Всички крачим по пътя към последния си пристан, притиснати от бремето на миналото. Не можем да избягаме от него, дори шизофрениците не могат.
Затова действията и бездействията на хората могат да бъдат разбрани само, ако познаваме тяхното минало. Това е тривиално вярно. Не е нужно да сте философ, за да знаете, че човекът - това е неговото минало.
Шпионските игри между Русия на Путин и (почти) целия останал свят са без прецедент след Втората световна война. А и преди нея също. Показният опит за убийство на един двоен агент предизвика политическо цунами, което връхлетя размирното международно положение и още не е достигнало своя пик. За отравянето на Скрипал и дъщеря му в английското градче Солсбъри се каза всичко, без едно. Това едно е цялата истина за този отвратителен случай. Защото дъщерята е невинна, а поставянето под заплаха на мирни английски граждани чрез употреба на химическо оръжие е близо до формален повод за обявяване на война. Стига да е известно, на кого точно трябва да се обяви тя.
По времето на Сталин съветската служба за диверсии и ликвидиране на врагове на режима се ръководи от генерал Павел Судоплатов (1907-1996), който участва в част от убийствата. И накрая лежи в съветски затвор, но не заради това, естествено. Преди това лично убива украинския националист Евгений Коновалец и организира убийството на Лейба Давидович Бронщайн (1879-1940), по-известен с псевдонима Троцки. Судоплатов се занимава и с атомен шпионаж чрез мрежа от агенти в САЩ. Според руснаците тези агенти са герои и носители на комунистическите ценности, а според американците те са предатели на американския народ и на неговите ценности. Трябва да признаем, че в този идеен спор и двете страни са прави. Службата на Судоплатов работи и днес, под друго име и с друга организация. Не знаем кой я ръководи и няма да узнаем. Освен ако ръководителят й не избяга и не стане двоен агент. И ако самият той не си признае, преди да го убие наследникът му. Също така е ясно, че всяко уважаващо себе си разузнаване има такава служба. Иначе няма да го уважават и агентите му ще ги превербуват не на килограм, а на тон.
Наследниците на генерал Судоплатов са убили между 10 и 20 души само във Великобритания през последните години. Което показва, че службата е ефективна. И показва също, че службите на Великобритания не могат да осигурят защита на избягалите агенти. Или не желаят да осигурят такава защита. Или пък, че даже са склонни сами да участват в намаляването на броя на двойните агенти на английска територия. След 100, 200, или 300 години, когато се отворят английските архиви, може правнуците ни да разберат кое как е било. А може и да не, защото, ако Световният океан продължи да се покачва с наблюдаваната напоследък скорост, няма да има кой да отвори архивите.
Прилагането на римското правило за откриване на престъпника, основано на въпроса “Quid Prodest”, или „Кому е изгодно”, в случая със Скрипал се натъква на трудности. Защото се оказва, че този опит за убийство (а може би не е опит, а просто не са изключили системите?) е изгоден на доста хора и държави. Разбира се, той би трябвало да е изгоден също за президента Путин, а и за Русия като империя, защото иначе трябва да приемем руснаците за идиоти. А това не е конструктивна хипотеза, защото подценява врага и ни прави уязвими.
С какво е изгодно показното убийство на Скрипал и дъщеря му на руснаците? Именно показно, защото да се убият тези двамата под формата на нещастен случай, е елементарна задача за младши кагебист, преди изпита за старши. Така например, много роднини на Скрипал умряха под съвсем невинна форма. Показното убийство има смисъл, за да дисциплинира другите агенти, особено тези от ГРУ, защото е известно, че от тази именно служба не може да се избяга. Руският автор и бивш агент на ГРУ Владимир Резун (с псевдоним Виктор Суворов) е приятно изключение, защото още е жив в Англия и пише блестящи книги. Е, вярно, че доста го пазят англичаните. Значи, можели и да пазят. Ако бяха пазили и онези 10-20 убити през последните години, може би Скрипал щеше да остане жив. Или не толкова увреден.
И така, назидание за бъдещи предатели, или откровена наглост, като главозамайване от успехите? Не се сещам за какво друго руснаците ще убиват Скрипал по този начин. И още нещо не разбирам. Една химическа атака винаги може да порази невинни, както и стана, а от това руснаците нямат полза. Ако просто го бяха „самоубили” с три изстрела в главата, пак щеше да е ясно, за какво иде реч. А може би вече само аматьори са им останали в службите?
Тук се сещам за малка подробност от едно обвинение в използване на забранени бойни отровни вещества (БОВ) с 15-годишна история. Четиризвездният американски генерал Колин Пауъл, тогава държавен секретар на САЩ, през 2003 година размаха пред Общото събрание на ООН епруветка с БОВ, взето, според генерала, от склада на Садам Хюсеин. В нета има снимки на четиризвездния с епруветка в ръка и възторжен плам в очите. Това, разбира се, беше чист фейк с резултат един милион убити иракчани и създаването на Ислямска държава.
Тук искам да обърна внимание на друга дивотия: ако това наистина беше БОВ в онази епруветка, как изобщо можеше да се размахва тя пред носовете на елита на света? Ми, ако четиризвездният се беше капичнал на пода (напоследък често им се случва), и епруветката се беше счупила? От някои БОВ нанограм само стига, за да се пресели човек в Рая, Ада, или където там му е определил Свети Петър! Ако пък онова в епруветката не е било БОВ, то всичко е долна лъжа и манипулация. Значи, или четиризвездният лъже като индобългарин, или е терорист. Трето няма.
Четиризвездният ме изкефи и с други две изказвания, има ги в нета. Първо уточни, че Израел има 200 ядрени бойни глави, а не 100, както дотогава мислеше прогресивната демократична общност. То и за Израел (една прекрасна държава!) е по-добре така. Защото той съществува само заради убеждението на радикалните ислямски лидери, че те няма да го надживеят с повече от няколко минути. В този смисъл 200 е добре, защото е повече от 100. И второ, генералът каза, че Доналд Тръмп е „национален позор”. Прогресивната демократична общност радушно подкрепи това. Като се гледам, аз май не съм прогресивен демократ. Но пък винаги има време човек да се оправи. Или да го оправят.
Да се върнем към демоните на миналото, които всеки ден стават повече и все повече ни прегърбват. Защото миналото става с един ден по-дълго, а дните, които Господ ни е отредил на тази Земя, стават с един по-малко.
Преди три години един бивш британски премиер, с дълго 10-годишно премиерстване, каза, че дълбоко съжалява за убитите иракчани след 2003 година и призна, че така е създадена Ислямска държава. Каза, че са го излъгали за химическите оръжия на Садам и той, наивникът, повярвал и се включил в суматохата. Даже каза, че това е „военно престъпление”. Само дето не помоли да го тикнат в затвора. Всички го слушаха и гледаха със сълзи на очи. На процесите срещу нацистки военнопрестъпници част от обвиняемите също са гледали съда със сълзи на очи. Други не са, защото са действали според собствените си представи за държане пред съда на хората и на Бога.
От 1997 до 2013 година в китния английски град Телфорд са изнасилени 1400 (хиляда и четиристотин!) английски момиченца, някои от които 11-годишни. Десетки деца са убити, а няколко са изгорени живи. Има убити родители. Убийците и изнасилвачите са ислямистки банди. Ако не вярвате на очите си, прочетете тези думи още веднъж. Прочетете ги трети път, или колкото пъти искате. Потърсете ги в нета. Напишете „Сънди Мирър” за оригиналните статии. Намерете доклада на общинския съвет на Телфорд. Намерете каквото можете. Погледнете календара и вижте кой век сме. Погледнете каквото поискате. Но не казвайте, че не е възможно. Не и в Европа, не и в Англия! Защото е факт: именно в Европа и именно в Англия.
България е турена на 109-то място по свобода на медиите в света. Вече писах, защо такава класация не може да има. По-точно, защо не трябва да се пишат подобни дивотии.
Не трябва, а за моженето – очевидно може. В продължение на 16 години свободните и прогресивни английски медии дума не обелват за изнасилванията и убийствата на деца в Телфорд, Англия. Не пишат за изгорените деца. Отдавна съм разбрал, че за да бъде един текст особено въздействащ, от него трябва да се махнат прилагателните. Ето, махам ги. Какво прилагателно да сложа пред факта за изнасилени и изгорени 11-годишни момиченца? Пред факта за медиите, които мълчат 16 години? За полицията, която се страхува, да не я обвинят в расизъм? Значи, да се горят деца може, а да са каже от кой етнос и от коя вяра са нечовеците, е расизъм?
На този фон германските медии, които мълчаха само 10 дни (все пак не са 10 години) за изнасилването на 1000 жени пред катедралата в Кьолн, са направо свободни медии. И правилно са много преди нашите в класацията за свободност на някакви хора без граници. Ама съвсем без граници. Българските медии може да са всякакви, особено ако питате, какво мислят за тях стипендиантите на Сорос. Те може да са всякакви, но никога не биха мълчали за хиляди изнасилени български момиченца, за убити и изгорени... И за едно не биха мълчали!
Всъщност, това са глупости. Българските бели хетеросексуални мъже може да са всякакви. Може някои от тях даже да бият жените си, което е отвратително. Но те ще разкъсат моментално и без остатък всеки изрод, който посегне на децата им. Който тръгне да изнасилва дъщерите и синовете им. Който посегне да ги убива и да ги гори. Кого предпочитат българските жени?
Парадокс
В продължение на 16 години местната полиция и пресата прикриват престъпленията на ислямистки банди, които изнасилват и убиват английски деца. Възможно ли е централната власт в Лондон да не е чувала за това? Възможно ли е вътрешният министър на Великобритания да не знае за хилядите изнасилени и за десетките убити деца? Ако централната власт се състои само от медицински идиоти, да, възможно е. Аз обаче не вярвам в това. Няма нормален българин, който вярва. Великобритания е била велика империя, най-великата в историята. Ръководителите й са елит от най-висока класа.
През голяма част от времето на изнасилванията и убийствата на английски деца, вътрешен министър на Великобритания е жена. Вярно, няма свои деца, но пък всяка жена по природа би трябвало да е майка.
Вече сте се досетили. Тя е Тереза Мей.
Проф. Михаил Константинов, "Монитор"
Няма коментари:
Публикуване на коментар