Пролет

Пролет

22 декември 2019 г.

2019: Геополитическите размествания през годината

Трусовете се усещаха още през 2018 г., а 2019 г. ни показа как епицентърът на земетресението се мести безпрепятствено от една точка към друга
 
От Сирия до Украйна, от Афганистан до Африка, тектоничните плочи на геополитиката продължиха да се разместват през 2019 г. година, заплашвайки демократичните ценности, западните институции, съюзническите организации, които вдъхновяваха миналите 70 години след края на Втората световна война. 

Трусовете се усещаха още през 2018 г., а 2019 г. ни показа как епицентърът на земетресението се мести безпрепятствено от една точка на планетата към друга.

Краят на един военен пакт

Годината започна с началото на смъртта на един договор - символ на Студената война. Съединените щати обявиха, че се оттеглят от Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег, подписан от Михаил Горбачов и Роналд Рейгън.

„Докато ние следвахме буква по буква договора, Русия непрекъснато го нарушаваше. Ето защо обявявам, че Съединените щати официално се оттеглят от Договора за ликвидиране на ракети със среден обсег. Може би… Ние нямахме избор. Вероятно ще можем да договорим друго споразумение, към което да се присъединят Китай и други“, заяви американският президент Доналд Тръмп.

За руския му колега Владимир Путин причината за разваляне на договора се крие в Азия, а не в Москва:

„За всички е ясно, че първопричината за излизането на Съединените щати от договора не е Русия и някакви мистични нарушения. Азия е първопричината“.

Сега единствената пречка към ново ядрено въоръжаване се нарича договора Нов старт, който обаче, изтича след 1 година. Дори преди края на неговото действие състезанието започна.

 „Създадохме и друго оръжие, което никой в света не притежава. Това е ракетен комплекс, който лети не по балистична, а по плоска траектория, но със свръхзвукова скорост. Такива оръжия няма никой“, хвали се Владимир Путин, а в рамките на 4 месеца след развалянето на споразумението през август, Съединените щати извършиха 4 изпитания на балистични ракети, забранени преди това. А Китай отказа да влиза в каквито и да е споразумения за разоръжаване. Геополитическият пейзаж се променя и заплашва политическия и икономически ред, за чието създаване Съединените щати работеха толкова усилено, а всичко това е в полза на две други сили - Китай и Русия.

„Китайската мечта“

Трусовете само леко разклатиха Китай, но не и достатъчно, за да разместят напълно азиатската тектонична плоча. На 1 октомври танкове, хиляди военнослужещи, ядрени ракети преминаха през центъра на Пекин за 70-годишнината от идването на власт на комунистическия режим. Президентът Си Цзинпин:

„Днес социалистически Китай е непоклатим като скала в изтока. Няма сила, която да разтърси статута на нашата велика нация или да спре Китай по пътя напред“.

В същото време търговската война със Съединените щати сви китайския икономически растеж до най-ниската му точка от 3 десетилетия. Двете най-големи икономики в света не излязоха от горчивия цикъл на търговската война. Наложиха си взаимно мита за стоки на стойност стотици милиарди долари.

„Дълги години Китай източва стотици милиарди долари от нас годишно. Ние построихме Китай отново. Време е това да се промени. Ако не искат да търгуват с нас повече, аз съм съгласен, ще ни спести много пари“, заяви Доналд Тръмп.

Цяла година Пекин и Вашингтон водят преговори за решаване на търговските спорове, в последния месец на 2019-та сключиха предварителна сделка, на най-трънливите въпроси останаха без отговор.

Нищо не разколеба Си Цзинпин. С пропаганда и цензура той превръща външния натиск във вътрешнополитическа сила, а „китайската мечта“ остава все така силна. И все пак 2019-та показа, че тенорът на китайските външнополитически отношения се променя. През март Европейският съюз обяви Китай за „системен съперник. През юли Вашингтон демонизира китайския телеком „Хуавей“, а мюсюлмански лидери от Имран Хан на Пакистан до принц Мохамед бин Салман на Саудитска Арабия жадуват за китайски инвестиции. През ноември Си Цзинпин пи вино с френския президент Еманюел Макрон в Шанхай преди да подпише двустранни сделки на стойност 15 милиарда долара. Танковете и ракетите са мощ, но истинската власт и съдба на Китай се крие зад капитализма в комунистически Китай.

В третата си година като президент на Съединените щати Доналд Тръмп физически влезе на територията на Северна Корея на среща на върха с Ким Чен-ун. Неговите три стъпки на демаркационната линия между двете Кореи биха били немислими до преди няколко години. Обяви извънредно национално положение  на американската граница с Мексико, призна спорните Голански възвишения за суверенна част от Израел. За всеки от предишните на Белия дом дори едно от тези събития, безпрецедентни и исторически, би предопределило президентския му завет. Но най-непредвидимият американски държавен глава не спря до тук. Тръмп използва властта си, за да отменя регулации, да намали корпоративните данъци и да увеличи разходите за отбрана. Радва се на икономика с рекордно ниска безработица и продължи напълно дисциплинирано да преобразява федералните съдилища, като използва контролирания от републиканците Сенат да назначава консервативни съдии, които ще тълкуват законите за едно поколение напред. Тръмп отново размести тектоничните плочи и извади Съединените щати от още едно ключово споразумение, което би оформило бъдещата световна икономика.

„Изтеглих Съединените щати от ужасното, едностранчиво Парижко споразумение. Това беше пълно бедствие за нашата страна. Парижкото споразумение щеше да е гигантско прехвърляне на богатство от Америка към чужди държави, които са отговорни за замърсяването на планетата“, обяви американският лидер.

Шеги и закачки

Годината все пак не беше лека - започна с доклада на специалния прокурор Робърт Мълър за намеса на Русия в президентските избори през 2016 година. Тръмп обяви, че докладът го оневинява, а руската намеса стана повод за шеги. На среща с Владимир Путин в рамките на срещата на Г-20 в Осака той шеговито се обърна към Путин с призив да не се меси в американските избори, а руският президент превърна темата в истински фарс с брутална шега в отговор на въпрос на американски журналист дали ще продължава да се меси:

 „Ще ви кажа една тайна… Да, задължително ще се месим. За да ви развеселя окончателно всички там. Само не казвайте на никой, нали?“

„Украинска намеса“

И точно в деня, в който Робърт Мълър даваше показания в Капитолия, Доналд Тръмп разговаря по телефона с друг чуждестранен лидер - Володимир Зеленски. Така първата половина на 2019 руската намеса в Съединените щати предизвикваше трусове, а втората беше доминирана от Украйна. Председателят на долната камара на Конгреса - Нанси Пелоси:

„Обявявам, че Камарата на представителите започва официално разследване за импийчмънт. Наредих на нашите 6 комисии да започнат разследване. Президентът трябва да понесе отговорност. Никой не стои над закона.“

Така Доналд Тръмп стана третият президент в историята, който беше подложен на импийчмънт от долната камара. Обвиненията - злоупотреба с власт, след като е поискал от Зеленски да започне разследване в Украйна срещу сина на Джо Байдън - един от фаворитите за президентска номинация за 2020, поставил е това като условие срещу отпускането на 391 милиона долара военна помощ за страната, второто обвинение е за възпрепятстване на разследването на Конгреса. 2020 г ще започне с вот в Сената, който най-вероятно ще оправдае Тръмп, но епицентърът на този трус ще е дълбок и ще отеква до ноември следващата година, когато Доналд Тръмп ще се бори за втори мандат.

Безкрайният конфликт

Треперенето на геополитическия баланс се усети и с решението на Доналд Тръмп да изтегли по-рано американските войски от Сирия и да изостави кюрдските си съюзници:

„Нека някой друг да се бие за тази окървавена територия от пясък“.

Това незабавно беше отиграно в полза на Русия, Турция, Иран и Сирия, а Москва се утвърди като най-мощния играч в Близкия Изток.

„Сирия трябва да бъде освободена от незаконното чуждо присъствие. Дългосрочната стабилизация може да бъде постигната по мое мнение чрез спазване суверенитета и териториалната цялост на Сирия“, каза Путин.

След 6-часова среща в лятната резиденция в Сочи Владимир Путин и турският президент Реджеп Ердоган разчертаха зоните на влияние в Сирия в техен интерес. В североизточна Сирия беше създадена зона за сигурност, охраняване от съвместни руско-турски патрули. Геополитическата промяна стана ясна и с домакинството на Русия на първата по рода си среща на върха на Африка. Владимир Путин прие 40 африкански лидери с идеята да стъпи и на черния континент като велика сила. Дори Доналд Тръмп призова Русия да се върне в редиците на Г-8, откъдето беше изгонена заради анекса на Крим:

„Мисля, че е редно Русия да е вътре и да стане Г-8, защото много от нещата, за които говорим са свързани с Русия“.

