Зима

Зима
Пролет

27 април 2018 г.

111-то място

Тази класация е идиотска и обидна за всеки с коефициент на интелигентност над 90
 
Числото 37 е много интересно. Първо, то е просто, т.е. дели се без остатък само на себе си и на 1. 

Второ, ако го умножим по 3, получаваме числото 111. Ако го умножим по 6, резултатът вече е 222. И така нататък. По този елегантен начин получихме числото 111, което е интересно и по една друга причина.

Наскоро неправителствената организация „Репортери без граници” публикува годишния си доклад, в който се дава класация на държавите за 2017 година по индекс, характеризиращ свободата на медиите. Този индекс е число между 0 (пълна свобода) и 100 (никаква свобода). Той се формира от седем други критерия. Важно е да се знае, че оценката на свободата на медиите в дадена държава се прави въз основа на мненията на избрани групи граждани на държавата, например журналисти, специалисти по човешки права, изтъкнати членове на НПО и други. Така стигаме до сакралното число 111. На това именно място е класирана България със своя индекс от цели 35.22 точки.

За сведение, на първо място е Норвегия със само 7.63 точки, а на последното 180-то място (очаквано!) е Северна Корея с 88.87 точки. Как обаче тази държава не е получила пълните 100 точки за тотална несвобода? Та там има една държавна информационна агенция, която единствена снабдява населението с новини чрез няколко еднотипни държавни медии. Частни медии, естествено, няма. Не толкова отдавна държавната агенция съобщи, че Народно-демократичната република (в това наименование има поне две тавтологии) е пратила успешно космически кораб на Слънцето. Не липсват и други пълни с лъжи и абсурди новини, като тези за спечелени спортни състезания, на които страната въобще не е участвала. 


Така класацията на „Репортери без граници” изглежда строга, но справедлива. Това, за съжаление, изобщо не е така. Вече имах удоволствието да съобщя, че това е една тотално опорочена и невярна класация. Доказателство е преди всичко фактът, че в нея са набутани и омешани съвършено различни като устройство държави, в някои от които медии в стандартния смисъл на думата няма.

На 51-во място в класацията е симпатичната островна държавица Тонга със своите 170 малки острова и население от 123 000 души, почти всичките християни. Тонга е наследствена конституционна монархия, т.е. формално прилича на Велика Британия. Там обаче такива глезотии като политически партии и профсъюзи няма. Населението се изхранва с износ на кокосови орехи и банани и внос на туристи. Човекоядството е забранено, макар и не толкова отдавна. Що се отнася до медиите, има една телевизия и един оператор на интернет услуги.

Нека обаче да повторим. По свобода на медиите Тонга е класирана на почетното 51-во място с приличния резултат от 25.68 точки. И като казвам „приличен”, не се шегувам. В измислената класация на „Репортерите” Полша е на 58-мо място (след Тонга!) с 26.59 точки. Великата Япония е чак на 67-мо място с 28.64 точки, доста след Тонга, както виждате. По-горе казах, че тази класация за свобода на медиите е тотално опорочена и невярна. Това е, защото по природа съм учтив човек. А би трябвало да напиша, че тази класация е идиотска и обидна за всеки с коефициент на интелигентност над 90. Но няма да го напиша, щото е очевидно.

Тази статия е за свободата на медиите, затова нека продължим да се забавляваме. САЩ са на 45-то място с 23.73 точки. Да набуташ целите Съединени американски щати на едно място е лишено от всякаква логика. Та това са 50 държави и един федерален окръг със съвсем различни вътрешни регулации, включително медийни. В един щат е разрешено да биеш жена си един път месечно, а в друг щат е прието, че числото „пи”, т.е. отношението на дължината на дадена окръжност към нейния диаметър, е равно на 4. Винаги съм се чудил на това. Че щатските законодатели не са знаели, какво е „пи” (първите няколко десетични цифри на това число са 3.14159...) е обяснимо, то и повечето хора по света не знаят. Но нямаше ли кой да им каже, че беше по-добре да го закръглят на 3, че е по-точно? За любителите на силни усещания ще припомня, че освен „училищното” приближение 22/7 за „пи”, има и едно доста по-точно рационално приближение, а именно 355/113.

В класацията на „Репортерите” Германия е на 15-то място по свобода на медиите с 14.39 точки. В новогодишната нощ на 2016 година, пред катедралата в Кьолн, няколко хиляди разгонени мигранти изнасилват няколко хиляди германски жени. На тези, които сега ще ми скочат за смисъла на термина „изнасилване”, ще припомня, че в цивилизованите страни това вече включва и други действия освен проникването.

