Както се казва, изборите свършиха, картите се наредиха и от днес всеки един от нас ще се захване с това, което така или иначе прави постоянно - собствената си работа.
Да, пак ще коментираме, пак ще се възмущаваме, пак ще изкарваме собствени тези, но, както се казва, оттук нататък следва месец и нещо до светлите коледни и новогодишни празници.
Наблюдавам внимателно обществото ни в последните години.
Социални мрежи, форуми на сайтове, обществени обсъждания, протести.
Наблюдавам и реалния живот - всичко онова, което се случва в кратките мигове, когато не сме десктоп герои, заели намахани пози върху нещастните клавиатури на компютрите ни.
В последните години нещата стават все по-тъжни и все по-гнусни.
Всички се борим за "активно гражданско общество", но, кой знае защо разбираме този термин по разнообразни начини.
Например
- гражданското общество като инструмент за обществена екзекуция
- гражданското общество като средство за "народен съд"
- гражданското общество като инструмент, който да покаже, че мнозинство от хора крещи по-силно от малцинство от такива
- гражданското общество, което, каквото и да се случи, намира виновния някъде извън себе си
Нагледах се на изумителни неща.
Например - как, когато спориш си готов да обиждаш гнусно, че дори и да заплашваш опонента си, защото... защото той според теб е от лошите.
Нагледах се как трябва да четеш само едни вестници и сайтове, да гледаш само едни телевизии и да симпатизираш само на определени хора, за да не бъдеш поставен в графата "ченге, ДС, КОМОНИЗД, боклук, подлога, патерица".
Но видях и друго.
Видях как общността, която все вие на умряло, че нямала достатъчно подкрепа на протестите си реагира със злост и агресия, ако, не дай си боже, някой извън самодостатъчната си численост реши да я подкрепи.
Видях го още в далечната 2013, когато излязох на протестите срещу Орешарски и бях посрещнат с викове от присъстващите на площада - "Махай се, КОМОНИЗД".
Е, днес присъствам на реквиема на гражданското общество у нас.
Или поне на това, което познаваме като гражданско общество.
Днес, в този момент ми иде да попитам партийните лидерчета, маскирани като граждани, които ме гонеха от протеста срещу Орешарски - "Ало!!! Как се чувствате днес, когато дузина ваши районни кметове бяха избрани с гласовете на онези, които назначиха Делян Пеевски за шеф на ДАНС?
А как се чувствате, след като ГЕРБ, с които бяхте заедно в протеста днес са ви опонент?".
Мога да ги питам много неща, но не ми е интересно това, което ще ми отговорят.
А и хич не ме вълнува.
Гражданско общество у нас няма.
Няма и граждански протести.
Всичко, което се случва на улицата е огледално отражение на всичко, което се случва в политиката - лицемерие, лъжи, демагогия.
Едно обаче никога няма да разбера.
Най-вероятно ще занеса това в гроба си.
Учудването ми защо и от каква зла енергия е продиктувана тая адска омраза, която излъчвате всички бе?
Откъде я получихте?
Едва ли родителите ви са ви закърмили с катран, вместо с мляко.
Давате ли си сметка, че думите имат далеч по-разрушителна сила, отколкото да речем куршумите.
Куршумът просто убива.
Изстрел - и после край.
А думата - тя продължава да живее.
Дори и след вашата и моята смърт.
Дадохте ли си сметка какво точно убивате, когато в последните десетилетия се размазвахте с думи под път и над път?
И давате ли си сметка, че всичката тази омраза ще продължи да живее и да убива и след като нашето сбъркано и нещастно поколение си замине?
Не, очевидно това ви е последна грижа.
Убеден съм, че не ви пука и че, настървени от какво ли не и търсещи врага в който ви падне, вие сте готови да продължите с омразата още дълго.
До край!
До смърт чрез думи!!!
Някой трябва да ви каже, че сте прецакани.
И ще го направя аз, защото едва ли ще има кой друг да ви го каже.
Но помнете едно - ние може и да сме прецакани.
Но не трябва и не бива да прецакваме и тези, които ще дойдат след нас.
За това ви моля!
Опитайте се, поне за малко, да спрете.
За нас надежда няма.
Но надеждата е жива в децата ни.
А те ще си тръгнат.
И аз само с вас няма да остана да живея.
Защото не ме кефи това, в което ще превърнем това иначе толкова прекрасно парче земя, море и планини...
Спрете омразата!
Спрете истерията и параноята!
И прегърнете някого до себе си!
А ако не можете - то тогава вече няма смисъл от нищо...
Няма коментари:
Публикуване на коментар