И то в момент, когато бъдещето им изглеждаше относително стабилно.
Как всъщност се развиха нещата? На 3 януари се падна сряда и още неизтрезнелите съвсем българи се надяваха работната седмица, освен неприятна, да мине бързо. Иначе фалове не се изключваха и в частност не беше ясно дали златно ремонтираният Дворец на културата няма да прокапе върху главите на височайшите европейски гости. И други фалове се очакваха, но все в стил „Е този път наистина се изложихме пред чужденците”. И макар че опасенията от излагане са още актуални, фаловете се оказаха типично вътрешни. И даже не черни, а по-скоро сиви лебеди се оказаха тези фалове.
Ще припомня, че „Черен лебед” е събитие неочаквано и зловредно. Докато събитието „Сив лебед” е също толкова зловредно, но в голяма степен предвидимо. За който има очи и разум да види какво иде, разбира се. И така, на 3 януари, сряда, неизтрезнелите съвсем българи чуха за някаква конвенция, а някои даже по стар навик я схванаха като ИстаМбулска с М, щото така им се счу. Тя беше хитро внесена в Народното събрание в тази никаква тридневна работна седмица след празниците, щото вносителите съвсем правилно бяха решили, че така именно тя най-лесно ще се пробута покрай другите по-важни парламентарни работи. И не, те не очакваха съпротива от заетото в свои си работи българско население. Те германците и французите не бяха оказали съпротива, та нашите ли? Забравили обаче бяха истанбулците други разни работи. Че примерно на германците навремето им изгориха бойните знамена и с тевтонския им дух се изгавриха, а българите знаме пленено нямаме. Та там в тевтонско може и да може всичко, примерно по хиляда жени на нощ да им изнасилват на площада пред катедралата, но тук това не може.
Та докато се уточни как точно се пише столицата на Турция, от черните тръстики край брега на черната река, като дракон на кралица Денерис от „Игра на тронове“, се вдигна тежкото тяло на първия Черен лебед. И пльосна право в средата на разградения и разкалян български политически двор. Истанбулците първо не го разпознаха, а после, поради нечетене на литература по въпроса, се опитаха да го преборят. Не се преборва Черен лебед, за който не е разбрал. Опитомява се, макар че е нито лесно, нито евтино. Точно 64 дни им трябваха на някои, за да разберат това и на 7 март да си приберат обратно документа, истанбулския, или каквото там беше. Иначе 64 е хубаво число, равно е на 2 на степен 6.
За 64 дни могат много неща да се случат например на нас, нормалните хора, ни се изпилиха нервите. Може също така да ти падне политическият авторитет, че после изобщо да не можеш да си го намериш. Дали чак толкова е паднал, ще видим. Това с падането се случи заради амбициите и поетите ангажименти (дано само това са поели) на няколко души от ръководството на държавата и на ГЕРБ. Те си знаят кои са, а и Гугъл знае. Аз на тяхно място бих си направил известните от близкото минало организационни изводи. И пак добре, че са изводите от близкото минало. Щото изводите от далечното сталиново минало са били по-сурови. Че и летални доста често.
Заедно с пропадането на упоменатия документ, пропадна и предложението на БСП за референдум по въпроса. Няма дори хипотетичен начин управляващите пак да внесат документа, а БСП, ако и когато дойде на власт, също няма да го внесе. Тук скептичният вътрешен глас ми напомня, че е възможно всичко, което не противоречи на законите на физиката. И че това точно не им противоречи. Аз обаче го тикам обратно вътрешния глас, щото чак такова безочие ми изглежда невъзможно. Ами ако джендърите се върнат и пак ни натиснат? Е, ако се върнат, тогава ще му мислим. А може би тогава съвсем няма да ни има, което решава въпроса ни в личен план. За децата обаче не го решава, а борбата е именно заради тях. Така че бдене му е майката и нито секунда отпускане! Като в култовия американски пътен знак „Един миг невнимание и после цял живот мъртъв!”
И още - не са прави от БСП да смятат, че с референдум се решава каквото и да е окончателно. Където по Европата имаше референдум и резултатът не устройваше елитите, там референдумът се повтаряше. Докато устрои елитите.
Вторият Черен лебед изпляска с черни криле около парите за Здравната каса, които днес пак са повече от миналата година и които пак ще се откраднат. То на Запад си крадат здравните каси, та ние ли нашата ще я мислим? Следва любима случка, един от читателите на тази статия ще я потвърди, щото се е случила с него. Та получил той криза във Великите Съединени американски щати и го отвели за един ден в болницата, за да му направят изследвания, както си му е редът. Оказал се здрав и нека е такъв още дълги години! Но за малко да престане да бъде толкова здрав, като си видял сметката за престоя. Щото била към 150 хиляди долара (няма грешка, сто и петдесет хиляди долара), а това са две добри годишни заплати в оназ държава. Е, разминало му се, щото тези с доларите били объркали един документ, а там се гледа много документите да са в ред. Поне те, де. Та ето това е здравна каса, а не като нашата, дето цял скандал могат да ти вдигнат за някакви мизерни хиляда лева.
