Убиецът се оказа онзи, който малцината със здрав разум очакваха - садистичен примат от малцинствен произход.
Знам, че сега триста либерали ще изпищят на умряло и веднага ще ми напомнят за убитите от българи жени. И до тях ще стигна.
Преди време, когато се разбра, че мъжът, бутнал жена по стълбите на метрото в Германия, и момчетата, изнасилили малко момиченце пак в Германия, са роми, една кореспондентка триумфално обяви, че са "продукт на много болното българско общество".
Аз тогава си помислих, че тя самата е също толкова печален продукт на обществото, защото политическият слугинаж и долнопробна манипулация на факти са не по-малко опасни. Но това е друга тема.
Факт е, че престъпността процъфтява сред едно неуко, оскотяло, държано в мизерия и редуцирано до проста електорална маса общество.
Кажи-речи всеки месец четем за окрадени и пребити старци, за насилени и удушени старици.
Няколко реда в медиите и толкоз.
И чувство на безсилен, задушаващ гняв сред единици от нас.
И някой, който ми обяснява, че аз, ние, моите колеги, близки, приятели, носим вина за тези престъпления, защото извършителите са наш продукт.
Ама що не се застреляте? И вместо да сочите с пръст нас, защо не се вгледате в дейността на едни НПО-та, които под благосклонния поглед на политическия елит, за двайсетина години успяха да покварят умовете и душите на ромите, внушавайки им, че са репресирани жертви, които имат права, но не и задължения.
Същата тази либерална слуз разми границите между добро и лошо, между правилно и неправилно, между морално и неморално и се опита да внуши, че всяко извращение е нечия гледна точка, която сме длъжни да приемаме, зачитаме и уважаваме.
И тук стигам до нещо, в което дълбоко вярвам, друг въпрос е доколко ще успея да го формулирам - прогресисткият "модернизъм" и "либерализъм", които са катехизисът на съвременния "елит" доведоха до "предефиниране", а по същество до тотално деформиране на моралната парадигма, водеща до ужасяващ разпад на личността. Която вече виждаме ежедневно в криминалните хроники. И за роми, и за българи.
Не ми се пише повече по тази тема, защото е убийствено болезнена и ми се реве с глас. Да им е светло на душите на жертвите. Дано оттук нататък са по-малко.
Ирини Зикидис
Няма коментари:
Публикуване на коментар