Лято

Лято

13 февруари 2019 г.

Мадуро е обречен? Така казваха и за Асад

Макар шансовете Мадуро да бъде отстранен да остават високи, то паралелът с Асад и Сирия си заслужава да разгледан като поучително предупреждение
 
Стотици хиляди от жителите на страната му излязоха по улиците с искане той да напусне редиците на властта, правителства от всички краища на света също призоваха за неговото оттегляне. 

Съседните държави приеха емигрантите, създали нова бежанска криза в региона. Петролният сектор бе ограничен от ембарго, а социализмът в страната бе осмян.

„Този режим е еквивалентът на ходещ мъртвец“, заяви високопоставен американски държавен представител пред Конгреса в САЩ.

Каква ще е Венецуела през 2019 г.? Не и като Сирия през 2011 г., когато трябваше много да се потрудите, за да откриете анализатор или западен представител, който да вярва, че президентът Башар Асад може да оцелее в комбинираната атака на вътрешен бунт и международен бойкот, посочва Bloomberg в свой материал. Въпреки че САЩ признаха сирийската опозиция като законен представител на страната, то режимът на Асад остана и сега е по-силен от всякога.

Преди осем години малцина биха могли да го предвидят.

Израелският министър на отбраната Ехуд Барак заяви тогава, че сирийският президент може да издържи „много седмици, но не става въпрос за месеци или години“.

Това обобщава и общоприетото днес мнение за президента Николас Мадуро. Той беше преизбран миналата година, но в рамките на един нечестен изборен процес, където почти никой не посмя да му се опълчи. През последния месец на сцената се появи Хуан Гуайдо, зад когото застана Западният свят, подкрепяйки го като законния лидер на страната.

И макар шансовете Мадуро да бъде отстранен да остават високи, то паралелът с Асад и Сирия си заслужава да разгледан като поучително предупреждение.

А съответствията между двамата са поразителни, включително и начинът, по който Сирийската революция от 2011 г. и опозиционното недоволство срещу Маудро от последните седмици пасват на някои по-значителни исторически тенденции.

В Сирия авторитарният режим на Асад беше оспорен само седмици след принудителното отстраняване на двама дългогодишни арабски диктатори, съборени от улични протести - Зин ал-Абидин бен Али в Тунис и Хосни Мубарак в Египет. Не много далеч бе падането на Муамар Кадафи в Либия. Това накара анализаторите да предположат, че и Асад е следващият.

В Латинска Америка редица леви популистки правителства като това във Венецуела бяха бързо заменени чрез избори от подкрепящи пазара консерватори. Такива са случаите на Бразилия, Перу, Чили, Аржентина. Как може Мадуро да оцелее?

Повечето анализатори продължават да твърдят, че не може.

„Когато мисля за Мадуро се сещам за човека, който скочил от 15-етажна сграда. На минаване покрай осмия етаж го попитали как вървят нещата и той отговорил: „Дотук добре“, посочва Арън Дейвид Милър, бивш служител на Държавния департамент, който в момента е част от екипа на аналитичния център Wilson Center.

Но различията между ситуациите на Асад и Мадуро са по-важни от сходствата, посочва Милър, което прави трудно оцеляването на втория на власт.

За разлика от Сирия венецуелската държава разчита на приходи основно от петролните си продажби, особено тези за САЩ. Второ, предаността на армейското ръководство в Сирия се основава на принадлежността към малцинството на алевитите, от което част е и самият Асад. Във Венецуела ситуацията е по-делова и отстраняването на високопоставените генерали ще се окаже по-лесно.

Също така сирийската опозиция е разделена на племена, етноси и религии, без да има ясно ръководство. Във Венцуела опозицията също е разделена, но по политически линии, а през последните месеци успя да се обедини зад Гуайдо.

В Сирия мнозина са много по-изплашени от опозицията – голяма част от която ислямисти, отколкото от Асад, посочва Уали Насър, декан на катедрата за съвременни международни изследвания към университета „Джон Хопкинс“. По думите му Венецуела прилича повече на Египет през 2011 г., отколкото на Сирия.

Според венецуелския политолог Дани Бахар от аналитичния център Brookings Institution във Вашингтон икономиката на Венецуела ще е това, което ще се окаже фатално за Мадуро.

„Той не може да стабилизира икономиката, ще става по-зле и по-зле“, посочва Бахар, според когото половин милион барела петрол, изнасяни за САЩ, са единственият източник на средства, с който разполага Мадуро.

Еволюцията на конфликтите също е много важна. След година сирийските бунтове се превърнаха в гражданска война, която включва в себе си и дълбоки племенни и религиозни разделения. Подобни етнически разцепления не съществуват във Венецуела – хомогенна държава с население от 30 млн. души. 


Но ако част от армията подкрепи Гуайдо, а друга – Мадуро, може да избухне гражданска война. Тогава ехото на войната в Сирия ще стане по-силно.
  Дали съдбата на Николас Мадуро ще е като тази на Башар Асад?

Елена Илиева, Investor.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар