Политическите процеси в България само на пръв поглед изглеждат зациклили.
При по-внимателен анализ се забелязват и симптоми на ново сдружаване между доскорошни противници, и подаващи се иззад кулисите нови субекти.
Един от тях е така наречената президентска партия, която засега съществува само в медиите. И въпреки това социолози измериха нейно огромно влияние. То, бидейки напълно хипотетично, не беше ни най-малко оспорено от президентското обкръжение. Липсата на категоричен отговор от самия Радев дали ще прави партия дава поле за всякакви хипотези. Но истината е, че вече са видими с просто око и логистични действия – завъртане на експертни имена, събиране на интелектуалци и прочие уж работещи магии.
„Тя няма да бъде лява, а ще бъде центристка. Неслучайно там се мотат толкова много фигури от бившето НДСВ. Дори в мен се създава впечатление, че те вече толкова дълго са били извън властта, че сега са жадни за власт и подвеждат със своята прибързаност самия президент Радев и могат да му направят лоша услуга. Центристка не значи да вземе от ляво и от дясно. НДСВ не беше нито ляво, нито дясно и новото НДСВ ще бъде от този тип.” Това каза през октомври във връзка с евентуалния нов политически проект около Румен Радев пред телевизия „Европа” проф. Михаил Мирчев. А в неговата информираност нямаме основания да се съмняваме.
Но дали става въпрос само за механично струпване на царски кадри или за опит моделът да бъде рестартиран? Ако е първото, жалко за Радев – не е много лидерска черта да залагаш на кадри втора употреба. Новата партия би била почти нова. Ако е второто, има шансове идеята да проработи. Защото, както знаем, в представите на преобладаващата част от обществото някакъв нов „бащица” може да оправи всичко. Моделът НДСВ и моделът ГЕРБ работят точно по тази елементарна схема. Но тъй като от 10 години ролята на бащицата е заета, от ГЕРБ реагират бурно на опитите за налагане на ново лице на този пиедестал, в случая – Радев.
Оставяме настрана всички критики, които сегашният президент може да понесе като държавен глава. По-интересно е какво би постигнал, заставайки зад нов политически проект. Пътят, по който това може да стане, засега минава през гражданско обединение.
Това с комитетите и сдруженията явно е някаква ДНК-особеност на българската политика. Или пък е почерк на един и същ автор на лабораторни политически проекти?
Имаме традиции в това отношение. Фенове на Симеон Втори решиха да го „издигнат”, без той де факто да участва. Така НДСВ се учреди не като партия, а като движение – Национално движение „Симеон Втори”. То от своя страна се видя в приключение по изборите заради липса на регистрация като партия и се наложи да ползва тази на Партията на българските жени (Весела Драганова) и Движение за национално възраждане „Оборище” (Тошо Пейков).
ГЕРБ също премина през гражданско сдружение, но малцина вече помнят този детайл. Първото заседание на управителния съвет на движението беше в офиса на фирма „Технотерм“ на Красимир Велчев. След заседанието членовете на управителния съвет съобщиха, че няма да прерастват в политическа партия. И – забележете – Бойко Борисов, тогава кмет на София, не присъства на това първо заседание, макар в медиите проектът да се свързваше с него.
Така и сега. През септември се проведе среща на президента Радев с инициативен комитет начело с историка акад. Георги Марков, който комитет призова за единение на българската нация. Под инициативата за обединение около няколко добре звучащи, но все пак общи фрази се подписаха редица интелектуалци.
Впоследствие Радев заговори за единение, без да потвърди или отрече в прав текст своята подкрепа или дистанцираност от въпросния комитет. Последният така и не обясни какво по-конкретно инициира. По правило инициативните комитети издигат кандидатури. Тук нямаше кандидатура. Тоест, нещо ни се сервира недоизпечено. А ние сами да се сетим какво е то.
Ако това е някакъв вид срамежлива заявка за участие в политиката, то тя е комична. Особено днес, когато политиката има нужда от решителни, ярки и действени личности.
В един интернет форум академикът, нагърбил се да бъде носител на идеята за единение, беше наречен „по-скоро безобидна балалайка”. Това определение добре ще приляга и на целия проект, ако той не бъде ясно заявен със съответните политически ангажименти. Засега обаче подобна артикулация липсва. И по тази причина избуяват догадки като тази, че въпросният проект ще реанимира някакви части от НДСВ.
Ясно потвърждение за подобна топла връзка беше назначаването на Огнян Герджиков за служебен премиер от президента Радев. Герджиков е не просто знакова фигура. Той е емблема на управлението на НДСВ, председател на Народното събрание в неговия мандат. Ерудиран, академичен, добре стоящ в медиите, безспорно светило в юридическите среди, незамесен нито веднъж в корупционни схеми, Герджиков като нищо може да оглави и новата партия. Защото е малко вероятно да я оглави някой от президентското обкръжение, каквито догадки се правят. Име, което е сравнително ново в политическия театър, ще има нужда от време, с каквото този проект не разполага, ако ще участва в изборите през 2019 г.
С какво обаче обществото свързва НДСВ? Неговото управление се осъществяваше от хора като Милен Велчев, Спас Русев, Иван Искров, Васил Иванов – Лучано, Георги Петров – хазартния спец и дузина вече леко позабравени герои.
Сред все още незабравените се откроява Делян Славчев Пеевски, стъпил на политическата сцена именно като „лидер на младежкото НДСВ” (каквото и да е значело това) и шеф на борда на пристанище Варна още като второкурсник в ЮЗУ, днес успял политик от ДПС.
Сред тях и Бойко Методиев Борисов, представен на царя лично от бившия шеф на Националната разузнавателна служба Бриго Аспарухов. Последният неведнъж е изтъквал заслугата си за политическата реализация на Борисов.
Добре запознати с процесите вляво твърдят, че Нинова напълно е изолирала Аспарухов и той нямал влияние на „Позитано” 20. Това обстоятелство пренасочило усилията на генерала към нов проект около президента.
Логично звучи и аргументът, че конфронтиралият се с Нинова Сергей Станишев също не е безучастен към нов ляв проект, маскиран като центристки, пронатовски и проевропейски. Точно като имиджа, който ни се налага за Радев.
Да не забравяме, че Станишев си има стара дружба с НДСВ, с чийто мандат стана премиер. Да, нещата се променят с времето. Но някои – не. Като например братската дружба с ДПС – еднакво ценна и за царистите, и за социалистите от времето на Станишев.
В българската действителност „президентска партия“ звучи като оксиморон заради вменената по конституция роля на президента да обединява нацията. И въпреки това виждаме как дори несъздадена една подобна партия си има своята обществена подкрепа.
Ако погледнем назад, ще си спомним, че още Желю Желев създаде партия – „Либерално-демократична алтернатива“, но едва след края на мандата си. През 1997 той не я оглави, а остана почетен председател. Партията взе по-малко от половин процент на изборите и това отказа Желев от политиката.
Петър Стоянов пробва друг модел – оглави СДС, но три години след края на мандата си – през 2005. Малко по-късно той също се отказа от дейно политическо участие.
Георги Първанов пък заложи на лично влияние срещу това на БСП и създаде АБВ. Особено по време на втория му президентски мандат публиката здраво се подгряваше за бъдещата партия.
Единствено Росен Плевнелиев не се поблазни да създаде собствен политически проект.
Влъхвите на проекта около Радев е добре да имат пред погледа си тази ретроспекция. Тя е показателна за това как личният имидж е едно, а партийното влияние – съвсем друго нещо.
Картината не би била пълна, ако не отчетем и една друга червена нишка. Сакскобургготски неведнъж хвали Путин, а в недалечното минало неговото правителство рестартира проекта „Белене”. Борисов окачестви проекта като „гьол за 800 милиона”, а правителството му замрази проекта. Президентът пък Радев го обяви за „важен приоритет”. Отделно от това се обяви против санкциите срещу Русия.
Ето така пъзелът има по-завършен вид. Притеснителното е, че целият този инженерингов актив се кани да бъде алтернатива на ГЕРБ.
Възможно е, разбира се, да се реализира. Само дето няма да е алтернатива, а логично продължение. Вече знаем как: сдружение – интелектуалци – нов бащица.
Евелина Гечева, Transmedia.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар