Днес християните празнуват един от най-светлите, семейни и религиозни празници - Бъдни вечер.
Според Библията на този ден започват родилните мъки на Дева Мария. Празникът е посветен на дома, огнището, семейството и на починалите предци. Всички знаем, че тогава е последният ден от 40-дневните Велики пости и на трапезата се сервират само постни ястия нечетен брой (седем или девет), но не са малко и фактите, които ни убягват. Самото честване обаче не бива да се приема само като една вечеря, а като ритуал, в който значение има всеки символ.
В народните обичаи могат да се открият различни традиции. Вечер всички членове на семейството сядат на масата. Трапезата на Бъдни вечер е тържествена и постна тъй като е последният ден от Рождественския пост. На нея трябва да има 7, 9 или 11 ястия – нечетен брой. Това са три от свещените числа на древноюдейската Кабала. На трапезата трябва да има: варено жито, варен фасул, сарми, пълнени чушки с боб (или ориз), ошав, туршии, лук, чесън, мед и орехи, вино. В някои краища правят също тиквеник, зелник и малка пита, в която е скрита паричка (на когото се падне, ще бъде щастлив цялата година). В четирите ъгъла на стаята се поставя по един орех. Това се прави, за да се осветят четирите краища на света. При разчупване на обредния хляб първото парче символично се оставя за Богородица и починалите, после за къщата, а следващите се раздават на всеки член от семейството според възрастта, както и на домашните животни. След приключване на вечерята трапезата се оставя неприбрана, в символ на очаквания гост.
Под софрата се слага слама, напомняща за Витлеемските ясли, в които е родила Дева Мария. Най-възрастният представител от рода прикадява с тамян трапезата и къщата и прочита молитва. В огъня през цялата нощ трябва да гори дъбово или крушово дърво, наричано бъдник, което с топлината и светлината си символизира раждането в света на Христос. По традиция, най-старият мъж в семейството гадае по бъдника каква ще е следващата година. През нощта коледари тръгват по къщите и пеейки народни и църковни песни разнасят радостна вест за Христовото Рождество.
В езическите традиции денят е свързан с плодородието и с началото на нарастването на деня, надвиването на нощта. Затова се и чества, като на трапезата се поставят храни, които при приготвянето набъбват. Извършват се магически действия (гадаене) за плодородие, за здраве и благополучие на всеки член от семейството.
Освен, че в навечерието на Коледа семейството се събира заедно, на всеки от неговите членове е отредена различна задача за подготовка на "вечерята".
Ето и какви са някои от тях:
Домакините
Жените, даващи живот, са свързани с плодородието. Затова те се заемат с приготвянето на празничната вечеря. Както и за Великден, така и тук от особена важност е замесването на обредните хлябове. Ритуалът започва в ранни зори, с носенето на "мълчана" вода от младите момичета. Наименованието идва от факта, че те не бива да проговарят по пътя. С въпросната мълчана вода домакинята на дома замесва кръгла пита (като слънце), която се нарича "боговица" или "бъдняк". Вътре се слага сребърна пара за късмет и дрянови пъпки и здраве. Отгоре обредният хляб се украсява с плодове, житни класове и кръстове, направени от тесто. Вярва се, че тези символи на плодородието и обилната реколта трябва да донесат благополучие. В подготовката на хлябовете не трябва да участват момите за женене, поради причината, че могат да отнесат със себе си плодородието, ако напуснат дома.
Ястията
Освен питата на трапезата се слагат и храни, които набъбват. Идеята е точно като тях да набъбват богатството и плодородието в дома. Със символно значение са и сушените плодове и ядките (главно орехи). Чесънът пък предпазва от зло и болести, а медът е пожелание за сладък живот. Едни от основните ястия са пълнени сушени чушки, сарми, зелник, тиквеник, жито с мед и орехи, чесън и ошав.
Мъжете
Докато жените подготвят ястията, мъжете изпълняват обреди за защита на дома. Те се заемат с избора и отсичането на бъдника, който символизира Световното дърво, крепящо реда и хармонията в света. Докато се превозва към дома бъдникът, не да докосва или пада на земята. Дървото трябва да е дебел пън от дъб или круша. В огнището се поставя от стопанина дома, но се запалва от най-възрастния, и се оставя да гори цяла нощ. Пламъците от този огън имат пречистваща сила и пазят от зли сили. Народните поверия гласят, че в навечерието на Коледа небето и адът временно се отварят и сред хората бродят караконджули и таласъми. Пепелта от изгорялото обредно дърво не се изхвърля. Част от нея се разпръсква по нивите за плодородие, а останалата се пази като средство срещу зли сили.
Коледуване
Бъдни вечер е и времето на коледарите. Те обикалят домовете в селището от полунощ до изгрев слънце на Коледа. В обичая вземат участие само мъже - ергени, годеници, женени мъже от скоро и по-млади. Коледарите са облечени в традиционно празнично облекло. Калпаците им са накичени с китки и носят "шарени тояги". Те обхождат домовете на групи, като се тръгва винаги в източна посока. Първата посетена къща е тази на най-личния човек в селището - кмета, попа и даскала. Отново заради вярването, че в тази нощ се появяват различни свръхестествени същества, поверията гласят, че със своите песни коледарите имат силата да ги прогонят.
Във всеки дом изпълняват песни за прослава на стопаните, благопожелание, щастие в семейството и добра реколта. По пътя, пред вратата и в къщата коледарите пеят специални обредни песни, различни по мотиви, според мястото на изпълнение и лицето, за което се пеят. От своя страна стопаните даряват групата с коледарски краваи, пари, месо, сланина, боб, брашно и вино. Интересно е да се отбележи, че ако коледарите не са доволни от даровете, си отмъщават като отмъкнат вратника на двора.
Коледуването завършва с общо угощение, на което се поканват и други женени мъже, в които са коледували. Продуктите, които останат след това се продават, а парите се дават на бедните, църквата, училището или читалището.
Няма коментари:
Публикуване на коментар