Есен

Есен

9 юли 2019 г.

Путин трябва да стане Сталин

Трябва да се извършат действия, които да се приемат като ликвидиране на безобразията от 90-те години и началото на новия век...

Основният проблем на настоящите руски власти се заключва в пълното несъответствие между елита и обществото. 

Това несъответствие има много различни прояви. Например, 90% от руските елити са либерали, получили своите активи заради приватизацията, при това незадължително в резултат на тази на Чубайс от 90-те години, но и в резултат на приватизацията на своите държавни функции. 

Едновременно с това, 90% от населението, напротив, е настроено много консервативно, категорично иска справедливост и „твърда ръка”. В частност, след подписването на указа за пенсионната реформа, броят на хората, поддържащи Сталин (дори не като политически деец, а по-скоро като някакъв символ на управлението), се увеличи от 80 на 90%.

Връзката между властта и обществото е разбита в началото на 90-те, по време на либералната революция, чиито основни действащи лица бяха две сили. Това бяха средната и ниската номенклатура и търговията. Те си поставиха за цел решението на две принципно важни задачи. На първо място, да се предадат по наследство тези привилегии, които имат, в това число и тези активи, които те теоретично могат да получат. И второ – да се избавят от отговорността пред обществото. С други думи, либерализмът в руското разбиране означава свобода на човека от отговорност пред обществото. И отговорността пред висшестоящите ръководители, пред деловите партньори остава. Тоест кради, колкото можеш, дели правилно и нищо няма да ти се случи. В резултат на това, в края на 90-те години равнището на конфликт между обществото и властта достигна пределни равнища.

Важен фактор, който засилва този конфликт, е това, че ние нямаме елити в класическото разбиране на тази дума: съветските елити измират, а новите изобщо не си представят какво е власт. Те разглеждат като задължително условие за влизането в елита единствено наличието на пари. В резултат различните елитни групи използваха обществото като инструмент за борба със своите конкуренти, докато във всяка нормална страна това е категорично забранено: вътрешноелитните конфликти никога не се извеждат на равнище общество, те винаги се провеждат зад кулисите. За да се установи подобна система, трябва да има вътрешноелитен арбитраж. И в края на 90-те години, да го кажем така, е обявен конкурс за най-добър арбитър. Спечели го Путин, който в течение на известно време стабилизира ситуацията, за което много му помогна икономическият ръст, предизвикан от политиката на Маслюков и Герашенко. С усилията на Греф, Кудрин и Игнатиев този ръст постепенно беше спрян, но бе продължен от колосалните петролни цени между 2005 и 2007 година.

А след това започнаха и проблемите. От 2009 година страната на практика постоянно се намира в състояние на икономически спад (имаше лек подем 2009-2011 г., но той бе възстановителен ръст, свързан със срива от 2008 година). Освен това започна много остър външен конфликт със световния либерален екип. Що е то либерален екип? Има шега, че демокрацията е власт на демократите, а либерализмът, изхождайки от тази логика, е власт на банкерите. А международните банкери, контролиращи световната икономика чрез Бретън-уудските банкови институции, откриват, че техният инструментариум повече не работи, след 2008 година икономическият ръст по света се спря и започна подем на националистическото движение. В САЩ това доведе до появата на Тръмп, а аналогични процеси се случват по цял свят. В резултат жизненият стандарт пада и се разбра, че не може да има компромис.

Вместо това Путин, който първоначално игра ролята на междуелитен арбитър, постепенно зае позицията на катехон, според мен, възраждайки византийската традиция, при която царят защитава народа от произвола на боляри и лихвари. В нашия случай от чиновници и олигарси. В рамките на този формат, между другото, винаги е преминавала и неговата „Пряка линия”. Но когато се разбра, че схватката между либералите и патриотичните сили по света се засилва, то у либералния екип се появи идеята, че Путин е уж твърде патриотичен и трябва да се премахне. Затова и започна активната антипутинска кампания, усилена от различен род мръсни провокации: от украинския Майдан и сваления малайзийски „Боинг”, до отравянето в Англия, макар и да е съвършено ясно, че Русия няма никакво отношение към организацията на тези събития.

В тази ситуация Путин все по-ясно разбра, че няма възможност да се договори с либералите: ако се държат така, значи те изобщо не разглеждат варианти, при които може да се разберат. В резултат се случват три събития. Първото през 2007 година. Това е мюнхенската реч, когато той се обърна към Запада и каза: „Вие си нарушихте обещанията, а така не бива”. Не обърнаха внимание на това. Вторият път той също доста рязко каза това по време на речта си на Валдайския форум през 2014 година, което беше неговото последно предупреждение. И през 2018 година, когато той по време на посланието си пред Федералното събрание заяви: „Край!”.

А по време на речта му на Петербургския форум бе публично поставен кръст на Бретън-Уудската система. Това, че тя се руши, се разбира от всички, но за това не трябва да се говори на глас, а накрая е казано. Което означава, че този политически модел, който е изграден в нашата страна, също се е изчерпал.

При това либералните атаки срещу Путин от лятото на 2018 година доведоха до там, че го поставиха пред ситуация, когато той трябваше или да подпише, или да отклони указа за пенсионната реформа. Отмяната на пенсионната реформа почти със сигурност щеше да предизвика либерален взрив в духа „Путин не иска пенсионерите да имат достойни пенсии”. И главното в тази ситуация беше това, че Путин трябва да уволни правителството и да назначи ново. Но той днес няма нелиберални чиновници и икономисти в екипа си. Освен това го няма Маслюков, а Герашенко изобщо не е млад. И в тази ситуация бе избран компромисът – Путин подписа пенсионната реформа. Но в резултат на това неговият образ на катехон в очите на народа бе нарушен. И Путин, който преди това има условна „броня от тефлон”, по която нищо не залепваше, се предаде пред правителството. От тогава всеки негов опит да каже нещо за правителството неминуемо приключва с това, че му казват: „Това са твои хора, те правят това, което им кажеш”. Макар и това да не съответства на действителността.

Ще се повторя отново: рейтингът на Сталин в руското общество се увеличи от 80% на 90%, а рейтингът на Путин започна да пада. Правителството, осъзнавайки, че след като не са го уволнили за пенсионната реформа, може да прави всичко, което си иска, съвсем се отпусна. Стигна до там, че цинично фалшифицира цифрите, тоест реши да не обръща внимание на реалната ситуация. Предвид, че не са ни останали нелиберални държавни институции, то всички те сочат едни и същи цифри. А икономистите, които се опитват да показват реалността, ги маргинализират. При това икономическото положение не просто се влошава, а пада силно и най-вероятно към есента ще се влоши още повече: вероятно ни очаква девалвация на рублата с рязък ръст на цените на потребителските стоки, защото те са привързани към доларовите цени на вноса, рязък скок на цените на бензина…

В тази ситуация е напълно очевидно, че политическият модел трябва да се измени. Обръщам внимание, че трябва да се мени не толкова икономическият модел, колкото политическият. Ако политическият модел се промени, то след това може да се промени и икономическият. Политическият модел трябва да се смени, защото е ясно, че пълната смяна на чиновниците във финансово-икономическия блок е възможна единствено при различна идеология. И тук въпросът не е кое е добро и кое е лошо, а е - какво е възможно и какво не. Вероятно трябва да се измисли някакъв друг модел, но той трудно може да се осъществи, когато 90% от населението е за Сталин, а управляващият елит е напълно либерален.

Путин е представлявал различни архетипни образи. През 2003 година заявих в ефир, че Путин е много специфичен архетипен образ. Това е образът на Иванушка-глупака, народът го асоциира именно с него. Трябва да се вземе предвид, че глупакът в руската традиция не е въпрос на интелект. Иванушка-глупакът не е глупак, а е много съобразителен. Той не е делови, той вярва в хората, той не умее да продава и т.н. Това не се отнася до Путин като човек, но не става дума за човека Путин, а за образа Путин в очите на народа. Най-главното свойство на Иванушка-глупака е, че към него не се лепи мръсотия. Но този образ в резултат на сложните трусове се строши.

Казах това през 2003 година, когато бе първият мандат на Путин. А този образ, който сега трябва да приеме Путин е образът на крайно резкия баща на нацията – образът на Сталин. А Сталин е също архетипен образ. И в тази ситуация Путин неминуемо трябва да извърши ляв завой. Обръщам внимание: не става дума за това как народът възприема левите идеи. Става дума, че трябва да се извършат действия, които да се приемат като ликвидиране на безобразията от 90-те години и началото на новия век. 


Какво сега иска обществото? Първо - трябва да бъде ликвидирана частната собственост върху земята и върху природните богатства. „Норникел” и другите големи компании, които са приватизирани, в резултат на което определени хора получиха десетки милиарди долари, които трябваше да принадлежат на обществото - това трябва да се национализира. При това безплатно. Освен това може би ще трябва собствениците да се попитат защо са отхвърлили от себе си „социалната отговорност”. Това на първо място.

След това трябва да се национализира външната търговия, ако не по всички направления, то задължително на суровините: на петрола и газа.

Трябва също така категорично да се промени данъчното законодателство: трябва рязко да се отслаби данъчното облагане на редовните физически лица, като се направи прогресивно. Трябва рязко да се увеличат социалните разходи и финансирането на науката и образованието: делът в бюджета за тези разходи трябва да се увеличи, условно казано двойно. Изброявам някои крайно необходими действия. Отбелязвам, че това не е социализъм. Защото социализмът е отсъствие на частна собственост върху средствата за производство. Обществото засега не иска това, а за малкия и средния бизнес това пасва.

А за да се осъществи такава операция е нужна голяма обществена група, която условно може да се нарече „опричници”, „хунвейбини” или нещо друго. Но най-важното е идеологията. Проблемът се състои в това, че днес няма нелиберални идеологически центрове. И либерални си нямаме, защото на либералите идеите им свършиха още преди 10-15 години. И настоящите либерални големи системи текстове, които ги пишат идеолозите като Мау, не предизвикват нещо различно от съжаление – толкова са мизерни. И различните му там либерални форуми не може да ги наречеш по различен начин от мизерни.

Освен това е нужна напълно различна идеология, защото разпадът на световната доларова системи води до там, че Русия става един от трите центрове на сила: САЩ, Русия и Китай. Но за да стане истински център на сила, тоест, за да създаде евразийско пространство от Турция до Япония и от Полша до Корея, трябва да има идеологическа имперска база. А такава днес нямаме. И това е също част от лявата идея, защото тя е патернистична. 


Ето какво се разбира под ляв обрат. Трябва да се отбележи, че Путин постоянно говори за такъв. Неговият майски указ от миналата година е абсолютно ляв обрат. Но проблемът е там, че говорейки за леви идеи, той заръчва на десни либерали да ги осъществят. А те правят всичко наопаки.


Михаил Хазин, превод: В.Сергеев, Pogled.info

Няма коментари:

Публикуване на коментар