Сблъсък с Иран

Другият епицентър на трусовете беше Персийския залив - Техеран и Вашингтон на няколко пъти бяха на ръба на война след залавяне на ирански петролни танкери, обстрелване на американски дрон. А Владимир Путин посети Саудитска Арабия за първи път от десетки години. Атаката срещу саудитските петролни полета, които не предизвикаха мощен отговор от Вашингтон, все по-острите критики на американския Конгрес след убийството на саудитския журналист Джамал Хашоги през 2018-та, отвориха вратите на Путин за саудитското кралство. От 2014-та насам Москва и Рияд ставата все по-близки на двустранно ниво, постигнаха споразумение за намаляване на производството на петрол. На 15-ото ежегодно издание на дискусионния клуб Валдай Путин обяви как вижда света - Западът е в упадък, обединена Америка е изключена, а ние сме в зората на нова ера, в която на върха са Русия, Китай и Индия:

„Днес пред нас има две крайности, два възможни сценария за по нататъшния ход на събитията. Първият - прераждане на универсалния модел на глобализацията, превръщането й в карикатура на самата себе си, когато общите международни правила са подменени със закони, административни и съдебни механизми на една държава, както постъпват в момента Съединените щати - разпространяват своята юрисдикция в цял свят. Такъв модел не само противоречи на логиката на нормалните междудържавни отношения, но най-вече не отговаря на предизвикателствата на бъдещето. И вторият сценарий е за фрагментация на глобалното икономическо пространство - това е път на безкрайни конфликти, търговски войни, а може би и не само търговски, говоря за битка без правила, всеки срещу всеки“.

„Смъртта на НАТО“

Дори френският президент Еманюел Макрон запя в тона на новия ред и обяви, че НАТО е в мозъчна смърт. На срещата на върха на НАТО в Лондон по повод 70-тата годишнина от създаването на пакта, той защити думите си:

„Знаех, че изявленията ми ще предизвикат реакции и ще разтърсят малко много хора. Но все пак стоя зад тях. На масата нямаме определение за тероризъм. Като погледна Турция - те се бият сега срещу тези, които се биха с нас, рамо до рамо срещу Ислямска държава, а преди това бяха заедно с лидерите на Ислямска държава.  Това е проблем със стратегията. Предизвикваме дискусия за това колко плащаме за НАТО и нямаме ясна дискусия за стратегията“.

Когато Еманюел Макрон беше избран за президент през 2017 г., той отпразнува победата не под звуците на Марсилезата, а на фона на Одата на радостта - химна на Европейския съюз. В средата на мандата той използва вакуума с предстоящото оттегляне на германския канцлер Ангела Меркел и се утвърди като лидерът на Континента. И докато Великобритания търси вратата на Брекзит, Макрон се намеси във почти всеки международен проблем - климата, глобалната търговия, санкциите срещу Иран, съперничеството  с Китай и руската агресия. Стана инициатор на първата от три години среща на Нормандската четворка за Украйна.

Трусовете на 2019 г. дадоха повод на руския президент Владимир Путин да направи обобщение, което беше посрещнато с остра реакция.

„Така наречената либерална идея, според мен, просто умря окончателно. Западните ни партньори признават, че някои елементи от нея са просто нереалистични - мултикултурализма и така нататък. Когато започна проблема с миграцията, мнозина признаха, че да, за съжаление, това не работи и трябва да си спомним за интересите на местното население. Трябва да разберем, че има нужда да мислим за хората, които са в трудна ситуация по ред политически причини в своята държава“.

Години по-рано след падането на комунизма Франсис Фукуяма обяви краят на историята, господството на либерализма с еднополюсния свят, доминиран от Съединените щати. Може би подобно на Фукуяма, Путин може да не се окаже прав. 


Геополитическите земетресения на 2019 г. меняха епицентъра си буквално за часове, не бяха достатъчно силни, за да разтърсят света из основи, но със сигурност ще продължават да разместват тектоничните плочи и през 2020 г.

Тоня Димитрова, БНР

Няма коментари:

Публикуване на коментар