Свободните германски медии мълчаха 10 дни за този инцидент, точно както бабата на един германски политик, която имала три гърнета, но не успяла да ги използва, когато руснаците влезли в Берлин (имам предвид през 1945 година, щото те и друг път са влизали). Това не е просто липса на свобода на словото, не е даже и обикновен идиотизъм. Нещо по-лошо е. Разбирам, да бяха мълчали свободните германски медии някъде през 19-ти век, макар че и тогава би било глупаво. Но да мълчиш около Новата 2016 година, когато всеки има умен телефон и знае как да го използва? Това, разбира се, няма значение за репортерите без граници. Според тях германските медии са доста свободни и Германия е на 15-то място по този показател.

Медиите във Велика Британия не са чак толкова свободни, но все пак са класирани на 40-то място с 23.25 точки. Бихме казали, че това е приличен резултат, който поне е по-добър от американския. Когато България беше класирана на 111-то място, се направиха язвителни бележки, че това е между Боливия (110-то място) и Централно африканската република (112-то място), където един бивш президент закусваше с ученички от местното училище.

Всички трябваше да бъдем много засрамени от лошото класиране на България, точно преди държавата с изядените ученички. Е, аз лично не бях много засрамен, поради причините, които посочих по-горе.

Във връзка с това, кой между кого се намира в класацията, ще отбележа, че Велика Британия се намира между Тринидад и Тобаго на 39-то място и Буркина Фасо на 41-во място. Но не това е интересното за свободните британски медии. За свободните британски медии е интересно следното. Между 2007 и 2013 година в град Телфорд и на други места банди изроди от пакистанско-индийски произход изнасилват 1400 британски момичета, някои от които на по 11 години. Някои от момичетата и техните родители са убити, някои даже са изгорени живи. И това във Велика Британия, това в първите десетина години на 21-ви век! Но, да кажем, случва се. Навсякъде се раждат нечовеци, навсякъде има социални изроди. По-важно е друго. Цели 7 (седем!) години свободните британски медии мълчат за тези отвратителни престъпления. И що мълчат? Би трябвало да ги питаме. Но няма нужда. Част от секстрафика на непълнолетни момичета и момчета от Телфорд е бил предназначен за висши британски политици-извратеняци, възпитаници на Итън и Оксфорд. Говори се и за един бивш премиер. Всичко това вече го има в нета, макар че периодично изчезва, очевидно поради липса на интерес към такава банална тема. 


И за да допълня баналната тема, познахте ли кой е вътрешен министър на Велика Британия, докато нечовеците изнасилват и убиват хиляди британски момичета и момчета, че даже и ги трансферират към извратеняци на най-високи политически постове? Ако се сетите, че това е дамата, която днес се боричка не особено успешно с Брекзита, няма да сбъркате много. Даже хич няма да сбъркате.

Много още може да се пише за свободата на словото и за нейните тълкуватели, но това е статия, а не монография за медиите и за лъжите. Ще добавя само две неща. Първо, не може да има свободни медии там, където физически убиват и затварят журналисти просто за това, което са. В Малта (65-то място) и Словакия (27-мо място) убиват журналисти и в момента. В България също имаше пребити и осакатени журналисти. Но тези трите последни държави, както и Германия и Велика Британия, могат да бъдат сравнявани, защото те са от един и същи цивилизационен пояс. И вероятно България би могла да се окаже последна по свобода на медиите измежду петте. Макар че не е сигурно. Но не трябва да се отнасяме сериозно към класацията на „Репортерите”, защото тя е подигравка със здравия разум и с разума въобще.

Хипотеза


Последното ми пожелание е към всички, които, основателно или не, смятат България за лошо и неинформирано място. Ето един хипотетичен пример, мащабиран с цел отчитане на големината на държавите. Представете си как в един двадесетхиляден български град за седем години са изнасилени 100 малолетни момичета и момчета, някои са убити, а някои са изпратени на политиците в София за участие в сексуални оргии. Представете си как медиите знаят (то всеки знае!), но мълчат като бабата на немския политик преди 73 години в Берлин? Представихте ли си? Е, и аз не можах да си представя. 


Сега си представете, как на Нова година на площада пред храма „Александър Невски” банди от нечовеци изнасилват сто български жени и момичета? Представихте ли си? И аз не можах. 

Хубавото е, че (засега!) и бандите не могат да си го представят, или по-скоро, че могат, но не им се мре преждевременно. Щото тук не им е Кьолн и България още не е окупирана. Засега.

Проф. Михаил Константинов, "Монитор"

Няма коментари:

Публикуване на коментар