Лято

Лято

10 август 2018 г.

Приключения с НАТО

От „изтърваната” над Естония натовска ракета до грузинското приобщаване към пакта, включително и под гостоприемно българско крило, въпросът е един и същ – кому са нужни всички тези опасни военни игри?

Продължават приключенията на ракетата „въздух-въздух”, „случайно” изстреляна на 7 август от испански пилот, патрулиращ в небето над Естония в рамките на натовска мисия да пази прибалтийците от призрака на „руската заплаха”. 


Все още не са намерили ракетата, защото гори гората край естонски резерват, където се предполага, че е паднала, а експлоадирането ѝ очевидно е причинило и пожара. Чак като бъдели овладени пламъците, щели да се издирват останките от ракетата, та да се успокои обществото, че всичко е под контрол – стана ясно от изявление на говорител на естонското военно министерство.

С успокоението се зае и лично премиерът на Естония Юри Ратас, който потвърди в своя Фейсбук профил, че „въздушната мисия на НАТО е много важна и необходима част от гарантирането на сигурността на Естония”, а „ужасният инцидент” с ракетата бързо щял бъде изяснен от силите на националната отбрана съвместно с натовските съюзници.

Тези сили на националната отбрана на 8 август убеждаваха всички, че ракетата притежава „механизъм за самоунищожение” и най-вероятно се е самовзривила веднага след изстрелването. А пък ако случайно е оцеляла, ще да е паднала в безлюдна зона на не повече от 40 км от мястото на „инцидента”. Но ето, че горящата гора се оказа на 80 км от това място. Обхватът на ракетата е 100 км и потенциално би могла да стигне до територията и на Руската федерация, и на другата естонска съседка – Латвия.

Разбра се също, че естонските власти са били уведомени за „изпуснатата” ракета едва два часа след случката. А това е подложило на риск граждански полет Рига-Талин, чийто курс минавал по същото време и в същата въздушна зона.

Най-голямата мистерия, разбира се, е как е станал „случайният” пуск на ракетата, която е американско производство и от типа AIM-120 AMRAAM. Според специалисти, цитирани в испански медии, бойният самолет, от който е изстреляна – Eurofighter Typhoon или El EF2000, както и всеки друг тип съвременен боен самолет, разполага с три степени на защита именно от случаен пуск. Тоест пилотът трябва да извърши три последователни и целенасочени действия, за да се стигне до изстрелването, а не просто да натисне едно копче. Именно затова се говори за „човешка грешка”, но каква е причината, тепърва ще изяснява съвместно естонско-испанско-натовско разследване.

Едва ли ще научим резултатите от разследването. То ще се точи дълго и инцидентът „ще отшуми”, медиите ще забравят за него. Така че времето за задаване на въпроси е сега. И е добре те да са малко по-сериозни от обсъжданията в испанските социални мрежи дали пилотът е бил пиян, дрогиран, със семейни проблеми или просто некадърник, на когото „не са му стигнали топките”, за да започне Трета световна война… Редно е шегичките да оставят място и за основна проверка на прехвалената система за сигурност на въпросните самолети, произвеждани от консорциума Eurofighter GmbH и взети на въоръжение не само в Испания, а и в Германия, Великобритания, Австрия, Италия. Добре би било да се провери и изправността на самата американска ракета, но какво ли е останало от нея в така удобно избухналия пожар…

Но най-важният въпрос е чий го дири НАТО в небето над Прибалтика? А и над Черно море – да не забравяме! Повече пазят или повече застрашават тези полети зоните, които пактът си е избрал за стратегическо присъствие? Докога ще се помпа химеричната „руска заплаха”, та да се помпат и приходи за военнопромишления комплекс, а и НАТО да оправдава съществуването си?

И още: ако испански пилот (ако въобще става дума само за пилота) се е изложил сега в Естония и само по чудо са избегнати сериозни последствия от инцидента (без и това да е сигурно – поради очевидното старание на всички замесени да го омаловажат), то какво гарантира, примерно, на България, че договаряното пак по съюзническа натовска линия патрулиране на въздушното ни пространство от турски самолети с турски пилоти няма да ни изненада с някакво подобно приключение?

На този фон е умилително наистина да наблюдаваме разчувстващите репортажи на телевизии и други медии от вчерашните прегръдки на премиера Бойко Борисов с участниците в приключилите военни учения Platinum Lion 2018 на учебния полигон „Ново село”, по-известен в просторечието като „американска база”.

Как вдъхновяващо само звучат напътствията му: „С тази съвместна база ние даваме възможност не само на Балканите, а и на Черноморския регион, да води занятия, да се подготвя за възпиране, за отбрана, както и за различни други операции. Начинът на мислене – да се бием помежду си, се променя в общ начин на мислене – да знаем колко всеки един от нас е подготвен и заедно да изграждаме отбранителната система на Балканите и региона.”

Интересни са страните участници в тези учения – освен България, това са Силите на САЩ в Европа и Албания, Грузия, Молдова, Румъния, Сърбия и Черна гора.

 Премиерът Борисов поздравява бойците от ученията в Ново село на фона на знамената на страните участнички


Грузия, Молдова и Сърбия не са членки на НАТО, но много искат да станат. А ето пък какво каза руският премиер Дмитрий Медведев в свое интервю по повод 10-годишнината от нападението на Грузия над южноосетинската столица Цхинвали на 8 август 2008 г. (тогава Медведев беше президент на Русия) и ответния руски удар: „Неотдавана беше прието поредното решение, че Грузия я очакват и ще я приемат в Северноатлантическия пакт. Това е абсолютно безотговорна позиция. Това е просто заплаха за света”. Той предупреди, че Русия ще възприеме това като застрашаване на собствената си сигурност и че стъпката може да доведе до „ужасен конфликт”.

Чий го дири България в тази опасна игра? Има ли пилот в самолета?

 Натовска ракета от този тип „избяга“ в Естония

Къдринка Къдринова, Baricada.org