Най-старият курорт у нас е „Св. Константин и Елена“. През социализма се казваше „Дружба“.
Лятно време се пълнеше с чехи, поляци и германци (западни и от ГДР-то), които дружно плажуваха без значение от коя част на Европа идват. Сега пак носи името на светците, но се пълни основно с руснаци и румънци. В онези времена обаче на плажа се влизаше с вход.
Една девойка през деня късаше билетчетата, а вечер излизаше под ръка с някой хубавец от западногерманците. Входът беше 1 лев, разбиваща цена за младежките ни джобни и унищожителна за седмичния бюджет. Западногерманците лежаха под чадъри, имаше и шезлонги от платно и „винкел“. За тях пък изобщо не можехме да си мечтаем. Обаче привечер, като се изнесат немците от плажа, се мятахме под чадърите, нищо, че слънцето вече залязваше и сянката беше меко казано излишна. Но пък си беше си луксозен кеф. Разказвам всичко това, защото се оказва, че и сега чадърите и шезлонгите се оказват луксозна стока. А пък вече всички трябва да сме „западногерманци“. Шегичка.
Извън шегата обаче въпросът със скъпата сянка се върти от години. На нас не ни беше необходимо да откриваме топлата вода, защото гърците отдавна са го измислили. Естествено, че всичко си има цена. Чадърът с шезлонгите също. Но нали идеята на туристическата индустрия е да отвори портфейла на летовника толкова умело, че той да изпълнява това действие с удоволствие и само с приятни емоции. И най-вече да не съжалява за похарченото.
Чудя се кога приключихме с „Балкантурист“. Всъщност въпросът е – дали приключихме. Казвам „Балкантурист“ с цялото си искрено уважение. Хората, които основаха туризма у нас, са достойни за него. Обаче покрай общия позитив, в тогавашния туризъм си съществуваше максимата „ден година храни“. Говоря за стотиците служители – сервитьори, рецепционисти, спасители, камериерки, които нормално се стараеха да заработят по нещо „отгоре“ към заплатата.
Сега времената са други, но манталитетът не се е променил. При това желанието да „напечелиш“ яко за двата месеца летен сезон по Черноморието е обхванало цялата система отгоре до долу. Най-вече отгоре. Първо концесионните такси вероятно не отговарят на действителните приходи. Второ, наемателите и собствениците на обекти се опитват да правят пари от въздуха, в буквалния смисъл. Има и трето, четвърто и пето.
А колко по-приятно за плажуващите би било да получат ледена бира с два шезлонга за разкош. След първата със сигурност ще има втора, към нея фрапе или безалкохолно. Ето ти, 30-40 лева, колкото на някои плажове искат за сянката. Обаче у нас немалка част от предприемачите в туризма инвестират в интериор, вместо в кадри. Купуват скъпи аксесоари и избиват от количеството и качеството на храната.
А хората, тръгнали на море, искат четири неща – добро място за преспиване, вкусна храна, качествени питиета и забавления. Просто е.
Сияна Севова, "Монитор"
Няма коментари:
Публикуване на коментар