- Биляна, покрай най-новата ти роля в спектакъла „Калигула“ открихме, че имаш школуван оперен глас, а преди няколко сезона, в „Дракула“, разбрахме, че се справяш и като балерина. Кога и къде си шлифовала тези таланти?
- Щастлива съм да сбъдвам мечтите си и продължавам да развивам уменията си. Пея от малка и дължа гласа си на гените и Господ. Преди време дори записах песен. Гласът е едно от основните изразни средства на актьора и дори да имаш дарба, трябва да полагаш усилия да я развиваш. Щастлива съм, че с Диана Добрева вплетохме гласа ми в спектакъла. Решението бе всичко да е на живо. Това е моя голяма радост. От около 2 години ходя на уроци по оперно пеене при изключителната Дарина Такова, която с голяма взискателност школува професионално таланта ми. При нея няма случайни хора, не прави компромиси, ако нямаш качества и не работиш. Винаги съм имала нужда от такъв критерий. Радостна съм, че имахме проект „Матрьошки“ по мотиви от руски композитори, и вярвам, че ще работим заедно и в бъдеще. За физическата си форма често посещавам различни курсове по танци и танцови ателиета. Мила Искренова е била мой преподавател и беше сбъдната мечта да работим заедно. Обичам симбиозата между изкуствата.
- Ти си красива, талантлива и интелигентна, но като че ли все още не си получила голямата роля с главно „Р“, която заслужаваш. Как да си го обясним?
- Завършила съм в най-трудните години за правене на изкуство в България. Не се снимаха реклами, нямаше музикални и танцови риалити формати, филми, да не говорим за тв сериали. Вече 20 години съм в трупата на Народен театър „Иван Вазов“. Гастролирала съм на различни сцени, участвала съм в различни жанрове представления, снимала съм филми и сериали и смятам всичко това за успех. Никога не съм била всеядна и не чакам някой да ме оцени, а продължавам да работя. Сигурна съм, че нещата ми се случват както и когато трябва и вярвам, че все по-добри неща ми предстоят. Наскоро уважаваната от мен колежка Светлана Янчева ми каза: „Трябва да те ползват. Трябва да ползват повече от това, което имаш и можеш“. И въпреки че режисьорите и сценаристите ни се броят на пръстите на ръцете ми, и че някои от тях все повече предпочитат да работят в чужбина, мисля, че моят творчески път до момента е моята роля с главно „Р“.
- Има ли „стигма“ у нас за красивите актьори? Сякаш, ако някой има добра визия, на него се гледа с подозрение, или пък го вкарват в клишето...
- Подозрението винаги съществува. В повечето случаи в подобно мислене се крие страх, предразсъдък или посредственост. Боря се с това и съм успявала да докажа каквото ми е нужно. Често чувам шеговито: „Хем красива, хем и да може всичко!?“. Аз със сигурност не мога всичко, но знам какво мога и това е сила. Това, което се търси в конкретния проект, е важно да го можеш добре. Но още по-важно е да си в среда, която търси това, което можеш. Ефектната жена трябва да полага двойни усилия, за да докаже, че може повече от това да се усмихва. Днес опасността от самозаблуда е голяма. Произвеждат те в звезда за един ден, телевизията променя обществените нагласи, подменя ценностите, всичко се прави в името на рейтинга. Като се замисля за родната драматургия, за липсата на силни женски образи, и ми става тъжно. Много рядко нови интересни български текстове стигат до реализация. Но аз обожавам работата си и не се занимавам с това за кого съм красива и за кого не. Работя и това дава резултат. Не показвам себе си на сцената, а „разказвам“ героинята. На сцената красотата се създава, като правиш нещо тук и сега, а не се дефилира като на подиум. Имам остро чувство за характерност и не се притеснявам чрез героинята си да изглеждам обикновено, нелепо, смешно или тъжно в различни роли. Иначе нямам проблем с женствеността си. Обгрижвам я, харесвам я и я нося с гордост.
- Тя изигравала ли ти е понякога лоши шеги в професионален или личен план?
- Отдавна се научих да избягвам токсични хора и връзки. Това да си трофей за някого, за да си помпа егото, ми е ясен формат. Мисля, че принципно жените сме ощетени откъм роли. Тук няма такъв пазар, че да се влагат много пари и в реклама. За съжаление. Измислени хора станаха герои. И това – с помощта на медиите, жадни за зрелища и пари. А трябва мисъл в перспектива – в какво се възпитава, какви модели на поведение, мислене и подражание извеждаме на преден план. На никого не му пука. Тук пазарът е малък, всички сме в тесни отношения и те лесно преминават в лични. Сложно е да останеш обективен и да не приемаш нещата лично. Трябва да имаме повече хигиена в отношенията.
