Мисли за бюджета, миналото и бъдещето

Ние обичаме да си живеем с миналото. Всички ние сме специалисти по миналото. Бъдещето по-малко ни интересува...
 
За 30 годишнината от 10 ноември 1989 г. медийното пространство беше пълно със спомени, оценки и анализи на близкото и по-далечно минало. 

Проведоха се кръгли маси, издадоха се сборници, стари и нови политици разпалено обясниха на българския народ своето отношение към тази дата.

Тези дни се гледа бюджета на Републиката за 2020 г. Обществената атмосфера обаче е спокойна, хармонична; дискусии няма, кръгли маси няма, оценките и анализите се броят на пръсти. А този бюджет, както много предишни, поставя фундаментални въпроси за нашето битие!

Защо например приходите в бюджета представляват само 37% от Брутния вътрешен продукт? При положение, че в Европейския съюз този процент е от порядъка на 45, а в някои държави надхвърля 50%? 8% от БВП за 2020 г.-  толкова, с колкото сме по-назад от средноевропейската реалност, са 10 млрд лева. Защо харчим от бюджета  10 млрд лева по-малко? Кой е ощетен и защо? Кой е облагодетелстван и на какво основание?

За  приходи от Данък добавена стойност бюджета предвижда 12 млрд лв. Прости сметки показват, че сумата трябва да бъде много по-голяма. Защо ли? Защото БВП е планиран за 127 млрд, а той се формира основно от потреблението, от покупките – на населението и на държавата. За размера на бюджета има значение и външно търговския баланс, но при нас той е отрицателен и следователно намалява общата сума на БВП. Значи в този БВП трябва да има с няколко милиарда повече ДДС! Защо е планиран толкова нисък ДДС? Укриването е прието за нормално и неизбежно, така ли?

Има и много други важни въпроси, например за планирания размер на дивидентите и други, но и  тези два проблема са достатъчни, за да стане ясно, че българското общество има бюджетна тема за много сериозна дискусия!

Защо за 10 ноември имаше пространен, наситен и емоционален разговор, а за бюджета 2020 такъв няма?

Защото ние обичаме да си живеем с миналото. Всички ние сме специалисти по миналото. Всички разбираме какво е социализъм, какво е комунизъм, какво е демокрация, какво е ЕС и т.н. и много държим тези понятия да са основни в нашите разговори. Бъдещето по-малко ни интересува. Да не кажа, че изобщо не ни интересува, защото в обществото ни няма нито едни сериозни дебати, посветени на българския път напред. Къде отиваме, имаме ли алтернативи, какво трябва и какво можем да променим в поведението си като народ? Какви политики трябва да изоставим и какви нови политики трябва да приемем на въоръжение? Ще гоним ли европейските стандарти общо взето във всичко – данъчна политика, социално дело, отношение към икономиката или ще си обясняваме за кой ли път всяко изоставане с нещо от миналото?

Това ни е проблемът. В отношението към себе си. В баланса на минало и бъдеще в нашите глави.

 Юрий Борисов, 24may.bg