Служител, натоварен с обслужване на клиенти в банка получава чисто 980 лв. на месец.
Така той се нарежда на 352-ро място по средна нетна заплата в страната, като взема с левче по-малко от шофьор на автомобил в секторите „Транспорт, спедиция и логистика“. Парите са малко, въпреки че за поста му в трезора се изисква висше образование, а човекът зад волана е със средно образование, а понякога и основно стига.
Шефове на средни нива като директори на банкови клонове и низов персонал - служители във фронт офиси и кредитни инспектори, се въртят в кръг между банките, докато намерят верния ход - работа в енергетиката или в телекомуникациите. Това показват наблюдения на хора от бранша. Основната причина за огромното текучество в банките е работа с много отговорности, срещу която стои символично заплащане. Потърпевши споделиха, че заплатата на младши банков служител в тяхната банка вече е паднала до около 700 лв., а кредитен инспектор трудно може да се докосне над 900 лева.
Илюзията за добрия статус на банковия служител вече е напълно разбита. Директор на клон на голяма банка се подписва средно за 2281 лв. нетно възнаграждение. Тези пари го нареждат на 60-о място в класацията по заплати у нас.
Шефовете на банкови офиси с по-малко персонал получават обаче максимум 1500 лева. “Заплатите номинално растат, но реално намаляват”, оплака се пред "БАНКЕРЪ" представителка на тази "каста".
Кредитните специалисти живеят в лукс със средно 1151 лв. чисто на месец, което ги нарежда на отчайващото 290-о място в страната.
Най-популярното обяснение на мизерията в банките е в това, че са заети предимно жени, за които знаем, че получават по принцип по-ниски възнаграждения и младостта им. Около 82% от служителките във фронт офисите са жени и то на средна възраст 32 години, а при кредитните специалисти – 72 на сто са от женски пол при средна възраст едва 27 години.
Касиери-мъже са рядка гледка. Този пост е почти изцяло феминизиран. Средната нетна заплата е 964 лева на месец, 89% са жени на средна възраст 28 години. Те отговарят за милиони левове, а вземат по-малко дори и от средните техници в телекомуникациите, които монтират рутери и антени.
Може би собствениците и мениджърите на банките не си дадоха навреме сметка за развитието на някои процеси и оставиха на заден план кадрите, увлечени от преследването на печалбата. Но сега те берат горчивите плодове на това бездействие. В много от банковите офиси може да се види и да се разбере, че търсят кадри без особени претенции към образование, квалификация и опит.
Таблиците на Националния статистически институт не само потвърдиха информацията, но и внесоха интересни детайли в опита ни за анализ на причините, поради които банковите служители напускат.
От данните става ясно, че от януари до юни (за този месец са последните данни) средната заплата в банковия сектор се е увеличила от 1966 лв. до 2096 лева. С около 60% по-висока е средната заплата в сектора „Създаване е разпространение на информация и творчески продукти, както и далекосъобщения“ – за юни 3274 лева. По добре платени са и енергетиците – в статистиката на НСИ, фигуриращи като „Производство и разпределение на ел. и топлинна енергия и газообразни горива“.
Добре би било да върнем лентата още по-назад - в 2000 г., за да напомним, че тогава финансовите посредници са вземали средно 535 лв., енергетиците - 477, а добивниците - 416 лева. Следват най-добрите години за всички и в частност за банкерите - времето на възход на световната и европейската икономики и управлението на Симеон Сакскобургготски, който не помагаше на бизнеса, но не му и пречеше. През 2005-а, края на мандата на Царя, банкерите са взимали средно 859 лв., енергетиците - доста по-малко - 625 лв., добивниците - 587 лв., а на четвърто място - изненада!!!, е било “Държавно управление и задължително осигуряване” - с 497 лева.
Задграничните собственици на повечето банки са виртуози в определянето на точното възнаграждение - хем да не е много по-ниско от това за сходна позиция на Запад, хем и да не изглежда арогантно за държава като България с ниски заплати.
Шефове на банкови клонове, както и редови служители в офисите напускат системата, за да търсят по-добра реализация в "реалната икономика". Не е ясно кой е измислил този термин, но той вече звучи като доста по-реален шанс особено за младите и образованите, отколкото финансовата система.
"Едно време в банките са давали доста високи заплати, сега вече не е така. Първо, откриват доста клонове, в които все пак трябва да работи някой. Второ, в този сектор постоянно има движение от една банка в другата, от банки към богати фирми с доста по-високи заплати. Ниски заплати, стрес над средното, безподобна бюрокрация, лесно заменима работа." Това пише в един форум отпреди дни.
"Преди години ни индексираха заплатите всеки месец. Имахме месечни таргети (цели) и като ги изпълним, получавахме бонуси, ако не - само заплата. После отчитането и стимулирането станаха тримесечни, а сега все по-често се случва целите да са недостижими. За редовите служители бонусите едва ли някога са надхвърляли 10% от брутното трудово възнаграждение, но шефовете сме получавали и до една четвърт от заплатата си като "премиални"." Това обясни споменатият вече шеф на банков клон, който допреди година смятал, че е попаднал на мястото си, и през ум не му минавало да си сменя професията.
Едновременно с това електронното банкиране, макар и не с най-бързите темпове, продължава да напредва. Това значи освобождаване на работни места. Рано или късно интернет ще "изяде" част от хората. Неотдавна бивш шеф на голяма западна банка у нас предрече, че през тази година банковата система ще се освободи от около 2 хил. души. Сега сме едва в средата й, но сметките сочат, че числеността е дори по-висока. Освен че съществува и "превъртането" от банка в банка.
За да дадем още едно обяснение, по-добре да спрем с финикийските знаци и да се обърнем към несъответствията между образование и изисквания за длъжността.
"Вече в клоновете няма дори и касиерка без висше образование, това преди пет-шест години не беше така. Идваха хора с икономически техникум или реални гимназии, изкарваха месечен курс за обучение и постъпваха на работа. Не може, съгласете се, да учиш пет години, за да се мърляш цял ден с миризливи банкноти." Това каза касиерка в банков офис, на която "отдавна й е писнало".
Борбата за кадри ще се превърне във важен фактор за развитието на банковия пазар. Това пророкува още преди кризата Антъни Хасиотис, тогава главен изпълнителен директор и член на съвета на директорите на Пощенска банка. Според данните, представени тогава от него, между 25 и 55% от служителите в сектора са мотивирани и знаят какво точно се изисква и очаква от тях. Гъркът беше категоричен, че задържането на ключови служители, и особено на мениджъри трябва да е основен приоритет за компаниите от банковия сектор в България.
"Четиридесет процента от наетите кадри, които не се вписват в компанията, напускат около година и половина след назначаването им, а средната стойност на загубата на един талантлив служител се равнява на стойността на едно и половина от годишната му заплата”, предупреди тогава Хасиотис.
Чавдар Цолов, Banker.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар