„Важно е да разгледаме аргументите на президента при отказа му да подпише първия указ за назначаването на Иван Гешев за главен прокурор и аргументите, които ползва сега, за това време, което отделя за подписването на втория указ. През годините в рамките на един и същ конституционен текст са действали различни законови разпоредби, имаме различни практики, понякога противоречиви.“
Това каза пред БНР доц. Атанас Славов, преподавател по Конституционно право в Софийския университет и експерт в Антикорупционния фонд.
Според него президентът като висш конституционен орган с пряка демократична легитимност „не може да бъде превръщан в прост регистратор на решения на Висшия съдебен съвет“:
„Още повече, когато същият този Съвет е отказал да разгледа аргументите на президента за неподписването на първия указ... Срок за указа има, той не е стриктно установен, но президентът най-вероятно ще го подпише. Оттам нататък е важно да следим неговите стъпки, за да се ориентираме в ситуацията“.
Доц. Славов обясни, че ако има решение на Конституционния съд, то няма да се приложи към висящата процедура за Иван Гешев. КС не разполага с време за реакция до януари следващата година, когато новият главен прокурор трябва да встъпи в длъжност.
"Ако Съдът беше сезиран по-рано, можеше да се вземе решение, което да влезе в сила относно настоящата ситуация", допълни доц. Атанас Славов.
Той поясни, че по Конституция президентът не е длъжен да излага мотивите си за подписването на указа.
Цацаров и КПКОНПИ
„Няма пречка Сотир Цацаров да стане председател на Комисията по противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ). В конкретния случай виждаме г-н Цацаров като заслужил артист в оперетата „Ти си го избра“ – второ действие. Отново имаме сценарий, при който имаме сговаряне на всички политически сили“, коментира доц. Славов.
„Важното е, когато се кандидатира едно лице за такава висша публична длъжност, да видим какво е свършил, когато е заемал другата конституционна длъжност. Според социологическите проучвания, които съпътстваха целия мандат на г-н Цацаров, общественото доверие към него беше около и под 10%. Това е по-ниско от доверието към съда, от доверието към парламента, от доверието към министър-председателя“, допълни Славов.
Доц. Атанас Славов посочи като минус факта, че нито едно дело за корупция по високите етажи на властта не е било завършено в рамките на мандата на Сотир Цацаров:
„Това е голямата тема за властта и функциите на главния прокурор. Тази свръховластеност прави невъзможно търсенето му на адекватна отговорност“.
Това, което притеснява доц. Славов, е тандемът Цацаров – Гешев начело на двата репресивни органа в държавата:
„Предвид политическата констелация и предвид публично известния процес по номиниране на двамата. Не се чувствам сигурен в упражняването на правомощията от двата репресивни органа“.
Според доц. Славов големият проблем е липсата на стандарт и прозрачност в дейността на прокуратурата и на Антикорупционната комисия.
Експертът не очаква да има реално състезание между Сотир Цацаров и другия кандидат за поста в КПКОНПИ Симеон Найденов, депутат от партия „Воля“:
„Това е направено формално, за да се легитимира цялата процедура и да не изпаднем в същите обяснения, както при избора на г-н Гешев за главен прокурор“.
В заключение доц. Атанас Славов посочи:
„Това, че няма искрен дебат в европейските институции за състоянието на демокрацията в България е крайно притеснително. И означава, че българското общество трябва да мобилизира собствените си сили, за да изведе страната на ново ниво на демокрация, на отчетност, на прозрачност“.
Доц. Атанас Славов
Няма коментари:
Публикуване на коментар