Миналата седмица един от поводите за иронично веселие в социалните мрежи беше информацията, че Агенцията за българите в чужбина е започнала да изпраща писма до емигрантите, с които ги кани да се върнат.
"Тъжният факт е, че в чужбина живеят повече българи, отколкото у нас", каза в ефира на bTV председателят й Петър Харалампиев. Провеждала се анкета, от която да се види какво българите зад граница очакват у нас като условие да се върнат.
Както е казано, внимавай какво си пожелаваш. Три дни по-късно световните медии се фокусираха върху мащабните протести в Букурещ, организирани от румънската диаспора срещу решенията на властта да промени правосъдните закони така, че да не бъде търсена отговорност за корупцията по високите й етажи. Кадрите с полицейско насилие, сълзотворен газ и водно оръдие срещу демонстрантите обиколиха света, а еврокомисарят по правосъдието призова румънските управляващи да преразгледат решенията си.
Това развитие захлупи темата за връщането на българските емигранти. Обслужващите властта медии и редовни "анализатори" бяха мобилизирани да дават "правилни" разяснения за събитията в Румъния - че е инспириран от САЩ, Брюксел и Сорос "майдан" или че е израз на десетилетен гняв, който у нас е нямало причина да бъде натрупан.
Освен това и парите, които работещите в чужбина българи изпращат (през последните години размерът им надхвърля този на чуждите инвестиции), били с пренебрежимо значение.
Така PR акцията с опита за държавен флирт с емигрантите скоропостижно приключи. А медийната кампания издаде, че страхът от антиправителствена зараза от Румъния е много по-голям от страха от чумата по глиганите.
Няма нужда да се минава границата - корупцията и некомпетентността тук са достатъчни за разпад отвътре.
Няма коментари:
Публикуване на коментар