- Какво мислиш за нашумялия казус с холивудския продуцент Харви Уайнстийн, обвинен от много жени от съсловието в сексуални посегателства?
- Въпрос на избор. Не можеш да ползваш облагите от „силните на деня“ и да не си даваш сметка че „това е сметката“. Единственият безплатен обяд е сиренцето в капана. Някой сега се сетил, че може да изкара пари. Това съществува навсякъде по света. Но защо не го казвате навреме, ако сте жертва? Не си поръчвай нещо, което не можеш да платиш. Неграмотността взима позиции доста нахално и безскрупулно и медиите успешно помагат за това. Задават се модели на „известни неизвестно с какво“ хора, които започват да показват на децата ни какво е необходимо и какво не, за да са успешни.
- Какво според теб не бива да прави една актриса в името на успеха? И какво не позволява твоят собствен кодекс?
- Това са неща, за които не се дават съвети. Всичко е опит и е много лично, но креватните истории, за които се загатна в предния въпрос, са доста нелепи... Някой замисля ли се какво се случва с тези хора, на които им е обещана кариера, на които са казвали, че могат да си купят кариера? Дали имат необходимите качества „за после“? Защото когато излезеш изпод „нечие крило“ светът навън е още по-жесток. Обстоятелствата се променят и истината не е приятна. И винаги си личи.
- Кои са авторът, произведението или ролята, с които мечтаеш да не се разминеш?
- С нищо няма да се размина. Това, което търся, ще ме намери.
- Заради какво най-вече те ценят режисьорите, с които работиш – Мариус Куркински, Явор Гърдев, Александър Морфов?...
- Трябва да питаш тях. Работила съм с много различни режисьори и се чувствам добре с всеки един, независимо от подхода. Дори е за предпочитане, иначе улягаш в собствената си заседналост и удобства, а това е изключително вредно. Добрият режисьор трябва да може да види онова, което друг не е видял у теб, и да го „извади“ - тогава идва и успехът, и удовлетворението.
- За какво няма време Биляна Петринска и за какво винаги намира време?
- Нямам време да обсъждам другите хора. Не се сравнявам и не изпитвам нужда да се доказвам, оправдавам или съревновавам със и пред когото и да било. Винаги намирам време за душата си, за близките си, както и време за мъжа до мен, който е повече от прекрасен.
- Продължаваш ли да се занимаваш с музика?
- Разбира се. За да се прояви един талант, трябва воля и постоянство, трябва вътрешен огън. Толкова талантливи хора пропиляват себе си заради липса на характер и отговорност. Това е грях. На премиерата на „Калигула“ маестра Дарина Такова толкова ме похвали, че се разплаках. Тя не е пестелива на похвали, но не е пестелива и на критика. Кой каквото си заслужи. Разбира се, аз не се главозамайвам лесно, но за мен нейната оценка е точният лакмус за моята работа в пеенето. Продължавам да трупам опит в класическото пеене. Пея и в хора към Музикална лаборатория за човека с диригент Йордан Камджалов, с когото миналата година имахме концерт на Бетовен, а тази направихме „Реквием“ на Моцарт в зала „България“. Беше разтърсващо. Третият проект, който се подготвя в момента, е „Коледа“ на Димитър Ненов – един гениален композитор, чието творчество интерпретира българския фолклор по съвсем различен като концепция начин и на абсолютно световно ниво. Няма запис на това произведение повече от 30 години. Благодарна съм, че открих музиката в себе си. Това е друг свят и дава толкова много хоризонти.
- Какво за теб е любовта и как я разпознаваш?
- Любовта е хармонията да се приемеш. Да се помириш със света в себе си и чувството, че си достатъчен. Чувството, че нямаш нужда от повече. Този вътрешен покой те кара не да търсиш и вземаш, а да даваш. Даването другиму е богатство. Това е любов.
ВИЗИТКА:
* Биляна Петринска е родена в София
* Завършила е първия випуск на Театрален колеж „Любен Гройс“
* От 1998 г. е актриса в трупата на Народния театър, където участва в постановките „Идеалният мъж“, „Животът е прекрасен“, „Жана“, „Синята птица“, „Калигула“ и др.
* Позната е от филмите „Време за жени“, „Следвай ме“, „Огледалото на дявола“, сериалите „Връзки“, „Секс, лъжи и ТВ“, „Английският съсед“, „Патриархат“, „Хайка за вълци“ и т.н.
Няма коментари:
Публикуване на коментар