Зима

Зима

12 януари 2018 г.

Ален Делон: Знам, че ще напусна този свят без съжаления

“Никога не съм си представял, че ще имам такава съдба, че ще стана това, което съм.”

Изгубеното детство, красотата и жените, славата и бащинството, парите, политиката, религията и смъртта... 


Ален Делон даде на журналистката Валери Трирвильор от сп. "Пари мач" интервюто на живота си по повод 60-годишната си кариера. В него един от най-известните френски актьори твърди, че ще напусне “този свят без съжаления”.

“Животът вече не ми носи кой знае какво. Всичко съм познал, всичко съм видял. Но най-вече мразя тази епоха, повръща ми се от нея”, признава 82-годишният актьор в интервюто, озаглавено “Аз, Делон: интервюто на неговия живот”.

“Има хора, които мразя. Всичко е фалшиво, всичко е изкривено. Вече няма уважение, няма дадена дума. Само парите имат значение. По цял ден слушаме да се говори за престъпления. Знам, че ще напусна този свят без съжаления”, продължава Ален Делон.

“Почти всички са мъртви”, подчертава митичният актьор, който неотдавна загуби Мирей Дарк, жената, която споделяше живота му през 70-те г. на ХХ век. На въпроса дали днес има жена в живота му, актьорът отговаря, че “не я е намерил”.  “Не казвам, че няма кандидатки. Има десет, но нито една засега не ми подхожда, за да завърша живота си. (…) Бих могъл да се оженя за една жена, ако тя е готова да ме придружи до края”, обяснява актьорът.

В интервюто Ален Делон подчертава колко са важни кучетата в живота му, петдесетина животни, погребани в двора на къщата му, до които той самият иска да бъде погребан.

"Никога не съм мечтал за тази кариера, тя просто се случи", признава той. "Не бях роден да бъда Ален Делон. Отдавна трябваше да съм мъртъв. Това се нарича съдба." 

"Аз съм артист, а не актьор, не съм завършил консерваторията", припомня още Делон. "Не съм направил нищо, напуснах училище на 14 г. и отидох в армията. Аз съм артист, като Жан Габен, Лино Вентура или Бърт Ланкастър. Силна личност, която са сложили в киното. И мога да кажа, без фалшива скромност, че успях в тази професия."

През август 1968 г. Ален Делон снима “Басейнът” в Сен Тропе и се настанява във вила “Ла Мадраг” при Брижит Бардо. Актьорът твърди, че никога не е имало нещо между тях. Снимка: Жан-Пиер Бонот/Getty Images

- Всеки познава или си мисли, че познава Ален Делон. Отговаря ли образът ви на истината за вас?

- Да, напълно. Той отговаря на това, което съм, и винаги е бил верен на това. Никога не съм се опитвал да го променя или да бъда някой друг. Аз съм в съгласие със себе си, аз съм самия себе си. Никога не съм играл някой друг. Винаги съм бил един и същ човек. Не се преструвам на нищо, казвам това, което имам да кажа, дори и това невинаги да се харесва. Никога не съм си представял, че ще имам такава съдба, че ще стана това, което съм. Връщах се от война, киното дойде при мен чрез жените, но аз вече бях такъв, какъвто си останах. А образът, той изведнъж остаря, нали?

- Смятате ли, че дължите всичко на тази красота, която цял живот ви е характеризирала? Кога разбрахте, че разполагате с тази власт?

- Красотата беше там. Всички ми го казваха, през цялото време. Жените ми го казваха и не само жените. Когато ми предлагаха да се снимам в киното, аз питах: “Защо аз?”. И това ми отговаряха, непрекъснато ми говореха за тази красота. Още майка ми го повтаряше, когато бях дете. Хората на улицата я спираха, за да й кажат: “Колко е красив вашият син!”. Но тя не можеше да понася да ме пипат, така че, когато ме разхождаше в парка Со, слагаше малък надпис на количката: “Гледайте ме, но не ме пипайте!”.

После дойде поведението на младите момичета, които се въртяха около мен. Но ако бях разбрал, че става дума за власт, за оръжие, нямаше да започна живота си като колбасар. Всъщност нищо не бе направено от мен, а от жените. Бях луд по жените много рано и особено по онези, които бяха с пет-десет години по-големи от мен. А когато се върнах от армията, се оказа, че живея на “Пигал”, в “Режина”. Известно време след това няколко жени, които работеха, ме издържаха. Бяха луди по мен, защото изглежда, че бях хубав. Те ми дадоха шанса да правя кино. Ако не бях станал актьор, сигурно щях да съм мъртъв днес.

- Киното реванш над живота ли е?


-  Не, защото то е съдба. Трябва все пак да благодаря на майка ми, защото ми е дала това лице, а всичко се случи благодарение на него. Имах всичко благодарение на тази красота. Така че, да, “благодаря, мамо”. Аз съм нейно копие, тя беше прекрасна. Дължа й най-малкото това.



Откъс от интервюто с Ален Делон в "Пари мач", "Такъв, какъвто съм", превод: Glasove.com