Лято

Лято

28 февруари 2018 г.

Ден година вади

Често съжаляваме хората, които продават традиционните мартеници по тротоарите.
 
Мръзнат, носят ръкавици с изрязани пръсти, все нямат дребни да върнат или изобщо нямат никакви. Неугледни са. Бабите пък ловят още повече окото. 

А то какво се оказва. Че спокойно един продавач на мартеници може да изкара няколко хиляди лева за ден-два. Разделено по месеци, е повече от пенсията за година на един пенсионер. 

Но лошо няма. Традициите трябва да се спазват. А и е толкова лесно да похарчиш 20 лева, за да зарадваш близки, роднини и колеги, вместо да плетеш и да плюнчиш пръсти сам вкъщи. Едва ли някой го прави изобщо. 

Но идва ред и на душманите. Общини, проверяващи, данъчни... И там трябва да се даде, но все пак отново остава. Та с един ден се вади годината. За хранене е трудно да говорим, защото парите няма да стигнат, за да преядем. По-скоро ще стигнат, за да се оправят бързите кредити, изтеглени преди Коледа. Кой помагал на дете, кой на внуче, кой на себе си. И се хлъзнал, та взел пари с голямата лихва. Но мартеничките ще извадят годината и после няма да ни тормозят бирниците поне до следващата Коледа или до следващия март. 

Затова е редно данъчните да не пипат и стотинка от продавачите на мартенички, а и общината да не им иска пари. Само да ги контролира, че тогава де-що ром има, ще се юрне да продава мартеници. И то такива, които са поръчани от Китай. А ние такива не искаме. Харесваме домашно произведените с пухкава прежда. А не онези пластмасовите, които са внос. 

А традициите са за това, да се спазват, а и да помагат на хората, които опитват да ги запазят дори и в името на някаква печалба. Защото все пак тези мартеници се плетат цяла година. И то в свободното време. А свободно време имат основно безработните и чиновниците. Дето се казва, все хора, работещи за държавата или живеещи благодарение на нея. 

Затова нека и тя да ги подкрепя още малко, както и те я подкрепят. Мартеничките са чудесно нещо. Без значение дали ще са Пижо и Пенда или както стана модерно в последно време - и Дженда. Важното е традициите да се спазват, дори и езически, както се опитват да ни вменят от разни организации, за да ни отделят от езическото ни изначало. 

Това сме си ние, покръстени езичници, които си спазват обичаите, и няма по-хубаво и приятно нещо от това на първи март да се закичиш до лактите с червено-бели конци. А и като знаеш, че си помогнал на някого да си покрие сметките за зимата, се чувстваш още по-добре. 

Защото все още няма монополист на пазара с мартеници. Или поне някой зелен човек не е обявил, че има такъв, и да започнат протести в стил „Мартеницата не е баница, вашата мамица“ и да вземат да палят сергии с мартеници. 

Докато все още не са ни посегнали и на този обичай, е хубаво да му се радваме. Да си купуваме шарените кончета, да радваме децата и близките си и да се гордеем, че имаме разпознаваеми обичаи, които не включват тъпкане на изкуствена пуйка с изкуствени продукти, за да кажем, че сме благодарни.



Боян Димитров, "Монитор"

Няма коментари:

Публикуване на коментар