- Преди години Съюз “Произведено в България”, на който сте председател, води битки с големите чуждестранни вериги като “Кауфланд”, “Карфур”,“Била”, “Лидл”. Какво се случи оттогава насам?
- Ефектът, който се получи, за съжаление, е, че тези вериги у нас просто промениха рекламната си стратегия – „прегърнаха“ българското и сега всяка вечер се изтрепват по телевизиите да рекламират колко български и по-български стоки продават. Това, естествено, е само рекламен трик. А истината е, че в традиционно българските стокови полета те постоянно увеличават вносния дял и т.нар. „бели етикети“, докато българският производител бива все повече душен.
Тази година по безобразен начин изнасилиха българските доставчици с поредните нови 2 процента отстъпка. Много от тях вече работят с веригите или на нула печалба, или под нулата и компенсират до известна степен с т.нар. традиционна търговия. В нормална Европа има негласен таван на търговската отстъпка около 20-те процента. У нас те практикуват два и повече пъти нагоре. Е, как може да има нормален бизнес с такъв марж! Целта е една – свръхпечалби, които се изнасят от страната, без да се плаща данък печалба на фиска ни, и премахване на българското производство.
- И в този случай, както и в много други, има упреци, че държавата не си е на мястото. От друга страна бизнесът не обича тя да му се меси прекомерно. Къде е златната среда и по-конкретно: каква е ситуацията тук?
- Отново уточнение – а имаме ли държава изобщо? Имам предвид нормална държава, бранеща конкуренцията и родното, а не рекетьорска. Проблемът с веригите е общоевропейски и в различна степен го има навсякъде в ЕС.
Той се корени в нерегулираността на глобализационния процес, който превръща дори държави като Франция и Италия в джуджета спрямо фирми като "Кока-Кола", "Нестле", "Проктър"… Но у нас проблемът е най-драстичен, защото държавата още от 11 ноември 1989 г. абдикира и се превърна в машина за лични облагодетелствания.
В Полша, например, не пуснаха големите международни вериги в градовете, а само отвъд околовръстното и така запазиха местната търговия и производство. Така е и в Гърция – там пък изобщо не допуснаха чуждите вериги в хранителния сектор, само една-две имат слабо участие. В други европейски държави им ограничиха работното време, задължиха ги да изнасят родна продукция, ограничиха произвола им… А у нас – нищо!
- Кое е вярно - големият бизнес изцяло зависи от държавата, а представителите на средния и дребния биват мачкани от нея или бизнесът не се съобразява с никакви правила и съществува, защото прегазва законите и корумпира политиците?
- Ролята на държавата в бизнеса е да осигурява благоприятна среда, да бъде арбитър и да пази конкуренцията, да не допуска монопол и картел. Е, у нас е точно обратното и затова не съм съгласен, че чудовището, което търпим, може да се нарича държава. А е чудовище, защото през последното десетилетие изцяло се сля с една разноцветна политическа клика, която възцари безнаказаност по отношение на себе си.
- Конкретен пример от последните седмици - акциите на вицепремиера Валери Симеонов в Слънчев бряг. Според едни той е герой, защото иска да затвори клубове, а според други се намесва недопустимо в бизнеса и съсипва туристическия сезон? Какво мислите за това?
- Мисля и двете. Ред безспорно трябва да има. Но, за съжаление, в действията на Симеонов разрушителното надделява. Насред сезон не се действа така и никъде няма нормална държава, която да го прави, която да съсипва бизнеси. А колкото до регулацията и спазването й, то едва ли има спор. Въпросът е, че не се прави или пък се прави тогава и така, че се руши бизнесът, хлябът на хората. Нека мине сезонът, има време след това да се дискутира. Бизнесът има нужда от подкрепа и разбиране.
- Валери Симеонов тръгна на открита война срещу своята колежка в кабинета - Николина Ангелкова. Дори даде Министерството на туризма на прокурор. Тук вече Ви питам и като политически наблюдател - ще свърши ли тази битка с вземането на нечия глава или с криза в управляващата коалиция?
- Не е нормално пряка публична конфронтация между колеги, в случая – министри. Николина Ангелкова стои добре в общественото пространство и в професионалната общност и едва ли това ще я свали. Тя защитава туризма – нали затова е назначена. Колкото до законността – то има съответни органи, които следва да я следят и във всеки случай не личната атака от колега е меродавна.
- От друга страна, Симеонов се застъпи за подалата оставка зам.-министърка на социалните грижи Росица Димитрова, която пътува в бизнес-класа до Ню Йорк, докато майките на хора с увреждания протестираха пред парламента.
- Аз не виждам вина от страна на въпросната заместник-министър. Тя не е извършила нещо нередно, решението за командироването й при конкретните обстоятелства е взето от другиго. За мен уволнението й така, както бе представено, изглежда в крайна сметка като бумеранг по правителството. Рано или късно този бумеранг ще се върне на висока скорост. Друг е въпросът, че на вицепремиера Симеонов изобщо не му е работа да казва какво е работа на майките на деца с увреждания – те, като всеки данъкоплатец, са в правото си да питат как се харчат парите от хазната.
- Да се върнем на отношенията между бизнеса и държавата пак през конкретни примери от туризма - Слънчев бряг и Банско. Видяхме в какво българските бизнесмени превърнаха българското Черноморие. Изпъдиха българските туристи в Гърция. С бездействието на държавата. В този смисъл не са ли опасенията към разширяването на ски курорта в Банско основателни? Страховете, че с Пирин ще стане онова, което се случи с крайбрежието ни на Черно море.
- Да, по Черноморието се случиха безобразия и рано или късно, както в Коста дел Сол, багерите ще разчистват. Но с пистите на Пирин въпросът изобщо не стои така.
Еко-екстремизъм е тезата, че пистите пречат на природата. Няма проблем изсеченото да се компенсира дори двойно - ние и без това сме номер едно в ЕС по гори. Колкото до строителството, то и там решението е очевадно: строи се по-долу, извън парка, а достъпът се осигурява екологично чрез лифтове. Не един и два, а десетки и десетки. В Алпите са стотици и хиляди…
- На финала отново политически въпрос. Ще се сбъднат ли прогнозите за предсрочни избори след края на европредседателството ни според Вас?
- Не бих казал веднага след края. Но и не виждам условия за пълен мандат на настоящата конфигурация в парламента. Никой няма право да говори за каквито и да било успехи, докато продължаваме да сме последни в Европа. Ние не сме малка страна в ЕС – и по територия, и по население сме в средата. А копаем ли копаем дъното…
В миналото българите никога не сме били последни на континента. Далеч съм от мисълта, че едни самоцелни избори ще доведат до напредък. Но и не мога да приема, че имаме прекрасно управление, а пък продължаваме да се свличаме, да не догонваме, да опростяваме, да намаляваме, да оскотяваме, да безпътстваме и да сме в безвремие…
Интервю на Явор Дачков, Glasove.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар