Есен

Есен

12 юни 2018 г.

Жалки сте.

Жалко е да твърдите, че искате толерантност, а да се държите като мними агенти на ДС, които рано или късно ще изкарат списъците с НЕТОЛЕРАНТНИТЕ (несъгласните) и ще поискат наказание за тях
 
Тази събота отидох на Прайда. 

За етикиран от политкоректната морална полиция у нас хомофоб, това си е голяма работа. Хомофоб на гей парад.

Какво разбрах?
 

Малко са, жалки са и ще победят.

Какво видях?
 

Триумф на суетата и впечатляващо усукване на държавна конструкция и ресурс в обслужването на новия морален кодекс. Който впрочем е станал задължителен.

Стотици полицаи охраняват Прайд на 500 човека, блокиран е целият център на града, все едно са дошли едновременно американския посланик, Меркел и Ердоган, а мерките за сигурност напомнят онзи заслепително-унизителен момент на летището, когато ти отивайки с младежки ентусиазъм на пътешествие из Европа (не дай Боже до Щатите)  биваш накаран да се съблечеш, събуеш, махнеш чорапите и шибаното тенекиено синджирче на врата, подарък от баба ти – в името, разбира се, на всеобщия комфорт и психическо спокойствие.

Какво още видях?

Прайдът е все по-добре финансиран и подкрепен, все повече спонсори, а почти всички медии чинно са изпратили от своя ресурс за отразяване на събитието. На събитието имаше преобладаващо деца – в тийн възраст. И, естествено, организатори и активисти на Прайда.

И какво още?

Насилено веселие. Във въздуха се разтваря оная идеологически втъкана еуфория, която крещи – ние сме яките, готините, добрите, борим се за ЧОВЕШКИ права и проповядваме толерантност.

Само обаче имайте късмет да не сте съгласни с нас...

Или да проявите своето нехаресване. Тогава ще се сблъскате със съпротивата на зараждащата се нова диктатура.

На гей парада не биха допуснали Волтер – освен, ако не се съгласи с тях, че ТЕ СА НОРМАЛНИ, че е супер естествено да има еднополови бракове и еднополови родители да осиновяват деца.

Всеки, който не ръкопляска на новото нормално е лош човек. Минимум задръстен малограмотник и страхлив хомофоб с провинциални разбирания за прекрасния нов свят.

И нещо много важно. Прайдът и неговите последователи по същество, отвъд шарените знаменца и розови балони, са силно войнстващи.

Например, след този мой текст, мнозина ще затвърдят презрително мнението си, че съм хомофоб, други директно ще ме изтрият, блокират или ън-френднат във Фейсбук. Парадоксално, но факт. ПРО-ЛГБТИ хората твърдят, че противниците им са агресивни, некомпетентни, направо гадни нарушители на човешките права, смачкващи достойнството и свободата у човека, неразбиращи СВОБОДАТА.

И пак същите тия хора, с лице изкривено от погнуса, ще те заклеймят, ако просто им кажеш, че вярваш в традиционното семейство между мъж и жена и смяташ хомосексуалността за отклонение от нормалното. Нежели да споменеш, че изповядваш православно християнство и вярваш в написаното за мъжа и жената в Библията. Ужас. Гаден дискриминатор и фанатик. Няма какво.

А защо ги наричам жалки?

Защото е неприемлив преголемият егоизъм, който такива хора налагат като уж идеята за борба за свобода и равни права, докато кървящи и болящи истински проблеми в живота ни си седят занемарени в ъгъла, щото не са на мода и на власт. И, защото не е редно, просто не е редно да ме карат да ги харесвам насила. Разберете, жалък е опитът да превърнеш личните си интереси, сексуалности и желания в социално значима кауза, сама по себе си.

Жалко е да внушавате, че се борите за проблеми с насилието и дискриминацията, които не съществуват. Или съществуват точно толкова, колкото има насилие и дискриминация в света, по принцип.

Жалко е да твърдите, че искате толерантност, а да се държите като мними агенти на ДС, които рано или късно ще изкарат списъците с НЕТОЛЕРАНТНИТЕ (несъгласните) и ще поискат наказание за тях. И това ще изглежда съвсем резонно.

Защото Прайдът (като обобщение на цяла една обществена прослойка и политическо световно лоби) пълзи бавно, но сигурно към своето триумфално настаняване на трона на властта.

И все пак, мили прайдаджии, трябва да знаете нещо.

Не може да ме накарате насила да ви одобрявам.

Може да ме заклеймявате, да ползвате институции и власт да преследват ония дето не са съгласни с вас, дори може да спечелите като накарате несъгласните да мълчат. Да ги смачкате тихо.

Обаче, не може да спечелите одобрение чрез война. Война, в която развявате забита на разноцветен кол главата на свободата на словото.

Не може.

Не може и да станете обичани в свят, в който искате да забраните всичко и всички, които не са с вас.

Не можете. И няма и да можете, докато не разберете какво е имал предвид Салман Ружди, когато е казал:

„Какво е свободата на словото? Без свободата да обиждаш, то спира да съществува“.

Край.



Ева Истаткова, Lentata.com