Всички са се настанили удобно пред телевизора. Внимание, внимание! Елена Йончева ще прави разкритие за корупция! Филмът почва...
„Ало, Банов съм, зам.-министърът... Абе, имаме следния проблем - ние трябва да ви съдим за неустойка, ама не искаме. Вие също не искате. Та, затова дайте да плеснем с ръце и да се прегърнем, да пуснем със задна дата едни актове, че уж спирането на работата не е по ваша, а по наша вина, за да излезем от тая... За да я няма тази простотия, да ви съдим и така нататък...“, реди далаверата Боил Банов в битността си на зам.-министър в телефонен разговор с тоя, когото трябва да глоби със 700 000 лева. Срещу услугата, предполага се, ще си делнат икономисания разход.
Завесата над корупцията се вдига, народът ръкопляска, наблюдава грабежа като зрелище, цъка с език. Журналистите в залата за прожекции се мусят – не им харесва някой да им напомня какво всъщност работят. Готови са да разкъсат Елена, задето им вдига професионалната летва толкоз високо. Търсят да я уличат в несъответствия, дори сякаш малко симпатизират на корупционерите – и те, също като тях, жертва на морално взискателни съдници.
"Ама защо пуска записите точно сега? Дали просто не търси реванш заради обвинението за КТБ? Абе, не й е чиста работата!"...
Те никога не са рискували, ако не броим случаите на самоунижение. Иначе отдавна нямаше да са тук...
Шоуто напредва, а с него и интерпретациите. Едни са недоволни – малко им било. Други ликуват – сега вече ги свалиха от власт. Трети – предимно умни и красиви, образуват киселини поради трудното храносмилане на факта, че разкритията идват от опозицията. Виж, ако изобличителят се наричаше Бедров, а не Йончева, щяха да валят аплаузи.
Определени групи по интереси вляво също са недоволни. Успех на Елена ще рече успех на Нинова, а те са готови по-скоро на ГЕРБ да полегнат, нежели да бутнат рамо на врага с партиен билет. Старци от куклено шоу.
Шоу! Спектакъл!
Няма сериозно осъзнаване на залога. Нито на риска, който поема изобличителят в условия на тежка диктатура. Липсва реална съпричастност. Всички сме само зрители. Зяпаме какво ще стане. Кой ще бие – Елена или Борисов? Текат залагания. Гросмайстори в корупцията дават оценки на Елена Йончева – не била, видите ли, журналистка, още по-малко разследваща, а червена пощенска кутия и долнопробен доносник. При това подсъдим доносник.
Публиката върти глава ту наляво, ту надясно, като на пинг-понг. И бездруго никой не успява, нито пък иска да вникне в детайлите – много е дълго и сложно. Другия път да го храносмелят до фейсбук-статус. Кой ще ти чете документи? Чакай да чуем какво ще каже Бойко! Боли ме фара за некви си 700 000 европейски пари, те окрадоха цялата държава... Ми то всички крадат... И аз да бех, и аз щех да ги откраднем... Тия от БеСеПе-то са същите... На кви ми се правят?
Пагубният български морален релативизъм, който спъва всяко съзидателно колективно действие...
А при минимално интелектуално усилие се разбира, че схемата, описана от Банов, е сработила. Държавата е опростила 700 000 лева на неизрядния частник, като предварително се е отказала да си търси дължимото. А после, като застраховка срещу евентуално осветяване на скандала, е завела проформа съдебно дело. Което, естествено, е загубила на първа инстанция, тъй като, според подправените по заръка на Боил Банов документи, всичко е изрядно. „Оная простотия“ с неустойката е поправена (на ръка) и държавата не само не дължи нищо на неизрядния строител, ами дори е осъдена да плати 25 хиляди лева разноски по делото. И ето, че днес изгубеното дело се размахва като индулгенция.
А в паноптикума на българската корупция има такава схема – умишлена загуба на дело. През 2011 г. бившият министър на регионалното развитие, а впоследствие президент - Росен Плевнелиев, “елегантно” обслужи олигархията в прословутия гешефт с обществена земя по крайбрежието край къмпинг „Корал”. МРРБ по онова време също водеше не едно, а цели три дела срещу незаконно издадените строителни разрешителни от общината в Царево на частни инвеститори, близки до ГЕРБ. Само че в последния момент екипът на Плевнелиев нещо се разсея и забрави да внесе съдебна такса от 20 лв., поради което делата бяха окончателно изгубени от държавата.
По онова време за държавните имоти отговаряше бившият зам.-министър на МРРБ Екатерина Захариева, чийто съпруг е известен архитект, вързан с големите строителни фирми и проектант на плевнелиевата гордост - Резиденшъл парк. Впоследствие Захариева стана началник на кабинета на Плевнелиев в Президентството, а понастоящем е външен министър.Както се вижда, и тя бе възнаградена за щетите, нанесени на държавата - също като Боил Банов.
През годините едни и същи схеми се повтарят. И ще продължат да се повтарят, ако срещу безобразието няма реакция.
Впрочем, в цялата история с „Ларгото“ единственото, което възмущава културния зам.-министър, е корупционният дъмпинг на архитекта Мечкунов, който по думите му „се продал за жълти стотинки“ – едно ходене в Испания. Интересно, за колко ли се е продал Банов?
Зрителят слуша репликите. Кефи се на чуждото унижение. Малцина стоплят, че тия 700 000 лева, които се споменават в записите, са откраднати от собствения им джоб. Че парите от корупция се завъртат в системата и възпроизвеждат политическия боклук. С тези пари боклукът си купува избори, за да продължи да краде. От нас, безучастните зрители на корупционното шоу.
Анастас Добрев, Glasove.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар