Есен

Есен

22 септември 2017 г.

Носиш ли на бой, даскале?

В България в момента образованието върви на повече от две скорости...
 
„Не бийте го, даскале! - казала нежната родителница и повдигнала веждите си. - Той е един у майка.

- Не карайте му се яко яко - притурила лебеницата и въздихнала тежичко.

- Аз бия само цървулановците - отговорил даскал Славе с достойнство. - Ако за едно дете е нужна тояга, то за друго стигат и няколко думи. Не грижете се. От Стояновите момчета е проплакал всичкият град, а аз до тая минута и с пръст не съм ги побутнал. Чорбаджийското дете се не бие."

Спомняте ли си този откъс от отдавна отпадналото от образователните програми „Мамино детенце"? И сещате ли се как той може да бъде преобразен за отрицателно време в съвременната ни образователна система? Ако не се сещате, спомнете си училището в Садово. „Удари сине, с по-голям кол учителя си. Той и без това отдавна носи на бой. Работи в паралелната образователна система, където на учениците е позволено всичко. И на цървулановците, и на чорбаджийските деца."

Да си учител в България, в момента едно от главните условия е да носиш на бой. Ако преподаваш в ромска махала, основното изискване към теб е да интегрираш децата без значение от техния етнически произход, докато върху теб летят камъни, дърве и други полезни изкопаеми. Може и 30-годишната тъща да те замеря с буци пръст от градината, защото искаш насила да завлечеш в класната стая 12-годишната й снаха.

Може младият зет да ти извади пистолет, защото току-що е спазарил изгодно съпругата с поредния тираджия за около 15 минути. Не карай му се яко-яко, даскале. Просто си попълни протокола, че си бил на адреса, от който трябва да запишеш въпросното невръстно и непълнолетно ромче за новата учебна година. Ученичката, която току-що си изгубил завинаги за творчеството на Ботев и Вазов, вече е функционално грамотна /ех, този демократичен европейски чиновнически език/ за всички сфери, в които смята да се реализира. Е, не че те са твоите, даскале.

В България в момента образованието върви на повече от две скорости. На първата – СМГ – вървим към окарикатуряване на най-добрата математическа гимназия в името на това някакви лобита да продължат да разпределят някакви пари. На втора – така наречените добри училища – се насочваме към това всичко да се развива кротко и нормално, без конфликти и инциденти. Покриваме ги, дори и да тлеят. Цели випуски от езикови гимназии ходят на частни уроци, за да демонстрират накрая висок успех по предметите, по които се явяват на матура. А, и ти ли даваш от тия уроци, даскале?

Третата скорост са училищата, които приличат на етнически парещ котел – там се работи без правила. Учители и директори успяват да успокоят напрежението според собствения си капацитет. В някои от случаите на директора на школото се кланят като на бог – само от него зависи да те уреди с диплома за основно образование, с която идва и шофьорска книжка. В други са готови да го бият, дето незаслужено тормози младите булки да не си гледат домакинството, а да ходят да се тормозят над някаква граматика. 


Надявам се, че тепърва предстои и разговорът за училищата на четвърта скорост – частните, които на този етап за опазени от регулация. В една от тези частни гимназии например родителите решили, че децата им, които учат в една сграда с учениците от професионална гимназия, не трябвало да се мешат с бедни деца. Казано накратко – с циганьори. Поискали да учат в друга учебна смяна. Поставили и специалното условие учителите на децата им да са млади, атрактивни и да идват на работа със собствени коли.

Питаш ли дали са поставили условието да могат да преподават, даскале? Разбира се, че не. Такова условие отдавна никой не поставя, защото не е сигурен, че ще бъде изпълнено. 


Учители в начален клас пишат с правописни грешки и слагат запетаи наляво и надясно с единствената идея, че по този начин някоя от тях би се оказала на мястото си. Учители по природни науки и математика имат напълно хаотични представи за пълен и кратък член. Дори и едно дете да усвои правилно граматиката в седми клас, то веднага ще се разколебае в нея, щом погледне правописа на учителя си по химия в осми. Е, не че ще се разколебае чак толкова. По-скоро ще повярва, че правописът не е задължителен. Министерството реагира само, ако нанесеш побой. Пука му знаеш ли правописа.

Когато следващия път си подаваш документите за ново работно място, даскале, попълни само графата дали можеш да носиш на бой. А, няма ли такава? Е, екстрите на професията са винаги добре прикрити. 


Казват, засега търсели 3000 учители за новата учебна година. До пет години щели да станат десет хиляди. До десет години – 50 хиляди. Офертата за нови работни места се предлага в комплект с брошури за сайтове, които предлагат бойни каски и хранителни добавки за трупане на мускули. 

Ако поискаш, може и правописен речник.


 

Ния Караджова, "Стандарт"

Няма коментари:

Публикуване на коментар