Най-пресен и държавно-разрушаващ е Черният лебед със страшното име ЧЕЗ, понесъл на крилете си крехка българска девойка-енергетичка. Но когато човек затъне в собствената си идиотия, винаги е приятно да види, че и другите правят същото. В България никой не знае и съответно не може да обясни що-годе вразумително цялата история с ЧЕЗ. Българите не могат, чехите не могат, даже Гинка от крилете на Черния лебед не може. Едва наскоро изплуваха едни 500 милиона, дадени на арбитраж, които България може да загуби, а ЧЕЗ на Гинка да ги спечели. Не знам обаче дали има държава, която да те търпи, като й взимаш 500 милиона ей така. А и след това, когато вече си й ги взел. То някои държави за доста по-дребни неща превъртат и започват да действат недостатъчно демократично.
Дано не бъда разбран превратно, ама в Англия поредния беглец от ГРУ го отровиха съвсем както предишния, пак в Англия. Навремето, в новообразуваната Русия на Елцин, започнаха да падат разни функционери от среден клас все от 15-ия етаж на разни блокове. И анализаторите се запитаха, абе тия от ФСБ, или както там се казва, нямат ли малко въображение, та го карат толкова еднотипно? Наивни се оказаха тези запитвания, защото момчетата от службите там са професионалисти и знаят защо именно всичките функционери все от 15-тия етаж, такова, падат. Защото хем формално е като самоубийство, хем и на най-големия идиот му става ясно, че не е. Службите по цял свят по подобен начин си гледат работата. Половината информатори на Уикилийкс и някои от предателите на екипа на Клинтън бяха убити след въоръжен грабеж. Но не им бяха взети портфейлите с парите. Така хем всичко изглежда като убийство с цел грабеж, хем и на последния консуматор на крек и фрибейз му е ясно, че не е точно така.
Това с падането от високите етажи е запазена марка за действие на руска територия. На други територии е друго. Примерно, на 2 октомври 1996 г. у нас се случи една случка с виден български политик, която всеки може да си припомни с два клика на мишката. Политикът си мислеше, че едни чужди служби го пазят. А те междувременно бяха минали на точно обратния на пазенето режим. Тогава у нас повече се стреляше, а по-малко се падаше от високите етажи. Припомням тези работи, защото всеки път, когато около енергетиката възниква напрежение, е добре да си спомним кой голям играч има големи интереси там. И служби, които да му ги пазят тези интереси. Когато се сетят за това, на доста хора им става нервно и несигурно. Понякога има защо.
В тази връзка е крайно време у нас да се приеме единно законодателство за собствеността и контрола на обектите с ключово значение за националната сигурност: енергопреносни мрежи (електрически, газови и нефтени) и хранилища, енергопроизводители (всякакви централи), пътна, железопътна и въздухоплавателна инфраструктура (включително метрополитени, мостове, тунели, пристанища и летища), големи водохранилища и т.н. За много от тези обекти и сега има специални закони, но те не са синхронизирани и имат пропуски. Ако нямаха, нямаше да е възможна приказката за добрата девойка Гинка и лошия Черен лебед ЧЕЗ, а и разни други саги също.
За пловдивския Черен лебед, който прекъсна крадливата кариера на един антисоциален гражданин на Републиката и съсипа живота на един достоен лекар, вече също всичко се изписа. Със сигурност и там ще видим законови промени и дано те са в правилна и ефективна посока. Но това само практиката ще го покаже.
Четири черни лебеда, а може би само сиви да бяха. Които за малко да бутнат държавата, а и опасността за това не е отминала. Но ползите са налице. Първо, сетихме се да пипнем законодателството в някои невралгични точки. За които добре се знаеше, но бяха забатачени и се чакаше да дойде нещастието. И то взе, че дойде, въпрос на време беше.
И второ, най-важното. Всички разбраха, че българският народ не е дебилен (да ме извинява проф. Иво Христов) и не се състои от овце. Обикновените хора разбраха и повярваха в силата си. Така наречените духовни водачи къде веднага, къде с малко интелектуално закъснение, и те разбраха. Половината политици – и те разбраха. Остава само и на другата половина да им светне в главите за какво иде реч. А реч иде за това, че суверенът се събуди и поиска това, което по традиция, по конституция, по родово и по всички други права, му принадлежи. Поиска властта, за да управлява съдбата си и да осигури бъдещето на децата. Тук, в родината им. Защото светът е голям и държави има всякакви, но родината е една.
Проф. Михаил Константинов, "Монитор"
Няма коментари:
Публикуване на коментар