Не толкова като действия, а като умението да приемам, че мога да греша, че си позволявам да греша, без да се виня, без да страдам за това, без това да ме спира да опитвам.
Да грешиш е нещо напълно човешко. Но е важно да си го позволиш. Грешката е признак, че опитваш и че искаш да постигнеш нещо по-добро. Да умееш да вземеш най-полезното като извод от случилото се, е безценно. Фокусът върху самата грешка е хубаво да се трансформира в поука, а не във вина. Винаги от каквото и да се случва можем да научим нещо. И това е основното важно нещо.
Не си спомням някой да ме е възпитал в желание за съвършенство. Но самата аз, имайки високи стандарти съм очаквала прекалено много и то наведнъж от себе си. Това ми действаше прекалено стресиращо и дори засичах на моменти, повлияна от прекалено високите изисквания. С времето разбрах, че пак мога да очаквам и да се опитвам, но е важно да бъде разпределено на малки крачки и действия, които да са съобразени с реалността и способностите ми в момента. Да знаеш своите силни и слаби страни е чудесно. И още по-полезно да знаеш кога и колко можеш да постигнеш. И кога колко да изискваш от себе си.
Свързването на грешката с неуспех е нещо като навик. Да не сгрешиш може да се превърне в страх. Страх, който може да блокира естествените ни способности да се изявим в нещо. Да грешиш умело, показно, признато е умението да бъдеш автентичен, да покажеш своята уязвимост. Когато много искаш да постигнеш нещо, а не успееш, се появява чувството на неудовлетворение. Поне при мен беше така. Неудовлетворението е моментът, в който очакванията ти се разминават от резултата. И може това да е повод да се откажеш, да не си мотивиран, да спреш. Но умението да се погледнеш отстрани и да се приемеш такъв, какъвто си, е лековито. В момент на грешка, тогава няма вина, има: „Добре, не се получи, както исках. Ще сменя методът, ще опитам пак“.
Иска се кураж да приемеш нещата, да приемеш резултата, да приемеш себе си, отворено, без това да наслоява в теб демотивация или упрек. Без това да е причина да се засяда прекалено дълго, обмисляйки как и защо се получи. Има моменти, когато е хубаво да се направи равносметка, но тя да е трезва, без емоционалност. Да се вземе полезното и да се действа отново. Как да приемаш нещата винаги е избор. Избор е как да реагираш, как да приемеш своите чувства и как да развиеш своите способности.
В един момент грешката не се приема с лошо отношения към нея, когато знаеш, че всичко си е на мястото. Че ако нещо не се е получило, може би не е бил точният момент или не си бил готов за това. Самият поглед вече не вижда грешки и успехи, а просто неща, които се случват, без да се заклеймяват с етикет. Тогава нещата са плавни. Физическите действия и резултати могат да се подобрят, едва когато на вътрешно, духовно ниво приемаме нещата с лекота. Което не ни спира да действаме. Просто ни избавя от тежкото усещане за неуспех или грешка. Тогава фокусът се променя. Обгръщаш себе си с емпатия и имаш целия кураж да продължиш да се изявяваш и да опитваш.
Сега, поглеждайки към всичко в моя живот, мога само да го оценя, защото всичко научено и полезно е било плод от неуспех или „падане“. Затова пък и ставането е още по-сладко.
Какво е вашето отношения към грешките в живота ви?
Няма коментари:
Публикуване на коментар