Есен

Есен

21 октомври 2018 г.

Катрин Деньов: Имах късмет, че киното не ме напусна

Голямата звезда на френското кино ще получи тази седмица в Токио престижната Императорска награда за кино за 60-годишната си кариера.
 
“Открих тази страна през 1964 г., когато представих “Шербургските чадъри”, които срещнаха голям успех там. Япония поражда странното усещане за отчужденост. 

Без да говорим за езика на нейните жители, аз се научих да разгадавам поведението им, но голямата резервираност на японците остава мистериозна за латинците, каквито сме ние. И освен това, много харесвам това, което познавам в тази култура, а именно киното й”, разказва актрисата в дълго интервю за "Фигаро", дни преди да замине за Япония.

В момента Катрин Деньов се снима във филма “Истината” на японския режисьор Хирокадзу Коре-еда, който спечели Златната палма на последния фестивал в Кан. 


“Нямах търпения да открия различен начин на работа. Той снима на кинолента и тъй като не говори нито френски, нито английски, навсякъде ни придружава преводач. Това никога не ми се беше случвало преди: обикновено успяваме да общуваме на общ език и имаме пряк контакт с режисьора. Но Коре-еда, след като прекара няколко седмици във Франция преди снимките, чува музиката на нашия език”.

Във филма “Истината” Катрин Деньов играе актриса със статута на идола - не особено сложна роля за нея, отбелязва “Фигаро”. “Тази актриса публикува мемоарите си… Така че е доста далеч от мен! Не мога да се идентифицирам с нея, но ми е забавно да я играя”, казва Деньов. 


Самата тя не се чувства “икона” на френското кино, както често я наричат. “Тази дума много се употребява днес, разбирам, че я използват за мен, но тя подхожда повече на актрисите от по-стари времена. Хората ме смятат за икона, защото имат изтънчен образ за мен, но аз всъщност не живея така. Живея разглезено, имам късмет, че мога да правя каквото искам, да живея на място, което ми харесва, да ми помагат за неща, които са досадни или отнемат време, но аз не съм като героинята в “Истината”: тази жена има асистент, с когото се отнася много зле и който прави за нея всичко, приготвя й чая, носи й сценария и т.н. Ако изобщо съществува подобен род асистент, той принадлежи на една приключила епоха”, отбеляза актрисата.

По повод наградата, която ще й бъде връчена в Япония, Катрин Деньов признава, че е склонна да казва, че не обича да получава почести, но всъщност ги приема. “Това не е нещо, което преобразява живота ми, но ми доставя удоволствие в момента. Този път съм трогната, защото е доста изключителна награда, но трябва да се внимава с наградите, които получаваме в определен момент от кариерата си, защото те са признание и говорят повече за миналото, отколкото за бъдещето. Знам, че има малко неща, които ме очакват, но винаги съм по-склонна да гледам към бъдещето. Във всеки случай съм убедена, че не трябва да обръщаме внимание на почестите, защото никога не бива да почиваме на старите лаври и дори и само от любопитство трябва да изпитаме емоциите от това, което все още не сме правили. Темпераментът ми винаги е бил такъв”, продължава актрисата, уточнявайки, че е по-скоро меланхолична, отколкото носталгична.

“Със сигурност имаше неща, които бяха по-добри преди! Професията много се промени. Има много фамилиарност, киното е много по-достъпно, защото може да се снима с много по-ограничени средства. Това е шанс за младите режисьори, защото все още е трудно да направиш филм, ако не си се доказал. И дори и все още да е скъпо, един режисьор може да заснеме добър сценарий за много малко пари. В техническо отношение, камерите не са толкова внушителни, по-малко се осветява, има по-голяма близост в екипа. Освен това ми беше трудно в началото с цифровите камери, чиято подвижност им позволява да се приближават твърде много до лицето, но разбрах, че понякога от това се раждат страхотни неща”, продължава Катрин Деньов, признавайки, че самата тя предпочита филмовата лента.

Никога ли не е имала желание да направи пауза в кариерата си? “Случвало ми се е да не снимам за доста дълги периоди, защото сценариите, които получавах не отговаряха на очакванията ми в момента, но не съм имала желание да спирам. Като цяло киното ви напуска, а не обратното. Аз имах късмета, че не ме напусна. Работех, дори когато бях бременна с дъщеря си Киара: снимах “Едно ченге” на Жан-Пиер Мелвил. Но никога не съм правила три или четири филма годишно: когато децата ми бяха по-малки, снимах един или два филма и това оставяше много време за моя живот. Днес съм доста по-свободна. Въпреки че все още не обичам да правя филми един след друг, защото имам нужда от време преди да се потопя в друг свят. Тази година снимах последователно “Сбогом на нощта” на Андре Тешине и “Честит рожден ден” на Седрик Кан, защото датите на двата филма ме задължаваха да го направя”.

“Мисля, че именно това е кариерата, продължава Деньов. Разбирам, че след голям приключенски филм човек има желание за не толкова тежък авторски филм, но успехът на една творба е такава загадка, че не е очевидно как точно се “гради” една кариера. Тя се гради почти сама, почти независимо от теб самия. Днес този, който успява най-добре да преминава от един жанр в друг, е Жан Дюжарден. Прави това, което иска, и то е възхитително”.

На въпрос на “Фигаро” за движението #MeToo Катрин Деньов отговаря през смях: “Но Вие казахте, че ще говорим за сериозни неща?!” и продължава: “Толкова много се говореше за това, че, честно казано, вече не е ясно кое е сериозно и кое не. Аз самата много внимавам какво говоря, защото думите са свръхинтерпретирани, а в интернет едно безобидно изречение става екстравагантно. Но очевидно движението #MeToo ще продължи, тъй като придоби международно измерение. За колко време, не знам… Надявам се, че ще има истински промени, защото има още какво да се направи.

Добре знаем, че жените са по-малко представени в социалния живот и политиката и това не се променя бързо. Когато погледнем пътя на жените, които са във властта, виждаме колко дълъг и труден е бил той, така че още не можем да говорим за равенство. А в киното не им се плаща като на мъжете, кой знае защо… Това не пречи обаче #MeToo да бъде много свирепо, защото навлиза в полицейски и правни структури. Струва ми се, че може да се предприемат правни действия, без да се минава през социалните мрежи.

Мисля, че в повечето случаи доносническите постъпки почиват на реалността, но би трябвало да се изчакат присъдите преди да се обявят публично тези афери. Особено “старите афери”: един мъж на 18 г. вече не е същият на 45 години. Трябва да разглеждаме събитията в техния контекст. Но за да има промяна, сигурно трябваше да преминем през всичко това.  За мен решаването на проблемите, свързани с неравенството между мъжете и жените, минава най-напред през възпитанието. Възпитанието на момчетата от пет-шестгодишна възраст по този въпрос е приоритет. Това ще предотврати противопоставянето на двата лагера”, смята Катрин Деньов.

Нейният приятел Жерар Депардийо също стана жертва на движението #MeToo, като преди това беше остро критикуван заради решението си да напусне Франция.

“Да, и това ми изглеждаше невероятно. Защитих го, защото сметнах, че е много неуместно да го упрекват, че е напуснал Франция… Знаете ли, в живота, в личен разговор лесно мога да защитя някого, но за да взема думата публично, както направих с Жерар, трябва това, в което го обвиняват, дълбоко да ме е шокирало.”

Катрин Деньов добавя, че не се страхува от последствията от думите си, но се плаши от интернет. “Социалните мрежи ми изглеждат ужасни, а с интернет вече нищо не е под контрол. Винаги съм имала навика да пътувам дискретно, но това вече е невъзможно. Онзи ден отидох в Санта Роса, на благотворителна гала вечеря за околната среда, организирана от фондацията на Леонардо Ди Каприо, без да го разгласявам. Едва се бях прибрала, а хората вече знаеха, че съм била там. Когато присъствам официално на събитие, съм съгласна да говорят за това, но ме дразни да водя живот, в който всеки може да снима навсякъде и по всяко време и да публикува снимката в интернет.

Изпитвам свещен ужас от селфитата: не би ми и хрумнало сама да се снимам у дома с букет цветя или книга в ръка. Фактът, че веднага търсиш своя образ, просто ласкае егото, нарцисизма. Надявам се, че ще им омръзне и ще престанат да се снимат сутрин на закуска.”



Превод: Glasove.com