от групата на Европейските консерватори и реформисти. Защото нуждата от дълбока промяна в правилата и начина, по който „работи“ ЕС е все по-належаща.

Неумелата „смешка“, която се опитват да пробутат бюрократите, за това как „ЕС не бил ресторант и не можело да си избираш от менюто“ е нахална и лицемерна. По много причини. Най-малкото, защото, ако се вгледаме в общата селскостопанска политика например, ще забележим, че някой е отпечатал различни менюта. За френските и българските земеделски стопани, да речем. Още примери - Германия, Франция, Белгия, Италия и Австрия се опитват да си напечатат тяхно меню в сферата на автомобилния транспорт, което да не допуска източните превозвачи точно в този салон на ресторанта. Което драстично и нагло нарушава правилата и принципите на Общия пазар, както и основните принципи на ЕС - свобода на придвижването на стоки, хора и капитали. Свобода на предприемачеството и свободна конкуренция.

Имаме един доста безочлив лобист на тези дискриминационни политики, на тези две менюта, на част от „старите“ в лицето на президента Макрон. Който не се свени да преследва до дупка икономическите интереси на френските компании, противоречащи на принципите на ЕС, а и на интереса на българските и другите източни предприемачи. Явява се повече лобист, отколкото държавен глава. Конкретно в транспорта говорим за повече от шестдесет и шест хиляди български водачи и семействата им.

Та само за менюта и ресторанти да не ни говорят.

А и защото един от основните политически принципи, на които е основан съюза е субсидиарността. Което ще рече, че общи регулации се правят, за да надградят националните законодателства и правни традиции, а не за да им се противопоставят и да ги обезсилват.  

Държавите-членове на ЕС трябва сами да определят в кои решения желаят да участват и в кои не. Особено в сферите на вътрешния ред и вътрешната сигурност, образованието, брака и културата. Все въпроси, които имат пряка връзка с принудителното разселване на бежанци и нелегални имигранти. Трябва да бъде създаден механизъм, така че решенията да не бъдат налагани на националните държави, а правителствата да могат да се противопоставят ефективно на подобни погрешни решения.

Има сфери, които допускат, а и изискват, общи действия и регулация. Например охрана на външните граници, например единна „тол“ система и еднакви правила за движение, знаци, проверки, контрол на водачи и прочее. Например усилено разширяване и доизграждане на TEN-T мрежата(това са транспортните коридори). Например здравеопазването.

Длъжен съм да отбележа, че премиерът Орбан и неговата партия ФИДЕС получават подкрепата на над 51% от гласоподавателите, което му осигурява мнозинство в унгарския парламент. Петер Сиярто, външен министър на Унгария увери, че ще продължи да търси законни начини да бъде избегнато квотното разпределение на мигранти.  За мен пренебрегването на волята на унгарския народ още веднъж доказва несъстоятелността на тази днешна администрация на Европейския съюз.

Както се уверихме в последните години, немалка част от тези хора не само не се вписват в нашите общества, ами се опитват да воюват с нас. При това, хора които са трето поколение тук. Опитват се да ни наложат своите ценности, своята религия, своя начин на живот. Тук, на наша територия. В Париж, Копенхаген, Манчестър, Лондон и дори Брюксел. Чрез джихад към шериат. Дните на халифата на ИДИЛ са преброени. Въпрос на време е главорезите от Европа да се завърнат в Белгия, Швеция, Германия, Франция и прочее. А както вече стана ясно - предложеното от шведите решение, да подаряват прегръдка на всеки разкаял се джихадист едва ли ще проработи успешно.

Решението за преразпределение и насилственото му налагане създава потенциална заплаха за националната сигурност и вътрешния ред на държавите и те са в пълното си право да откажат да ги приемат. Преразпределението на бежанците и имигрантите може и трябва да бъде само на доброволен принцип.

Предвид напускането на Великобритания, имигрантската криза, кризата в Украйна и влошаващите се отношения с Турция, смятам, че е нужна спешна „реформа“, която да бетонира суверенните правомощия на националните правителства, на националните държави, в описаните от мен сфери.

Време е да изтръгнем ЕС от несигурните и лабилни ръце на крайните либерали и радикални федералисти и розови фашисти. Особено в светлината на опасната им коалиция с джихадистите. 


Каква ирония - бъдещето на Европа е ЕС. Но не техния. А на съюз, основан на разумните основи на принципите на Европа на Отечествата.


Ангел Джамбазки, Glasove.com

Няма коментари:

Публикуване на коментар