Зима

Зима
Пролет

3 януари 2019 г.

Зомби Акълолипсис

За партийните зомбита е характерно, че фанатизирано вярват само и единствено на ушите си, но никога на очите си...
 
Отскоро поради недостиг на качествени забавления освен Вавилонската кула в Пловдив, следя страницата на Премиера-Слънце, като отбелязвам със съжаление, че досега съм пропускала истински шедьоври на речта и клиничната психиатрия. 

Най-вече от феновете му, които с оцъклен поглед и пяна на уста защитават като Матросов Главната Мутра на Републиката от здравия разум на народа.

Много пъти съм се замисляла за една група хора, които винаги присъстват в българското общество, аз си ги наричам келепир-номади или партийни зомбита. Характерни с фанатизъм, скудоумие и злоба към всеки инакомислещ, та дори и към всеки мислещ.

Не е характерно само за феновете на гербавите, макар и в последните години само те да се забелязват от горната категория. В началото на прехода фанатизмът и партийната вярност взеха в жертва ум и разум на много хора. И изстъпленията на промитите мозъци бяха от вид, който би накарал всеки психиатър да се замисли за необходимостта от спешна намеса. Тук визирам не само скачането като маймуни по площадите, но и самото извращаване на мисленето. Като най-голям куриоз си спомням една иначе обикновена женица, член на СДС, която беше омъжена за партиен секретар от БСП . По принцип кротка женица. Която в един момент изтрещя тотално, при което на партийни събрания изказваше вярност към СДС, съответно агресивно нападение на всеки от БСП и най-вече – публично заяви, че понеже й е партиен враг, е изгонила мъжа си да спи на дивана и повече не му разрешавала да се доближава до нея. Защото бил комунист. Явно това, че бяха от 30 години заедно и имаха две деца, не минаваше дори през остатъците от мозък на женицата. Дори искаше да ходим да проверяваме дали спи с мъжа си.

В последствие се нагледах на много подобни примери. Хора, уж разумни, в момента, в който станат фенове или членове на някоя партия, мозъчните им клетки окончателно загиват, а поведението им започва да наподобява това на зомбитата. Никаква мисъл извън поръчаното от Вожда /който и да е той/, никакво допускане, че може да не е прав, никакво виждане на действителността.

По какъв начин нормален човек става партийно зомби, винаги е било загадка за мен, защото колкото и да съм била привързана към някоя идея, винаги и за всичко съм подлагала решенията и действията на съмнения, за да се убедя в правилността им. Но за партийните зомбита е характерно, че фанатизирано вярват само и единствено на ушите си, но никога на очите си.

Част от тях са на хранилката, заобиколени от себеподобни зомбита – най-често в администрацията. Още по-голяма част са хора, които са оскъдни откъм качества и ум и приемат достъпът си до държавната хранилка като личен подвиг, който трябва да се защитава с нокти и зъби и най-вече – с липса на здрав разум.

А най-лошото е, че това е тази част от народа, която не е особено интелектуално надарена, изникнала от калта и самоповярвала си. Присъединяването към силните на деня, дава на нещастните им души усещането, че не са пълен и тотален личен провал, че представляват нещо, че някой им обръща внимание. Дори не е само ГЕРБ, подобни имаше и в СДС, и в НДСВ, БСП, Атака и прочие партии, които са имали шанса да са във властта. Интересното е, че със загубата на властта, обикновено партийните зомбита рЕзко изтрезняват и започват отново да се оглеждат за подходящ донор на самочувствие.

Характерно за партийните зомбита е злобата, която пръскат навсякъде. Те са част от стадото, но се опитват да се изкарат овчарски кучета, без да разбират, че съдбата на стадото е и тяхна съдба. И никой няма да ги пожали, тъй като трапезата вече е разпределена. Те са само инструмент, с който управляващата партия да манипулира и да пази властта си. Но в интелектуалната си нищета, те това не го разбират.

Мисленето е луксозно качество, не всеки може да си позволи да го има. А фанатизмът се намества там, където липсва разума.

Винаги съм се питала какво кара хора, уж нормални, да изтрещяват дотолкова, че да загубят всякакъв срам и липса на уважение към другите. Загледайте се в коментарите на гербавите фенове например. Елементарно, агресивно и най-вече – лишено от аргументи и разум. На принципа: „Щото така!”. Идеална почва за популисткото и лишено от логика говорене на Боку-Слънцето. Той има нужда от зомбираната тълпа, която да крещи : „Осанна”, защото и той като тях търси самоутърждаването само във възхищението от другите и това да си част от управляващата тълпа.

Това, че лидерът е мутра и прилича на деградирал мафиот, неизкласил дори осми клас, не ги спира. Не ги спира и мисленето и говоренето му, които предизвикват душевни гърчове в мислещите хора. Напротив, те се опияняват от това, защото считат агресията и самохвалството за признак на сила, а не на скудоумие.

Не мисля, че това има лечение. Дори ГЕРБ да паднат от власт, тези, зомбираните, ще си потърсят друга управляваща партия, която да защитават със същия хъс и злоба, за да се чувстват като част от победителите. А са овце, просто овце и то – по-големи от всички останали. Защото дори не мислят, докато реалността се стоварва в живота им.

Няма смисъл да се хаби енергия да се говори с тях или да се убеждават. Може да убедиш мислещ човек, но не и фанатик. Който намира основание на самочувствието си само в принадлежността към победителите. 


Затова и подминавайте. Нелечимо е...

Елена Гунчева

Няма коментари:

Публикуване на коментар