Якиме, Якиме, колко последователи имаш

Нима животът и здравето струват 250 лв. промоционални цени за шофьорски курсове?!
 
„Абе, Пехливанова, ти знаеш ли, че имаш страшни очи?“ 

Така автомобилният инструктор Яким от безсмъртния соцфилм „Дами канят“ сваляше курсистките. От сюжета не стана много ясно до каква степен успя да ги научи да кормуват, но всички дами бяха категорични, че „на инструктор не се отказва“, а едната от тях директно го молеше пламенно: „Вземи ме, лодкарю, на своята ладия лека!“

Мошеничествата и злоупотребите с шофьорските курсове не са нито от вчера, нито от 80-те години на миналия век, когато се развива действието на филма. Забележително е обаче как те се развиват и стигат до „висоти“ - преди 30 години един инструктор можеше да използва служебното си положение да сваля жени с тяхното активно съдействие и съгласие, а днес курсистите сами подписват листове за проведено обучение, което не се е състояло. Бетонират лошото си обучение и доброволно се съгласяват да станат убийци на пътя, дори и на себе си. С какъв акъл го правят, честно да си призная, не знам. Нима животът и здравето струват 250 лв. промоционални цени за шофьорски курсове?! Луда работа, ще кажете, но се случва. 

Палавите интимни забежки на чаровния инструктор Яким са невинна работа пред печалбарството на някои автошколи. И се стига чак до парадокса „успешно“ завършил курс за шофьор да бърка педалите и да не може да запали колата! Тъжно е, че никаква черна статистика не може да стресне нито хората, които в името на печалбата произвеждат убийци на пътя, нито курсистите, които мислят, че ще излъжат съдбата с подписването на документи за несъстояло се обучение. 

Гневен катаджия спрял на пътя шофьор в нарушение: „Обичате ли да карате кола“, попитал той. „Обичам“, отвърнал водачът. „Е що не вземете да се научите тогава?“, креснала фуражката. Е що не го научат онези, които имат лиценз за това? За да няма повод да се раждат анекдоти като онзи за шофьорски изпит, при който изпитващият попитал курсиста какво ще направи, ако насред пътя колата му се развали. Отговорът бил, че ще слезе и ще отвори капака на двигателя. „А после?“ „Ще почна да псувам“, заклатил глава бъдещият шофьор.

Точно преди 31 години станах шофьор след 3-месечен курс – то не бяха часове по теория, то не беше кормуване на полигон между конуси и по естакади, то не беше градско и извънградско денем и нощем, в дъжд и мъгла. И все пак не станах добър шофьор, но не заради лошо обучение. 

А тези, на които им вземат пари за 31 часа обучение, а кормуват едва 10, пък съвсем нямат шанс. Абсолютно сигурна съм в това.

Мария Кадийска, "Монитор"