В деня, в който преди 74 години, англичани бомбардират София, в Нова тв има интервю с английската посланичка.
Луксозна, усмихната жена.
Унищожени са стотици сгради, хиляди са убити. Унищожена е и кооперацията на "Скобелев", в която баба ми и дядо ми тъкмо са изплатили жилището. Остава само една стая. Дядо ми оживява по чудо в мазето с още десетина комшии – бомбата не избухва. Мебелите – унищожени, дрехи… всичко. Убити са семейни приятели, роднини, съседи…
Баба ми е в Севлиево с две невръстни момчета. Сама. Няколко дни не знае какво е станало с мъжа й. Следващите 10 години живеят под наем, докато възстановят пак всичко. До края на живота й и се подигравахме, че е скръндза. Тя и дядо ми, тяхното поколение са преживели две световни войни и още 3 войни. Трагичен живот.
Английската посланичка не каза ни дума за съжаление или съчувствие към загиналите софиянци… Напротив, с менторски тон ни обясняваше как трябва да се държим правилно. Цинично… Прииска ми се дядо да беше жив, та да ми каже какво мисли за тази особа… Така ми стана мъчно за него.
Над развалините на кооперацията е лежала заглавната страница на „Отнесени от вихъра“ от нечия библиотека. Може би нашата…
Ема Хопкинс
Виктория Тинтерова, Afera.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар