"Няма начало, няма край. Има само безкрайно желание за живот."
Преди точно сто години, на 20 януари, в морското градче Римини се ражда един от най-великите режисьори в света – Федерико Фелини. Разбира се, Римини, цяла Италия и киноманите по цял свят ще празнуват годишнината от рождението на Маестрото.
Визионер, нарцисист, меланхоличен, алчен за истински живот и истински тела, по каквито и начини да е описван Фелини, неговите филми винаги са готови да ни заредят с емоции.
Той никога не се страхува да експериментира, да поема рискове и по този начин показва правилния път на поколения режисьори след него. По някакъв мистериозен, алхимичен начин, италианецът успява да превърне себе си във филм, а от него се вдъхновяват големи имена като Мартин Скорсезе, Уонг Карвай, Уди Алън и Гийермо дел Торо.
До смъртта си през 1993 година Фелини има 4 награди "Оскар" за режисура, макар самият той да казва, че няма нужда от това признание:
"В митологията на киното "Оскар" е най-голямата награда. Аз нямам нужда от митове. Моите мечти и митове са моят истински живот, а фантазиите са нещата, от които са направени моите филми."
Федерико Фелини е роден в семейство от средната класа и още от малък е впечатлен от площадите, панаирите и музикалните зали, които са огромна част от красивият курортен град Римини.
През годините Фелини се връща многократно в Римини, най-вече във филмите си, за да разкаже за своето младо аз. Истината е, че докато живее в курортното градче, режисьорът няма търпение да си тръгне от там, но веднага, щом го напуска започва да изпитва тежка носталгия по него. На 18 години той се качва на влака за Флоренция, а от там за Рим, за да започне обучението си за адвокат.
В Рим Фелини се чувства "у дома си". Естествено, правото не било за него, за това той се насочил към друга професия - журналистиката. После дошла войната, но Маестрото успял да се измъкне от служба в армията, тъй като медицинският му картон бил унищожен по време на бомбардировки или поне така твърди той. Така че по време на войната Федерико си стои спокойно у дома.
При редовните си посещения в Cinecittа той се запознава с много хора от киното. Един от тях усеща таланта на разказвач на истории у Фелини и му предлага да стане част от неговия следващ проект.
И така започнала кариерата на гения - той се превръща в помощник сценарист за класиката на Роберто Роселини "Рим - открит град“. През 1953 година излиза и първият му самостоятелен филм, вдъхновен от Роселини - I Vitelloni, последван от 1954’s La Strada през 1954 г. и The Nights of Cabiria през 1957 година. Но лентата, която го изстрелва като едно от най-големите имена в киното е шедьовъра La Dolce Vita.
След него режисьорът изпада в духовна и артистична криза – как ще направи филм, който да е също толкова добър колкото La Dolce Vita?
Следвайки този мисловен процес, той създава един от най-добрите си филми през цялата си кариера - 8½. Лента, отразяваща същността на Фелини, която може да се нарече негов автопортрет. Всъщност всички негови филми са отражение на същността на Маестрото.
В 8½ алтер егото на Фелини Марчело Мастрояни се превъплъщава в образа на режисьор, който не може да измисли за какво ще бъде следващия му филм. Лентата е обожавана от много колеги на италианеца, които продължават да я копират и до днес. Последният подобен филм бе "Болка и величие" на Педро Алмодовар.
След La Dolce Vita и 8½ всеки режисьор на света иска да бъде като Федерико Фелини. Необичаен бил и фактът, че когато няколко от филмите получават премиера в чужбина, те запазват италианските си имена. Сякаш ако заглавието бъде преведено, филмът няма да стане по-малко италиански, но със сигурност „по-малко Фелини“. Така I Vitelloni никога не е бил познат като "Мамини синчета“ или La Strada никога не е познат като "Улицата“.
Филмите на Фелини били толкова далеч от комерсиалното кино, че критиците нарекли неговия стил "нео реализъм".
Но успехът на Фелини го откъсва от корените му, от ежедневния живот. Така режисьорът остава без идеи, а от тук нататък всичките филми на Маестрото са изцяло за неговия гений. През годините репутацията му сред критиците отслабва. Неговите ленти излизат от мода.
И въпреки това, през 1993 година Фелини получава почетния си "Оскар". Малко след това умира, а тялото му е положено във филмово студио. А подобно на кралска особа, ковчегът му е следван от хиляди ридаещи италианци, които са дошли да изпратят Маестрото. Сякаш сцената е била извадена от някой от неговите филми.
Dnes.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар