Едно време учителите ни учеха, че социализмът е рай, а капитализмът - ад.
И ние вярвахме.
После дойде демокрацията и се появиха някакви хора, които ни учеха, че са били дисиденти и са се борили с комунистическата диктатура.
И ние им вярвахме.
После комунистическата партия си смени името и заяви, че е модерна социалдемократическа партия.
И ние й вярвахме.
После вторият ешалон на същата комунистическа партия се обяви за антикомунистическа опозиция.
И ние повярвахме.
После мутрите станаха бизнесмени.
Бившите комсомолци - собственици на приватизационни фондове.
Кредитните милионери - уважаван елит.
И ние им вярвахме.
И така, с вяра се добрахме до края на второто десетилетие на 21 век, в което ГЕРБ ни казват, че са преграда пред комунизма, БСП - че са преграда пред авторитаризма, ОП - че са преграда пред ислямизма, ДПС - че са преграда пред неофашизма.
И ние им вярваме.
Ако не вярвате, вижте социологическите изследвания.
Е, защо тогава не вярваме на учителката, която казва, че никой не е стъпвал на луната?
Венци Мицов
Няма коментари:
Публикуване на коментар