Зима

Зима
Пролет

2 октомври 2017 г.

Б.П.Ц - постсъветският мафиотски кинжал в сърцето на ЕС и НАТО

Желязна схема. Брутална. Смъртоносна. Които са извън нея трудно се справят. Които се обявят срещу нея – рядко оцеляват...

Моделът „Делян Добрев“, ах, моделът „Делян Добрев“… 

Тази матрица петняла имиджа на ГЕРБ в Хасково. Е, Делян Добрев подаде оставка от всички постове, които заема в партията и парламента. Би трябвало облаците да се разкарат и да изгрее Слънцето. Но не изгрява… Слънцето на ГЕРБ мълчи…
 

Защото няма модел „Делян Добрев“. Има модел „Бойко Борисов“. С подмодел: „Борисов, Пеевски, Цацаров“. Или обратното – все тая. И не са просто модел и подмодел, а примка.

Схемата е взаимствана от периода на болшевизма в СССР. Не е нарочно взета и приложена. Наложила се е като такава, поради проекцията на ченгеджийско-мафиотския постсъветски модел у нас. Невероятно, че се случва в държава член на НАТО и ЕС, но факт. Подценяван от партньорите в Брюксел, но цената на заблудата ще се плати и ще е скъпа. Може би и кървава. Изборите в Германия, референдума и сблъсъците в Каталуня, поредните атентати, ракетите на Северна Корея – всички тези събития са по-важни от това, което става в България. А тук един народ загива, задушаван в прегръдката на своите сатрапи, които му се кълнат в любов.

Става дума за желязна схема. Брутална. Смъртоносна. Които са извън нея трудно се справят. Които се обявят срещу нея – рядко оцеляват.

Дефиницията за модела на управление: Създаване на организирани престъпни формирования, занимаващи се с рекет и изнудване, притежаващи сенчест и легален бизнес, участващи във властта посредством корупция.

Характеристиките:

- Все по-висока степен на опасност за националната сигурност, благодарение на всеобхватната корупция и контрола върху държавните институции.

- Моделът е монолитен, оглавяван и контролиран от бивши служители на ДС и службите, които ненавиждат Запада и изповядват едноличния режим заради възможностите му за репресии.

- Олигархо-мафиотския модел отрича тоталитарния модел, но само привидно. Той се възползва от неговите възможности да държи в подчинение държавните институции и да осигурява изборни победи.

- Моделът предполага свиване на нацията до размерите на зависима аморфна маса, която може лесно да бъде контролирана и манипулирана. Липса на критика и никаква опасност за управлението.

- Поддържане на мита за съществуваща в страната демокрация и гражданско общество.

- Налагане на идеологически щампи като „свободно слово“, „пазарна икономика“ и „човешки права“ чрез обслужващи модела медии и по този начин обезсилване на съпротивителните сили у кръгове, желаещи просперитета на държавата и гражданите.

- Създаване на криминална свръх държава, която функционира в името на определен кръг политици, олигарси и престъпници.

- Тя вече е факт и затова довършва започнатото. Нейни идеологически стълбове вече са:

а/ Утвърждаването на някаква крайна форма на капитализъм, който се съобразява единствено с интересите на управляващите – в различните власти – и игнориращи социалните нужди на милиони граждани.

б/ Подмяна на ценностната система при която вече няма критерии за морал, справедливост и законност.

в/ Утвърждаване на вече наложения модел като социално-икономическа среда, дори строй. А щом „строителството“ на толкова „обществено прогресивен модел“ е приключило, няма никаква нужда от реформи, борба с корупцията, прозрачност на управлението и други „отживелици“. 

Главни действащи лица в модела „Борисов, Пеевски, Цацаров“ са:

1. Бивши и действащи силоваци – участници в мутризацията на бизнеса през 90-те години.

2. Бивши комунистически и комсомолски дейци, които от постовете в партийната и държавната система, преминаха на постове в сивия сектор.

3. Бивши и действащи служители на правоохранителните и правосъдните органи.

4. Млади образовани хора, подставени лица на олигархични кръгове в определени области на икономиката и финансите.

5. Бивши спортисти и полицаи, които поради липса на алтернатива, лесно са привлечени в сивата икономика и незаконния бизнес и трафик.

6. Професионални престъпници – измамници, рецидивисти, крадци, убийци.

Лидери в задкулисието са хората с най-големи правомощия в изпълнителната, законодателната и съдебната власт. Тяхната характеристика е кратка: цинизъм, алчност и жестокост. Към тях прибавете лицемерие, приспособяване и равнодушие.

Българският мафиотизиран политически модел има три основни характеристики:

Първата:
Това е престъпна общност, която си има ясна структура и йерархични връзки: главатар (или ръководна група), финансист, посредници, остриета (Само да ни отвържат… - казва Антон Тодоров, депутат от ГЕРБ по една телевизия), разузнаване, контраразузнаване, бойци.

Втора: Организация от затворен тип, занимаваща се систематично с управление на бизнеса, рекет и изнудване.

Трета: Престъпните групи са се превърнали в мафия посредством корупцията: участие на хора от държавните институции, превръщането на тези институции в инструмент за обслужване на престъпни интереси. Ако участва прокурор – той гарантира недосегаемост от закона. Ако е висш служител в МВР или службите – осигурява изтичане на секретна информация, както и информация за плановете на службите спрямо престъпността.

И едно важно допълнение: За да „работи“ на спокойствие този модел, той отстранява от органите за борба с престъпността всички професионалисти и доказани кадри, които не са се поддали на корупционен натиск.

Моделът обменя опит с генпрокурора на Русия Юрий Чайка по проблемите с корупцията. Русия е на 171 място по борба с корупцията. Ние - на последното в ЕС. Все едно с д-р Менгеле да се обсъжда детското здравеопазване...

В България управленските структури – тези по конституция и тези в сянка – се отчитат финансово по веригата. Главният „получател“ (гранде прасенце-касичка) е главната фигура във властта. Ако община Септември, примерно, разполага с 15 млн лв, те се разпределят на няколко фирми, свързани с ГЕРБ посредством обществени поръчки.

Конкурсите се печелят чрез получаване на вътрешна информация за условията. В момента процентите, които изпълнителят на възложението трябва да плати за оказаната „чест“ да е победител, достигат 70-80 на сто. Това прави около 12 млн лева от общите 15. 12 милиона отиват по веригата – от общински активисти до лидер на партията или правителството. Пропорционалността трябва да е такава да не бъде обиден лидерът. Остават 3 млн за да се свърши работата. Свършва се като се отбива номера. Гражданите виждат резултата и са ошашавени. Веригата обаче е нахранена.

Главатарят е сит, а това означава жизненост на схемата. Тя се възпроизвежда – ако някой отпадне или се издъни.

Хасково е излагане модела на витрина. Умножете го по всички общини – независимо представителите на коя партия ги управляват – и ще затворите кръга. (Цонко Цонев даде пример с Каварна, а всеки българин може да допише списъка…)

Моделът „Борисов, Пеевски, Цацаров“ може да носи и други имена. Кандидати има. В момента обаче са тези. „Момент“ от седем и половина години от общо 10 откакто сме член на ЕС. Моделът си има и политическа легитимност: изразен е чрез демократични избори. И това е така, въпреки тежките съмнения за манипулации и купуване на гласове.

Противниците на режима го наричат статукво. Но това означава състояние на взаимоотношенията в настоящето. В случая всички признаци и действия сочат към едно - мафия. Истинска мафия! 


Това, че обществото е аморфно, че сред българите царуват страх и раболепие не отменя истината. А обличането в потури и закичването с пищови и саби по всякакъв повод не е смелост - комплекс е. 

И спотаен срам.



Борис Петков, Frognews.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар