Есен

Есен

21 юни 2019 г.

Историята не я помня така!

Много е грозно и престъпно историята да се пише според вижданията на управляващата шайка...

Днес Цецку излезе от политическата летаргия с вопъл на възмущение от съдържанието на учебниците за 10-ти клас, защото комунистическият режим в тях не бил правилно оплют, разкритикуван и отречен. 

И призовава Министърът на образованието да се намеси, за да може правилната информация да бъде поднесена на учениците. Правилната според ГЕРБ, разбира се.

Много е грозно и престъпно историята да се пише според вижданията на управляващата шайка. Били възмутени, че в учебниците не пишело нищо за Държавна сигурност като репресивен апарат, за това, че политическото дълголетие на Тодор Живков се дължало на репресиите и строгият контрол на ДС върху хората… и бля, бля, бля… психодесните съчинения.

Щеше да ми е по-лесно да го преглътна, ако не бях свидетел на онова време и не отраснах по времето на „репресивния“ режим. И да, съгласна съм да се каже истината за „комунистическия“ режим, въпреки че до комунизма така и не успяхме да стигнем, само до зрял социализъм, както го наричаха.

Да кажем истината, че образованието беше на световно ниво и неграмотни нямаше, а ромите принудително посещаваха училище и ВСИЧКИ те работеха и имаха доходи от работа, а не от раждане на деца.

Да кажем истината, че престъпления почти нямаше и си сверявахме часа по преминаването на милиционерската патрулка нощем. Всички бяха сигурни за живота, собствеността си, домовете си, дори хората по селата нямаха никакви проблеми. Ромите си стояха по махалите и бяха контролирани от милицията.

Да кажем истината, че всички имаха собствени жилища, а ипотеките се плащаха с минимална част от средна заплата. Нямаше случаи за отнети жилища заради дългове.
 

Да кажем истината, че здравеопазването беше напълно безплатно, в училищата имаше лекар и зъболекар, а здравето на хората беше първостепенна грижа.

Да кажем истината, че пенсиите бяха в размер, достатъчен за нормален живот, а за пенсионерите се осигуряваха карти за почивка.

Да кажем истината, че всяко лято имаше за учениците летни лагери на символични цени, екскурзии и посещения на музеи, важни исторически места в България.

Да кажем истината, че във всяко училище имаше възможност за спортни занимания безплатно или пък в клубове на символични цени, кръжоци и мероприятия.
 

Да кажем истината, че всички знаехме наизуст химна, „Аз съм българче“ и стихотворенията на Ботев.

Да кажем истината, че магазините бяха пълни с качествена храна на достъпни цени. Да, нямаше банани и портокали, но всичко останало можеше да си го позволи и този с най-ниски доходи. Да, чакаше се с години за кола, за телевизор, но всички имаха коли и телевизори и не беше необходимо да вземат кредити и заеми, за да си ги позволят.

Да кажем истината, че се гордеехме, че сме българи. Че нямаше разделение между бедни и богати и към тези, които нарушаваха правилата на обществото, незабавно се предприемаха мерки.

Да кажем истината, че българската армия беше гордост за всички нас, а българските офицери – с чест и достойнство, на военните паради всички с възхищение гледахме армията и въоръжението й.

Да кажем истината, че нямаше хора, ровещи в кошовете за боклук за храна. Че нямаше бедни, че всеки беше сигурен в утрешния ден.

Да кажем истината, че държавата защитаваше българите.
 

Аз видях това. Вие видяхте Държавна сигурност.
 

И се опитвате да втълпявате на детето ми, че тогава е било много лошо, диктатура и тирания. За да не види, че всъщност диктатурата, тиранията, бедността и смачкването на хората се случват днес


Елена Гунчева

Няма коментари:

Публикуване на коментар