През изтеклата седмица обстановката се нажежи до крайност. Мадрид е готов да обяви извънредно положение в благополучната и богата провинция.
Всичко идва оттам, че каталунският парламент е насрочил за 1 октомври референдум за независимост. И колкото повече наближава плебисцитът, толкова повече расте градусът на истерията в Мадрид.
Вместо да започнат конструктивен диалог с автономната власт, централните испански власти избраха пътя на репресиите и натиска. Което естествено не се вписва в декларираните от ЕС принципи за свобода на мненията и право на референдум по всички въпроси, пише Алексей Мартинов, "Известия".
Редица лидери на автономната област са арестувани, иззет е тиражът на подготвените бюлетини. Мадридският съд спешно съчинява решения срещу каталунските водачи. От арести до всекидневни глоби по 12 000 евро за призиви към референдум.
Какво наплаши толкова кастилците? Защо ги е страх толкова от този вот?
Във Великобритания например преди три години се състоя референдум за независимост на Шотландия, чийто инициатор бе Шотландската национална партия. Британските власти обаче отхвърлиха силовия път за опазване на териториалната цялост, демонстриран днес от Мадрид. Правителството в Лондон не жертва своя имидж, нито погази европейската демокрация.
Въпреки силния кариерен риск премиерът Дейвид Камерън сам оглави тогава усилията, насочени срещу излизането на Шотландия от Обединеното кралство. Оставил всичко настрана, той лично ръководеше агитационната кампания и правеше совалки, за да придумва шотландците. И в крайна сметка Великобритания остана в същите граници.
Година по-късно премиерът не успя да склони британците да останат в Европейския съюз. За което плати с кариерата си. Брюксел не си поплюва. И мнозина наблюдатели съзират зад твърдите не по европейски действия на Мадрид спрямо благополучна Каталуния позицията на евробюрократите. Без да ги съгласуват с Европейската комисия, испанските власти не биха посмели да се впуснат в такива "вихрени кастилски веселби".
Историците припомнят днес събитията отпреди 80 години, когато войските на Франко фактически превземат Каталуния, смазвайки разцъфващата там демокрация. Днес Мадрид вкара в Каталуния националната гвардия. Утре ще въведе извънредно положение.
В отчаян апел към разума и европейската демокрация лидерът на автономна Каталуния публикува статия в един от европейските всекидневници с най-висок тираж - "Гардиън", за да обясни позицията на каталунския парламент по предстоящия референдум. Позова се на международното право и правото на национално самоопределение, изтъкна специалния автономен статут на областта в държавата и преките легитимни избори за местен парламент, накрая и противоречието в самите испански закони. С упрек към Мадрид, че вместо диалог за статута на Каталуния и съвместно добросъседство каталунците са получили вълна от прекомерно насилие и репресии.
Отговорът на евробюрократите прозвуча сухо. Брюксел уж не се месел във вътрешните работи на страните членки на ЕС.
Каталунците излязоха на улиците. Не за да бранят - или не - идеята за отцепване от испанската корона. Излязоха, за да бранят правото си на референдуми по съществени въпроси. Което естествено е затвърдено и в закона.
Т.е. въпросът вече не опира до независимостта - до това кой е "за" или "против". Въпросът засяга "правата". Правата на европейския човек, толкова шумно декларирани в ЕС, че вече няколко поколения европейски народи се раждат убедени в реалността на тези права.
И докато резултатът от евентуален референдум едва преди седмица се очертаваше като "фифти-фифти" (също както в Шотландия през 2014 г.), сега вече виждаме народна борба срещу деспотията на метрополията, борба за правата на европейски граждани.
Централните испански власти блокираха официалните сайтове на каталунските власти, вкараха в Барселона войски и тежка бронирана техника.
Едва преди 10 години бе невъзможно да си представим подобен сценарий в просветена Европа. Днес това е реалността. Както бе невъзможно да си представим, че вълната на миграционната криза ще вкара в Бундестага ултрасите-националисти от "Алтернатива за Германия" и ще ги направи едва ли не третата политическа сила във водещата страна от ЕС.
И накъде се носи днес Европа, стегната в оковите на ЕС?
С оглед развитието на нещата забавните сентенции на киевските водачи от последните години, че "Украйна е Европа", не изглеждат чак толкова лишени от здрав разум.
В ЕС тече днес "украинизация". Методи, използвани от украинските власти в Донбас и навсякъде в страната, влизат в арсенала на евробюрократите. Страхувам се, че случаят с Испания не е последен.
И този поглед оцветява в съвсем различни багри всички проблемни въпроси на колективния Запад към Русия, засягащи Южна Осетия, Абхазия, Приднестровието, Донбас и т. н. Естествено и Крим, намерил силите и мъжеството въпреки всичко да се опре на международното право и да се върне "в родното пристанище" през март 2014 г.
Воалът от прекрасни думи за демокрацията и човешките права се свлича от ЕС, както падат есенните листа от дърветата. След есента винаги идва зима.
Няма коментари:
Публикуване на коментар