Земеделският министър Румен Порожанов подаде оставка. Вероятно това е най-дългоочакваната и най-мъчително подадената оставка. Поне засега.
Премиерът Бойко Борисов дълго се ослушваше и се правеше на разсеян, може би защото предложението за тази министерска позиция не е негово и освобождаването й трябваше да се съгласува с някого. Обществена тайна е, че земеделското министерство от години е основната хранилка на ДПС. А докато Борисов се пазареше с истинските господари на Порожанов, самият той ходеше из телевизионните студия да дава нелепи обяснения за имотите си и разминаванията в имотната си декларация. За неадекватното поведение на т. нар. КПКОНПИ няма да говорим.
И като капак на цялата безумна ситуация, дойде обяснението на министър-председателя, че взел главата на земеделския министър не заради евтините му жилища, не заради безобразията при къщите за гости, не заради конфликт на интереси, не и заради сбъркани имотни декларации. А защото покровителствал някаква си заместник-шефка на фонд "Земеделие" и не я уволнил, както пожелал Борисов. Да се смееш ли, да плачеш ли!
Всъщност премиерът се е надявал чрез изгарянето на малкия бушон (въпросната Иванка Багдатова-Мизова, която от глупост е оставила телефона си за връзка и резервации в къща за гости) скандалът да се размине. Но той само се задълбочи. Така че трябваше да се направи още едно жертвоприношение, защото до евровота остават по-малко от две седмици.
Независимо от всички приказки на Бойко Борисов за морален стандарт и носене на политическа отговорност, оставките при неговите управления са си едно голямо фалшименто, така да се каже. Защото подалите ги не връщат откраднатото или незаконно придобитото, то си остава за тях. Те просто изчезват от публичното пространство и обществото, пък и медиите, забравят за тях. Все едно никога не ги е имало.
Най-хитра в това отношение се оказа заместник-министърката на спорта Ваня Колева. Веднага след избухването на скандала "Апартаментгейт", тя си подаде оставката. За нея медиите научиха от кратко съобщение на спортното ведомство в съботен ден. Колева изчезна от "сцената" без да даде и една дума обяснение или да отговори на един въпрос. Едва ли обаче се е отказала от луксозното си жилище в съседство с огромния апартамент на заместник-председателя на ГЕРБ Цветан Цветанов. Е, той също подаде оставка от парламента и всички постове заемани там, беше скрит от хорските очи и замлъкна, но вероятно продължава да се вози в персоналния си асансьор, необезпокояван от никого, най-малко от т. нар. компетентни органи, които ще се ослушват, докато се ориентират накъде е задухал политическият вятър.
Експравосъдният министър Цецка Цачева, след като отрони няколко нефелни думи, оправдавайки се за луксозния апартамент на занижени цени, също изчезна от публичното пространство. Но не се е чуло да се е отказала от придобивката си, нито че гладува. За разлика от дългото назлъндисване при Порожанов, оставката на Цачева беше поискана и получена светкавично. На практика по това се и познава кой министър си е на Борисов и кой не е съвсем негов. Да вметнем само, че той се прави на разсеян и за Владислав Горанов, който живее безвъзмездно в чуждо луксозно жилище с несериозното обяснение, че децата му се уплашили по време на пернишкото земетресение.
Та, какво от това, че прегрешилите гербери подават оставки? Очевидно лидерът на ГЕРБ не се ядосва, че те злоупотребяват с пари и власт, а защото са ги хванали. Дали пък в тази формация не залагат на принципа – правете каквото искате, но ако ви хванат, горите? А когато обществото забрави за вас, се радвайте тихо и кротко на придобитото. Затова и КПКОНПИ беше мъртво родена.
След всичко казано се сещам за един виц от социалистическо време. Дошъл в едно село големият партиен началник от областния град, за да нагледа как вървят нещата в местното ТКЗС. Събрал селяните в читалището, похвалил ги за отличните резултати в социалистическото съревнование, след което раздал стимули. На Тотка, звеноводката, за преизпълнение на плана, награда – чифт галоши. На бай Петко, тракториста, за изкарването на двойни и тройни норми, награда – чифт галоши. А за местния партиен секретар, защото е мързелив и пияница, няма материални стимули – само една екскурзия в чужбина. Зарадвало се населението, заръкопляскало и завикало: "Нека оди бос! Нека оди бос!"
И до сега така си вървят нещата у нас. Много важно, че някой министър е подал оставка. Само Борисов си мисли, че е замазал проблема и е разсеял облаците над главата си. А самите оставчици няма да останат на улицата, ако някой си е помислил такова нещо. Те ще бъдат тихомълком надеждно трудоустроени в някоя "наша" фирма в частния бизнес на хубава работа и с добра заплата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар