Зима

Зима

6 февруари 2019 г.

И кабинетът клати Мадуро

Правителството извънредно се загрижи за демокрацията в държава, в която нямаме посолство, имаме внос от $10 хиляди, живеят 50 българи, а други 25 лежат в затвора

Цветната революция във Венецуела е в пълен ход.

Там петрол има много и изглежда всичко ще се обагри в червено, заради пустото черно.

САЩ първи, а сетне и водещите европейски държави застанаха зад шефа на парламента на Боливарската република – Хуан Гуайдо, който се самообяви за легитимен президент на южноамериканската държава.

Така започна клатенето на официално избрания държавен глава – Николас Мадуро.

На опашката за клатене се нареди и кабинетът на България.

На извънредното заседание на Съвета за сигурността се реши, че „Република България изразява подкрепа за позицията на нашите партньори в Европейския съюз и международната общност, която признава председателя на Националната асамблея на Боливарска република Венецуела Хуан Гуайдо, като временно изпълняващ функциите на държавен глава.“

Рядко българско правителство си позволява да бъде толкова категорично по международен въпрос толкова бързо.

Предишното извънредно заседание беше от края на миналата година заради инцидента в Керченския пролив, когато руски кораби арестуваха украински катери.

Тогава пак ни притискаха да кажем „Лоши руснаци!“, но Съветът за сигурността прояви мъдрост, сложи кадифените ръкавици и написа: „В интерес на всички е Руската федерация и Украйна да проявят сдържаност, а напрежението да бъде преодоляно с диалог.“

Но едно е там някъде да е Мадуро, а срещу теб да е Путин.

Защо е тази извънредност и тази категоричност за Мадуро?

В позицията на Съвета се казва и защо.

„…България изразява своята солидарност (…) както и към гражданите на държавите членки на ЕС, които живеят там. Това са над 1 милион души, предимно от Испания и Португалия – страни, които са надеждни партньори на България, за което има редица примери, като последният за това е подкрепата им за българската позиция в защита на българските превозвачи и транспортни работници.“

Значи някаква търговия въртим – те ни помагат за транспортните работници, а ние – да клатим Мадуро.

Обаче как ще се отговори на въпроса, че генералният секретар на ООН – Антониу Гутериш, който е португалец има друго мнение от нашия кабинет.

Той заяви: „Имаше цяла поредица инициативи от няколко групи страни. Секретариатът на ООН реши да не участва в нито една от тези групи, за да запази доверие към нашето предложение за посредничество…, за да имаме възможност по тяхна молба да помогнем да се намери решение на кризата.“

Португалецът търси мир, там където живеят стотици хиляди негови сънародници, според съобщението на нашия МС, а ние заставаме в страна от вътрешен спор защото?

Отворих дълбоките тефтери на взаимоотношенията между България и Венецуела и открих колко важна е темата за сънародниците ни там.

МВнР много отдавна закри посолството си в Каракас.

Всъщност интересите на България в цяла Латинска Америка са сведени до минимум.

Имаме точно четирима посланици – в Куба, Мексико, Аржентина и Бразилия (с персонал под екзистенцминимума).

Посланикът в Бразилия отговаря за общо пет държави, сред които и Венецуела.

Откъде Съветът за сигурността черпи обективна, адекватна за българските интереси информация?

По данни на Външно, в Боливарската република живеят официално около 50 българи.

Интересен факт е, че лежат в затвора още 25 души.

По данни на Министерство на икономиката вносът от тази южноамериканска държава у нас е на стойност за около 10 хиляди долара (облицовъчен камък), а износът на стойност около 300 хиляди – стъкло, пластмасови тръби и неща.

Тук разбира се не се включва вноса на кокаин, поради което и най-вероятно имаме 25 посланици във венецуелски затвори.

Държавният глава Румен Радев единствен се обяви против подкрепа на която и да е от страните и написа във Фейсбук страницата си: „Събитията във Венецуела будят тревога и безпокойство. Съществува реален риск от ескалация и насилие (…) Политическата криза може да се реши единствено с организирането на прозрачни избори според конституцията на страната и с международно наблюдение.“

Критиците му веднага го захапаха, че „подкрепя комунистическата диктатура на Мадуро“.

И оттук дитирамбите запяха „щом не е с Тръмп е с Путин“.

Допълнянето „мръсен комунист“ е саморазбиращо се.

Лакейството винаги надвива аргументите.

Според мен е комуникационна грешка това, което Радев направи, защото винаги можеше да подкрепи общата позиция на ЕС (каквато няма), позицията на ООН (каквато има) и да призове за световен мир (какъвто никога няма да има).

Щеше да бъде прав и нямаше да дава повод да му казват, че е комунист и да го „мадурозират“.

Ако беше изпреварил и Съвета за сигурността правителството щеше да изглежда като онзи виц от времената на комунизма.

По време на Студената война, на заседание на лидерите на компартиите в соцлагера, след дълго дърдорене генералният секретар на КПСС на СССР Леонид Брежнев се обърнал към генералния секретар на БКП – Тодор Живков и му казал „Тодоре, излез!“.

Живков се нацупил, но напуснал.

В почивката, след като водачите на световния комунизъм се облекчили и запълнили стомасите, Живков се доближил до Брежнев и го попитал „Защо?“.

Генсекът му казал „Тодоре, много добре те познавам. Ако аз *** (пусна газ, б.р.) ти се *** (омазваш, б.р.).

Животът е кратък, мъдростта на вицовете – вечна.

Военната намеса ще бъде катастрофа

Военна намеса във Венецуела ще доведе да катастрофа.

До този момент армията е на страната на Николас Мадуро, като се предполага, че в нея е инфилтрирано огромно влияние на Москва и Хавана.

Никой не знае с какво Путин е снабдил режима.

Сигурни са две неща – армията на Венецуела е доста силна и второто, че нито Русия, нито Китай ще допуснат неконтролирано преминаване на контрола върху петрола в ръцете единствено на САЩ.

Според всички безпристрастни наблюдатели голямата битката ще бъде за сърцето на армията.




Емил Спахийски, "Труд"

Няма коментари:

Публикуване на коментар