Зима

Зима
Пролет

30 юли 2019 г.

Гешев може да е само мюре, не забравяйте!

Някак си прекалено единодушно се играе на инат в сферата на правосъдието - игра, която си има някакви граници...
 
Може и да се окаже невярно, но има обстоятелства които да обосноват предположението, че Иван Гешев няма да е следващият главен прокурор. 

Дотук изглежда бетониран, но изборната процедура не е неразбиваема, а може да се окаже прикритие за друг сценарий. Някак си прекалено единодушно се играе на инат в сферата на правосъдието - игра, която си има някакви граници.

На първо място подобна кандидатура за този пост не е имало никога. Най-сериозните поведенчески ексцеси в периода на прехода бяха бохемският слог на Татарчев и деспотичният стил на Филчев. Цацаров взе от тях енергичния израз, но го съчета с овладяния изказ на Велчев, което създава известна защита срещу атаките за неспирните властови безобразия. 

Ако гласят Гешев като ограничена реплика на проекта "Борисов", бъркат. Дори без адекватно образование бившият главсек на МВР пързаляше успешно масовата публика, че върши чудеса срещу престъпността. Гешев е юрист и знае наистина как се води разследване, борави свободно и с езика на народа, но независимо от сходните обвързаности със задкулисието, не умее да предизвика симпатии. Не на последно място, защото му възлагат поръчки, от който няма как да избяга - за разлика от Борисов, чиито "архитекти" бяха най-прецизни в това да не допуснат  да си изцапа ръцете.

Безличната професионална подкрепа за Гешев в прокуратурата е също илюзорна. Ако това е израз на магистратското самоуправление, тази прокуратура наистина няма място в съдебната власт. Е, лесно е да си представим какви ще ги върши в изпълнителната под ръководството на правосъден министър като Данаил Кирилов и рояка калинки преди него. Но при липсата на имунитет то ще е техен проблем и на премиерското тяло - ограничават се трасетата за измъкване.  

Кирилов не пропусна впрочем да изложи и друг мотив да не издига свой кандидат - гражданското общество не се обединило около своя кандидатура. Да, със или без подкрепата на опозиционно-грантовата общност Бойко Атанасов е обречена фигура. Проблемът е обаче не в обединяването около конкурентен профил, а в липсата на такъв. Като знаем, че всеки в тази държава мечтае най-вече да стане голям началник, защо няма мераклии за този пост?! Вероятно защото всички в прокуратурата се смятат за по-некадърни от Гешев ли?!

Срокът за внасяне на кандидатури изтече, но и вода още има да тече до вота наесен. Наред с неизбежното вадене на съмнителни имотни сделки около единственият участник в изборната процедура опозицията да се замисли за автогола около съдебната реформа. Не "историческият компромис" й е проблемът, а проявеното историческо късогледство и концептуално плиткоумие. Разделянето на Висшия съдебен съвет на съдийска и прокурорска колегии с участието на парламентарна квота дори не успя да разбърка ефектно картите. Когато тежкият императив трябваше да е "Прокуратурата вън от съдебната власт!", те блееха за порция съдийски комфорт в кадруването.

Остава най-важното. Че в страна като България процесите в съдебната система няма да предизвикат протестна вълна с румънска, полска или словашка мощ, е ясно. Но и по-малко може да предизвика външна намеса, която тук е винаги решаваща. И това е вероятно вече калкулирано. С което обаче проблемът няма отново да бъде решен, а ще договорят само поредния безплоден, ако не пагубен, компромис. А в ситуация като нашата то е същото. 


Огнян Стойчев, Banker.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар