Да започнем с уговорката, че бившият президент на Франция Жак Рене Ширак беше известен с няколко прозвища.
Едното от тях - „Булдозера“, беше получил заради агресивността и ефикасните си действия от своя съратник и шеф Жорж Помпиду, в чиято президентска кампания взе активно участие. Именно благодарение на резултатната работа на Ширак, Помпиду стана първо министър-председател, а след това и президент на Петата република. А иначе, френските журналисти обикновено наричаха Ширак „политическо животно“.
Началото на края на тази история, според някои компетентни личности, положиха през 1999 г. бомбардировките срещу Съюзна Република Югославия, извършени от авиацията на страните от НАТО без одобрението на Съвета за сигурност на ООН. Това беше откровена агресия спрямо една суверенна държава.
Днес, говорейки за Ширак, обичат да си спомнят, че при неговото управление Франция се върна към политиката на голизма, като определено се дистанцира от САЩ. Но не бива да се забравя, че заедно с други държави, през 1999 г. Петата република взе участие в бомбардировките над мирни югославски градове. В резултат на тези варварски нападения загинаха 2.5 хиляди мирни жители (821 от тях бяха обявени за безследно изчезнали), включително и 400 деца. А отговорността за част от тези бомбардировки лежи и върху президента на Франция (1993-2007 г. г.) Жак Ширак, изпратил в Югославия бойни самолети от легендарната ескадрила „Нормандия-Неман“.
По онова време представителката на известната руска дворянска фамилия Мария Алексиевна Стахович от Националния институт за източни езици и култури в Париж разказва, че френските офицери на служба в „Нормандия-Неман“, които са участвали в бойните полети, след това искрено се извинявали, че са били принудени да изпълняват една престъпна заповед, но от цялата си душа са съчувствали на сърбите. Ако приемем, че това е вярно, би трябвало в името на офицерската чест да подадат оставка. Но както и да е...
Въпросът е защо са бомбардирали? В обществото се е наложило мнението, че са го направили, за да накажат сърбите за изтребването на косовските албанци. Но стигаме до детския въпрос: а кой започна първи? И как трябваше да постъпят с албанците, които рушаха православните храмове и избиваха хиляди сърби? Къде е истината?
Но за виновници бяха обявени единствено сърбите. Защо? Ами защото, на първо място, Западът никога не е искал да има силна славянска държава в центъра на Европа. И на второ място, политиката, както казваше едно време Карл фон Клаузевиц, е концентриран израз на икономиката. А икономиката на Албания по това време беше построена върху чист бандитизъм.
Според оперативна информация на следователите от Хага, през 1999 г. минимум два камиона с отвлечени сърби са преминали от Косово в Албания. Други данни сочат, че в Албания има регистрирани масови гробове с тела на сърби, които са убити, след като са им били иззети жизнено важни органи. Както твърди агенция „Прес“, шеф на тази мафиотска банда е бил Хашим Тачи, сегашния премиер на Косово. Директорът на института по съдебна медицина Бранислав Александрович обяснява, че за да може иззетите органи отново да функционират, трябва да има „перфектно организирана верига“ от анестезията до трансплантацията. Според информация на швейцарско-италианския политик и юрист Дик Марти, чиито доклад беше публикуван през декември 2010 г. на сайта на Съвета на Европа, Хашим Тачи е определен като „ръководител на криминална група от косовски албанци, които се занимават с трафик на оръжие, наркотици и човешки органи“.
След тази информация, всичко си идва по местата. Излиза, че цялата „натовска патардия“, в която се включва и Франция под ръководството на Ширак, е имала за цел да осигури "чадър“ над престъпници на държавно ниво?
Наркотици, търговия с човешки органи и оръжие, и всичко друго, само за да бъдат смачкани православните славяни, които са като трън в петата на цивилизована и хуманна Европа.
Между другото, в средата на октомври тази година, Косово оттегли заявката си за членство в Интерпол. И това е обяснимо, защото стане ли страната член на Интерпол, организацията ще бъде принудена веднага да издаде заповед за ареста на Тачи, за да даде отговор на множеството въпроси, свързани с криминалното му минало.
Какво общо има цялата тази история с Жак Ширак ли? През есента на 2000 г. Белградския окръжен съд задочно разгледа наказателно дело срещу: Бил Клинтън, Уйлям Коен, Антъни Блеър, Робин Кук, Джордж Робертсън, Юбер Ведрин, Ален Ришар, Герхард Шрьодер, Йозеф Фишер, Рудолф Шарпинг, Хавиер Солана, Уесли Кларк и Жак Ширак. Най-общо казано, срещу всички тези лица, които са давали заповеди и разпореждания за бомбардировките на Белград. Съдът ги призна за виновни в извършването на престъпления срещу Съюзна Република Югославия и им определи присъди от по 20 години строг тъмничен затвор, в сила от датата на извършване на престъплението, тоест от 1999 г.
Какво се случи след това? Тъй като, реално, възмездие така и не последва, то сигурно присъдата на Жак Ширак, като лидер на най-голямата държава в Западна Европа, може да се счита като Божие наказание. Жак Ширак, който умря 20 години по-късно, вероятно бе наказан от самия Господ Бог.
Нищо в този свят не се случва просто така. Защото е казано в Светото Писание: „Нито един косъм няма да падне от главата ви на земята без волята Божия“. Значи, имало е такава воля и часът на разплатата е настъпил точно след 20 години.
Виталий Карюков, Svpressa.ru, превод от руски: Никола Стефанов, Glasove.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар