Има моменти в историята, когато тя издава окончателните си присъди за героите в нея.
Решенията в тези ключови моменти определят дали ще останеш в нея и как. Премиерът Бойко Борисов сега се намира на такъв исторически кръстопът.
Изказването му, че можем да забавим влизането в чакалнята на еврозоната, беше може би най-сериозната - стратегически и политически, грешка, която е правил през последните години. Тя отвори поле на всички противници на това България да влезе в елитния клуб да скочат с нови сили и да изсипят мощна порция от полуистини и манипулации.
Думите на Борисов бяха, като да се спънеш с топката пред абсолютно празна врата - всички сигнали от Брюксел през последните седмици са, че България може да влезе в преддверието на еврозоната най-късно до средата на годината. Сюжетът се разви по познат сценарий. Малките и плахи опити за противопоставяне събудиха инстинкта на премиера да успокоява напрежението с действието, което владее най-добре - да не прави нищо. Ще поотложим, ще помислим, ще видим, ще потърсим консенсус... Това е езикът на слабите.
Историята обаче не е за тях. Няма паметници с надпис "Той не разсърди никого". В момента България има важен шанс за качествено ново ниво на интеграция в Европа. Пропускането му ще е провал с исторически размери.
Ако Бойко Борисов беше премиер вместо Сергей Станишев и разсъждаваше така, България сигурно нямаше да влезе в ЕС. Ако беше на мястото на Симеон Сакскобургготски, липсата на "абсолютен консенсус" сигурно щеше да попречи на членството в НАТО. Ако беше вместо Костов, сигурно още щяхме да се редим на опашки за визи пред посолствата и да се борим за покана за членство в ЕС. И то само ако имахме абсолютен консенсус.
Има два вида политици - такива, които водят хората напред, защото са способни да видят ползите от по-далечната цел, и такива, които следват хората, опитвайки се да им угодят, за да останат на власт. В историята остават първите, за другите има обикновено по няколко реда след управлявал от... до...
Политиката на абсолютния консенсус е и видимо опасна. Има ли например пълно съгласие и за членството в ЕС? Дали тогава да не го позамразим, да видим, да го обмислим...
И какво стоеше зад съкращението ГЕРБ - граждани за какво на какво на България?
Няма коментари:
Публикуване на коментар