Зима

Зима
Пролет

3 май 2018 г.

Да стигнеш навреме за ракията със салата

Риза с къс ръкав. Лек полъх на пот. Музика с ориенталски привкус. Плетени обувки. От евтините. Комплекс за малоценност.
 
Дълъг нокът на кутрето. Златна гривничка. Пръстен с голям камък. Черен. Липсващ зъб. Поръбен панталон. Зле поддържана коса. Подстригана само покрай ушите. 

Очила в предния джоб на ризката. Неизмити крака. Богата история от каране в чужбина. Стаж по хубавите пътища. Не такива разбити като нашите. Спомени за голяма заплата. Заминала за освежаване на селската къща. Дограма. Драскана мазилка. Дебела жена. И две деца. Едното не е сигурно на кого е. 

Черно под ноктите. Експерт по политика и най вече по футбола. Боядисана в оранжево селска ограда. Ценител на хубавото питие. Особено силната ракия. Кисел. Но винаги прав. 

Философ по природа. Шофьор по професия. Такъв, който знае колко гориво има, но не и колко няма. Човек, който ремонтира с тел и свински опашки. Винаги работлив в събота между 14 и 16 часа. Режещ с флекс, когато останалите трябва да почиват. 

Познаващ добре машината си. Знаещ, че никога няма да го предаде. Дори и без капка нафта. Защото е неговата. А той е карал в цяла Европа. Едва ли не може да направи един вътрешен курс. Човек, спал по седалките, за който няма нищо притеснително в каране по няколко часа. Тези, дето шофират по тахографа са женички. Не са истински шофьори. 

Той е специална порода. Знае всичко. Може всичко. Познава всеки. Най-добрите монтьори. Хората, които прекарват коли без платен данък, и тези, които могат да му оправят актовете в КАТ. 

Човек, за когото туристите са само стока. Такива, които ги вози, за да си вземе заплатата. Балами, които си дават парите за почивка, вместо да заредят няколко бидона с кисело зеле и с джибри за ракия. Туристи, които търсят евтиното, но не знаят колко много плащат, за да го получат. 

Това е философията на шофьора на автобус у нас. Този, който знае всичко, но за него нищо не се знае. Най-добрият. Който никога не греши, а другите само го засичат и той убива поне шест човека, защото „много знае“ и „много може“. Но не може да избегне една ситуация на пътя. Такава, която показва наистина колко добър водач е. И после е по-лесно някой друг да е виновен. 

Той никога не е виновен. Той е най-безгрешният. Той е видял белия свят. Карал е ТИР, спал е на паркинг. Че дори е бил маршруткаджия в София. А преди това е карал рейс в „Кремиковци“. 

За него няма тайни в професията. Седне ли зад волана, той може всичко. Само трябва да охлаби някое радио с име на жена и всичко е точно. 

Българският шофьор е Господ. С тази разлика, че само той вярва в себе си. Другите просто се надяват да пристигнат закъдето са тръгнали. 

Но дори и да направи грешка, той отново няма да е виновен. Туристите не са важни. Важно е той да стигне навреме за вечерната си ракия със салата.

Боян Димитров, "Монитор"

Няма коментари:

Публикуване на коментар